На 7 и 8 февруари Сатурн е Стационарен, преди да тръгне ретро. Това е много значим момент, ако Сатурн транзитира важна натална позиция в хороскопа ви. Каквото и да означава транзита, силно вероятно е проявлението му да настъпи точно сега.
Наблюдавайте и споделете...
Ще настъпи при промяна на посоката. С всички ретроградни планети е така, независимо дали тръгват ретроградно или директно. Всяка смяна на посоката е свързана със събитие. А при стационарното положение, събитията "съзряват".
Аз съм намислила да искам нещо от голямата шефка (Везните са ми в 10-ти дом), нещо за което се изисква голяма доза смелост и малко не е страх да не ми откаже. Не, че ако ми откаже ще се свърши света, имам алтернативни варианти. Хаха! Везните винаги имат алтернативен вариант. Но ако тя се съгласи, ще постигна голям личен успех в сферата на преговорите и дипломацията.
Егати и вятъра вчера. Вървя си бодро аз по заледения тротоар, щастливо приключила работния ден и удовлетворено мечтаеща да се отпусна на топло пред лап-топа с чаша вино в ръка... и изведнъж такъв силен вятър зафучааааа! Поривисто ме отлепи от земята с намерение да ме запрати срещу едно паркирало транспортно средство..или поне аз така заподозрях.
В стремежа си да се заземя, заех основната скиорска поза и с ръка протегната напред срещу колата, се оказах безпомощно понесена от вятъра, а ледът под мен ехидно блестеше и филмираше във фантазията ми бъдещото ми, с гръм и трясък, приземяване. Другата ми ръка балансираше наклона на тротоара, който заплашваше да ме „изсипе” пред някоя от преминаващите по улицата, в ляво от мен, коли, при подходяща смяна на посоката на вятъря. Докато се усетя, вече се носех по пързалката на куц крак (сами разбирате, че когато стоиш върху наклонена плоскост няма как тежестта на тялото ти да се разпредели равномерно между двата крака).
И така, плъзгайки се, вече си се представях безопасно подпряна в колата пред мен, когато за моя най-голяма изненада, вятърът реши да ме пусне. Въобще нямах време да разсъждавам как да преодолявам инерционния момент, направо залитнах напред и се озовах в стойка „Везна”, с последваща смяна на ръцете (нещо на което и най-добрият фигурист би могъл да завиди) – а балансиращата ми ръка, която вече бях спряла да контролирам за сметка на други части на тялото, ме перна по челото с възвратно постъпателно движение. Егати и порива на вятъра.
Прибирам се у дома с гордо вдигнато чело, че съм спечелила битката с природата, за да установя, че нямам ток...в къщи студено като в хладилник, а виновникът с изключен телефон. Вдигам щорите, за да влезе прилична доза светлина от улицата, навличам де що има дебели фанели и два чифта чорапи, шапка и ръкавици, завивам се с три одеяла и си гушвам бутилката с виното. След редуването на най-малко 100 нюанса на различни емоционални състояния, като гняв, бяс и самосъжаление, започнах да разсъждавам върху смисъла на човешкия живот. А виновникът пак не си вдига телефона.
Не помня кога и как съм заспала, но помня коя мисъл ми помогна да намеря душевен покой – ще си я пазя като „съкровище”, като „спасителен пояс”, като „пътеводна светлина” за друг път, когато попадна в подобна ситуация. Отделно си помислих и за хората, пострадали от наводненията и каква щастливка съм, че имам сухи дрехи, одеяла и покрив над главата си. И едва сега, в пълна степен осъзнах силата на поговорката, която отдавна харесвам: „Спрях да се ядосвам, че не мога да имам нови обукви, когато видях човек без крака”.
На сутринта се събудих...закъсняла за работа. Телефонът ми толкова измръзнал от студа, че не активирал алармата. На всичкото отгоре и тъч-скрийнът му не работи. На три станах от леглото и с огромно учудване установих, че нито студа, нито повредения телефон, нито въпросите, свързани доверието са в състояние да ме трогнат, защото ми е топло на душата. Рестарт ....и всичко си дойде на мястото.
07.02.2012 г., Сатурн тръгва ретро върху натален Марс - управител на 4-ти дом.