Лили - много добре си го описала - защото има значение дали ще водиш живот на ръба на мизерията и цялата ти енергия ще отива САМО, за да си осигуриш съществуването по Луна.

Аз затова съм преценила, че колкото и да е зле у нас положението, е по-добре от колкото сама на квартира.   

Всяка награда, специализация в CV - ми, се дължи на семейната стабилност, която имам благодарение на баща си и преподавателите ми МЪЖЕ, които са ми били ментори или за чиито екипи съм работила в дадения момент. 

И майките, които това го отричат за мен не са хора, поведението им не е човешко. Моята майка никога не е живяла сама, и не се е справила и с половината житейски ситуации, с които ни се налага да се справяме днес ние. Тя след 30 години живот в София се губи в центъра (а София е едно село)...

Лили - много добре си го описала - защото има значение дали ще водиш живот на ръба на мизерията и цялата ти енергия ще отива САМО, за да си осигуриш съществуването по Луна.

Аз затова съм преценила, че колкото и да е зле у нас положението, е по-добре от колкото сама на квартира.   

Навремето и аз направих твоя избор (с изключение на това, че по чужбини не съм ходила) - стиснах зъби и останах при семейството, ако можеше въобще да се нарече "семейство" моето.

И сега като правя равносметка на живота си осъзнавам, че може би по тоя начин съм пропуснала други възможности. А и моят случай беше малко по-различен - и във, и вън от семейството все щях да водя живот "на ръба" (с разведена и неработеща майка). След втория й брак нещата се промениха и именно за годините от 2005 до 2009 съжалявам - тях просто трябва да ги задраскам от живота си. И може би ако се бях изнесла тогава, сега нямаше да съм на тоя хал - да плащам за чужди безплатни обеди.

Единственото, за което се замислям и донякъде съжалявам е, че ако се бях отделила по-рано, животът ми щеше да протече по друг начин в личен план и може би вече щях да имам свое семейство. А сега на тая възраст този приоритет някак все по на заден план отива и си давам сметка, че може би моята "карма" не е да бъда съпруга и майка, а просто да "оцелявам" - това, което съм правила досега и продължвам да правя.

Аз го направих- отделих се от семейството си, но цената беше- работа, която не ме развива, но ми дава доходи и автономност- оста 4-10 дом си ми е проблемна.

Имаш предвид, че първоначално си започнала друга работа, за да са издържаш сама и да си независима? Или става въпрос за професията, към която си се насочила?

Общо взето изборът от налични възможности за живущите в провинцията не е голям - преди да придобиеш квалификация започваш нискоквалифицирана работа, която да ти осигурява някакъв доход "за оцеляване", след завършено образование и понатрупан стаж се насочваш към по-добра работа, която също не дава кой знае какви перспективи да водиш нормален живот и да си самостоятелен. Заплатите във Варна ги знаем  - по 400-450 лв. месечна заплата на висшисти със знания по един, два и повече чужди езика и трудов стаж. И да съм на 30-35 години - с тоя доход мога ли да си позволя да плащам наем или да си взема отделен апартамент и да плащам всеки месец ипотечна вноска, чийто размер е колкото заплатата ми? И пак си оставаш със семейството, освен ако не се омъжиш. А има и семейни двойки, които живеят в едно жилище с родителите си - на съпруга или на съпругата.

В България трябва осезаемо да се повишат доходите и стандартът на живот, за да говорим за самостоятелност.

Иначе да, имаш избор - ако не искаш да живееш с вашите, наемаш една малка мръсна стая при някоя бабичка пенсионерка и започваш яко да пестиш от ток и топла вода.  :mellow:

За работата говоря. Аз не съм от Варна и оставането ми в града беше свързано с доста лишения.
През 92г- когато завърших и останах тук, баща ми беше безработен и т.н. и т.н., но дори и в моментите когато родителите ми са били ОК във финансово отношение, пак не съм получавала пари от тях. Майка ми е особена порода- купува ми разни глупости, за да се ВИЖДАЛО.

Уран, твоята майка ме кефи най-много

Опс, дано да имаш чувство за хумор

През 92г- когато завърших и останах тук, баща ми беше безработен и т.н. и т.н., но дори и в моментите когато родителите ми са били ОК във финансово отношение, пак не съм получавала пари от тях. Майка ми е особена порода- купува ми разни глупости, за да се ВИЖДАЛО.

Да, в началото на 90те бяха трудни времена, не че сега са леки.
Но животът тогава беше доста по-различен от сегашния - вече не беше комунизъм, но още не бе настанал и капитализъм - такъв, какъвто го виждаме сега. И работа много трудно се намираше, след като доста държавни предприятия бяха закрити. Това си спомням, от 93та съм тук.

