ВСЕКИ ИМА ПРАВО НА ЖИВОТ. Независимо дали родителите му му го дават. Децата са преди всичко божии творения. Да си добър родител е изкуство.
И бягството не помага... бягаш в друга цивилизация, на друг континент, не става. Но не си виновна ти. В повечето случаи те самите са толкова нещастни, неосъзнати, че ти го внушават, нещо като проблем, който ти е зададен толкова рано и нямаш средства, чрез които да го решиш. С възрастта нещата се оправят. При мен вече всичко се изчисти - след като Сатурн мина през всички знаци. Никаква вина за нищо не чувствам. Напротив живее ми се, както никога до сега. Най-сетне имам контрол върху ситуацията и то ОСЪЗНАТ.
И приятелките ми, сега са много по-добре - все още никой не се е оженил, няма деца, всички отделихме повече от 10 години да учим, да пътуваме, да мислим, и някак да компенсираме емоционалния глад, който семействата ни са причинили и усещането за несигурност.