Здравете!
Аз не изпитвам никави лоши чувства към баща си и съм готова да продължим там ,от където сме спрели.Може би и аз се тревожа,че ще изпуснем много години през които ,е можело да споделим много моменти.Още преди да се очуждим окончателно отношенията ни не бяха много..като на баща и дъщеря.Той се ожени повторно и и още тогава нещата се закучиха.Прехвърли отговорностите си на майка си -де факто аз ходех при родителите му ,а не при него,за него достатъчна грижа беше издръжката,която пак майка му ми връчваше.Не си спомням да ми се е обадил по тел.,или да се поинтересувал как съм(лежала съм в болница с анафилатичен щок и той пак не дойде),не е идвал на родителска среща и куп примери още. Вината за това окончателно прекъсване ,мисля има и неговата майка-доста властна жена,готова на всичко да го предпази дори от ситуации,които биха му помогнали да порасне.
Плод на повторния му брак е прекрасният ми брат,който много обичам,но не познавам достатъчно.Детето искаше като по-малко да се виждаме и сме го правили през главата на баща ни.Помня първият път-доведе го майката на баща ни-хвърли се на врата ми,облян в сълзи и ме стискаше толкова силно...беше отделил от паричките си за училище ,за да купи на бебето,т.е дъщеря ми,шоколад-тогава той беше на 9г.!Виждали сме се след това,но винаги тайно.Всички имат един особен страх ли,респект ли да го нарека,от баща ми-особен човек е.Прабаба ми живее с тях и е доста възрастна и болна,тя ме гледаше като малка и много се обичаме,но и нея не мога да виждам.Когато се чуем по телефона все плаче и ме пита"Защо стана така?"Тези неща не мога да преглътна все още.Майка ми е един много добър и духовен човек и ме е научила да не тая лоши чувства и да прощавам,винаги да давам шанс ,защото човек се променя-някой за години,други за часове.Не разбрах какво искаш да кажеш с това да се превъзмогна?Пак казвам -аз не му се сърдя.По-скоро той вижда в мен провала си на съпруг и баща и за това е изпаднал в избирателна амнезия относно мен:))),а и се издигна доста в професията си ,та може би дори е изпитвал срам от това,че дъщеря му е родила дете на 18 години и без брак(спомням си,че не беше ме споменал на едно от работните си места.наложи се да ходим с майка ми там за едни документи и от там казаха,че той не е декларирал друго дете освен сина си???).Твърдял,че не може да ми прости,че съм направила неговата грешка-оженил се е рано и този брак не е просъществувал дълго.Но според мен един аборт можеше да донесе много неща,за които аз да не мога да си простя цял живот. Моите деца не са го виждали никога,за което съжалявам и се надявам все някога той да омекне и това да се промени.Видяхме се когато бях бременна с второто си дете и му предложих да се видим,но той не се обади.Попитах го "Защо?",а той каза,че"така се получават нещата между хората понякога."Не искам да нахалствам и да го притискам-всеки трябва да има правото на свободен избор.След тази среща гневът и болката,разочарованието,обидата изчезнаха.Остана само въпросът-Какво ли щеше да е ако беше различно?
Dragon Lady,благодаря ти,че споделяш нещо толкова лично,оценявам го!
Съжалявам за това,че не си имала повече време с баща си!Били са две години,две години обич,взаимност,близост и топлина.Ако погледнем от този ъгъл ,две години пълни с тези емоции не са достатъчни,но са много пълноценни и прекрасни,особено ако вече си помъдрял и можеш да ги оцениш!
sunrain,
иска ми се да прекъсна прехвърлянето на вина.Иска ми се да направя нужното,но не знам как да открия кое е то.От написаното от теб разбирам,че това си е било заложено още от раждането ми,или греша?
Притеснява ме фактът,че тези неща(всеки встъпва във връзка с багажа си от миналото) се отразяват на моите отношения със мъжът ми.Обичаме се,но някак не гледаме в една посока и сме много различни.За това бях качила и неговата карта,за да погледнете има ли нещо,което да прави отношенията ни невъзможни или прекалено сложни,за да продължат дълго.Не знам дали проблемите ни не са в моето съзнание,минало и неудовлетворение.Чудя се-Лош човек ли съм?Труден?Затворен в собствените си проблеми и вързан към миналото?Обичам природата,животните,искам и опитвам да помогна където и с каквото мога,имам много приятели,но се дъня точно там ,където е най-важно-семейството ми.Иска ми се да се справя и да отгледаме децата ни така,както аз не бях гледана-в разбирателство,хармония и много любов.Ох стана много дълго и объркано,по-скоро с психоаналитичен привкус,за което се извинявам!
За първи път говоря толкова открито за тези неща и ви благодаря от сърце за отговорите,съветите и протегнатата ръка!
Поздрави!