А с нашите и конкретно с майка ми имах същите отношения - и да има за даване, няма да даде. При все това, че почти не й се е налагало сама да се напъва да изкарва пари и да се грижи за прехраната. Имахме няколко тежки години - между развода и втория брак, но после пак успя да си вдигне стандарта. На мен ми е искала да им плащам наем вкъщи. А имаше години, когато и аз съм я издържала, едва бях навършила 21. Но тя беше от една особена - "ненаситна" порода. 

А сега на тая възраст този приоритет някак все по на заден план отива и си давам сметка, че може би моята "карма" не е да бъда съпруга и майка, а просто да "оцелявам" - това, което съм правила досега и продължвам да правя.

това доста често се среща при асцендент Скорпион - борбата за оцеляване.

Обаче винаги какъвто и избор да направиш има плюсове и минуси. Семейството отнема много време, и там има толкова емоционални драми и отговорности към децата, съпрузи, които толкова рядко ценят съпругите си (в повечето случаи в Бг - жената е и домакиня и прислужница и любовница и майка и на собствените си деца и на съпруга си....).

   

И накрая се чудиш кого да дондукраш - бебе или някой комплексар. 

Да поговорим за тайните. Нашите и тези в нашия род.

Интересуват ме хората, които имат Венера в 12-ти дом или върха на дома да им е във Везни.

Случвало ли ви се е, както и на хора от рода ви, да не сте могли да изразите принципа на Венера, може би по отношение на любовта? Например, да не сте могли да признаете на някого, че го обичате? Както и хора от рода ви да не са могли да признаят на някого, че са го обичали. И от това да са произлезли негативни чувства.

А може би има други неща, свързани с Венера и тайните.

Аз съм с Венера в 12ти дом и това, за въпросите които задава, отговора ми е  позитивен. Трудно признавам на някого че го обичам. изобщо трудно мога да си отговоря що е това да обичаш някой. имам представа естествено, какво е любов и какво е да обичаш, но някак не мога да придам форма и ясна дефиниция за да мога да разбера за себе си и за някой, че го обичам Наистина. Всъщност мога да кажа, че по-скоро усещам любовта като универсална цел, а не толкова лична. чела съм и други неща за венера в 12ти дом и съм съгласна с тях. Съгласна съм и с това, че в семейството ми не са ми признавали, че са ме обичали. знам чеме обичат естествено, но това никога не се е казвало на глас. случва се в последната една годин, откакто съм в чужбина, преди това не го бях чувала. ИМам и венера в 12ти дом, както и силно изразена оста 6-12ти дом

Венера в Козирог или Водолей... кави аспекти има...

Козметична беше поправката на поста...заради вмъкнатия цитат... :blink:

Но, защо не си качиш картата..Едва ли Венера е причина за това...

Венера в 12-ти дом говори за тайни любови и връзки, живот в чужбина...усет към изкуства...

И аз съм с Венера в 12 дом и по-скоро не че тя е причината да не мога да изразя чувствата си, но хич не обичам да ги лансирам в публичното пространство. Никога няма да се хвана там с някой под ръка на публично място, да го награбя, да го лигавя пред хората, да му викам там муциии гуцииии и т.н, простоо е абсурдно. Не обичам хората да знаят за личния ми живот, прави ми много лошо впечатление, когато някой на който съм казала нещо, все пак е споделил. Също и когато партньорът ми споделя. Много се ядосвам. То понякога даже са хубави неща, които се казват пред хората и въпреки всичко ми става неприятно. Принципно не споделям нито за личния си, камо ли пък за сексуалния си, но нямам нищо против хора, които имат желание, да ми споделят, и попринцип доста ми се споделя. 

Венерата ми е на к12 в Лъв в съвпад с Марс и широк съвпад с Юпитер .... не е някаква фригидна, да кажеш. 

Thunder, моята пък управлява 12 дом и аз като теб не обичам да споделям нито за любовния,нито за сексуалния си живот.Прекалено съм потайна и това често дразни хората 

Марс на куспидата на 12-ти дом!  И понеже току-що изчетох доста информация за домове без планети в тях, как се тълкува при липса на такива в домове 2 и 5? Наистина ли е толкова зле? 

Що пък да е трагично като нямаш планети във втори и пети. Освен тов във втори имаш северен възел.  :rolleyes: А управителят ти на 5ти е в седми, така че не бих могла да кажа, че не си ориентирана към връзките, психическата ти нагласа е, че са ти важни. Да не говорим, че и Слънцето ти е там - намираш себе си чрез другите хора, провокирана от партньора. А дали пък не си падаш по по-млада плът от теб? 

  ооо не, по-млади досега не! ама знае ли човек  засега винаги съм си падала по мъже с разлика от 1 до 5 години по-големи от мен!

За моя дърт Сатурн в 5д това си е направо нищожна разлика - аз започвам от 9 години разлика и нагоре!!!  В полза на мъжа, естествено! 

Какво по-хубаво от това?   :blink: По мое мнение такива връзки са най-щастливи!!!  :rolleyes:

И аз така мисля, те мъжете малко по-късно от жените съзряват.  Та трябва да им се даде нужното време.