За това бях качила и неговата карта,за да погледнете има ли нещо,което да прави отношенията ни невъзможни или прекалено сложни,за да продължат дълго.Не знам дали проблемите ни не са в моето съзнание,минало и неудовлетворение.Чудя се-Лош човек ли съм?Труден?Затворен в собствените си проблеми и вързан към миналото?

Усмихната,
ще продължа още малко, защото ми направиха впечатление твоите мисли...Със сигурност това, което си изживяла в отношенията с баща си се отразява на връзката ти /семейството/. Няма как да е иначе, дори да не го осъзнаваме. Както бях и аз.
Не, ти не си лош човек. Просто трябва да приемеш, че можеш да промениш само себе си и твоето отношение към събитията, но не и другите хора. И да престанеш да поемаш отговорност за всичко в твоето собствено семейство.

Ще споделя още нещо. Моят съпруг също е зодия Близнаци. И аз съм се чудила какво не е наред. И всъщност осъзнах, че той не преживява всичко толкова "навътре" като мен, емоциите му са по-"въздушни". Но това не го прави лош родител, а просто различен родител. И осъзнах, че за децата ми е по-добре да имат и един не толкова емоционален родител - баща си. Донякъде ние двамата реализираме чувствата си и идеите си по отношение на децата по два различни начина - емоционален и интелигентен.

"Свързан към миналото". Това имах предвид, като писах "да превъзмогнеш себе си". Въпреки лошите модели от нашето детство, и незарасналите рани, прости и продължи напред. Няма как да продължиш като се отречеш от миналото си - то е част от теб и то те прави такава. Приеми го и продължи, с ясното съзнание, че няма да позволиш то да определя отношенията ти със съпруга и децата, и въобще - с хората в твоя живот.
 :wub:

Усмихната, била си на 19, като си скъсала отношения с баща си. Ти също си била част от тези отношения, затова не обвинявай само него.

аз пък си мисля, че родителите са тези, които трябва да проявяват грижа и подкрепа към децата си, това не са отношения на равнопоставеност, родителите трябва да дават повече защото такъв е смисълът на тези отношения.
не отношенията баща-дъщеря да са като между мъж и жена, цупене и "дай ми моето, ти що така се държа, аз това направих, ти какво направи за мен и т.н."

Цитат на: усмихната в Февруари 15, 2012, 03:52:41 pm

Цитат на: Hm в Февруари 15, 2012, 03:26:00 pm

И мъжа ти ли е бил зодия Близнаци?

Слънце в 8-ми дом може да показва точно липсващ баща или да има неясноти, около бащата, някаква родова карма. А и факта, че е във Водолей засилва нещата.

Чудя се дали бащата или дядото на баща ти някога са направили същото, което ти и баща ти сте направили? Или нещо със сходен резултат.

Според мен факта, че той има знака Лъв на върха на 12-ти дом покзава, че и той е имал проблеми, свързани с липсващ баща. Така ли е?

Здравей!
Да,зодия близнаци и и той.И той е с труден характер,студен е,а  и той разчита на майка си така,както баща ми(в смисъл,че е малко безотговорен).

Любопитно ми е дали в живота си, извън семейството срещаш често също такива мъже, които са безотговорни към своето семейство. Или пък мъже, за които имаш чуството, че те отхвърлят - може да е шеф, може да са познати.

Да ,срещам безотговорни мъже.И от вторите срещам(особено в миналото си).Някак си винаги съм се стремила да бъда приета на всяка цена не само от мъжете,което означава,че едно отхвърляне за мен е било нещо много болезнено.Сега нещата са променени малко или много.

Късането на отношения с майката на детето, респективно и със самото дете, не е задължително да бъде от "безотговорност" или от егоизъм.

Двама от близките ми приятели са прекъснали отношения с майките на децата си, единият и със самото дете. Децата и мъжете, за които говоря са на по-млада възраст от тези, за които се говори по-горе.

Понякога - отношенията в една двойка достигат необозрими мутации. И в такъв случай - и двамата имат вина. Не е логично някак да се търси грешка само в единия.

С времето тези отношения и конфликти се пренасят и върху детето. Особено ако единият от родителите, в случая - майката - го играе "мила, духовна, добра, истинка майка" и в същото време от ранна възраст е склонна да дикриминира другия родител в очите на детето.

Неизбежно вторият по веригата има избор:

1. Борба до смърт със страхотен манипулатор на среща, всичко това на главата на детето

2. Просто да се чупи и да се пробва другаде.

Така си мисля аз.

Абсолютно не съм съгласна с теб.
Каквато и мутация да претърпят отношенията между родителите децата не бива да се "забравят",като лош спомен от една болезнена връзка.След един развод ,хората престават да бъдат съпрузи,но това категорично не означава ,че престават  да бъдат родители,нали така?Както майката ,така и бащата.
Родителите ми са се оженили много млади.Обичали са се,но намесата на други хора в техните взаимоотношения и тяхната незрялост са довели до този развод.Майка ми не ме е манипулирала никога.Като казах добър и духовен човек имах предвид точно това.Не е била перфектната майка винаги(а и не са нужни такива геройства,мисля),имали сме проблеми и не  винаги сме на едно мнение,НО майка ми НИКОГА не ме е настройвала срещу баща ми(което не мога да кажа за него обаче)-напротив,винаги е намирала начин да ми обясни ,защо се е получило така.Също така тя не крие и своята вина за равода им.По- скоро тази борба,наслагване на вина върху единия от двамата,манипулацията,дискриминацията на единият от двамата не е идвала от някой от родителите ми,а от бабите ми,но това е друга тема.

Тъй като и аз съм в сходна ситуация, ще се намеся в разговора. Единствената ми забележка ще е: ЗНАЙТЕ, ЧЕ МЕДАЛЪТ ИМА ДВЕ СТРАНИ.
Усмихната, била си на 19, като си скъсала отношения с баща си. Ти също си била част от тези отношения, затова не обвинявай само него.
Прия, аз съм манипулатор в очите на бившия ми, но пък за мен той постъпи безотговорно, ангажира се с детето ни само с издръжката и заради родителите си, тоест провали и на двама ни с детето живота и после ми каза само "случва се".
Всички знаем, че се случва, но, когато после не са ти помагали и са ти казали "оправяй се сама, това дете си е твое", нещата не са само до погледа на единия родител, а и на другия. Защото въпросите "защо татко си гледа другите деца, а мен не" остават за мен, не за него. И отговора ми се възприема като манипулация, само защото не отговаря на изискванията на другия.

Хора, нека се загледаме в астрологията, защото такива неща се случват с всички, без значение дали всички имат вина или само някои от участниците.  :blink:
Ако някой не ме иска, аз не се натискам. Ако не става, не става.... Всеки си носи отговорност за решенията. Вие може друго да правите, друга гледна точка. Затова ги има тези отношения, защото всички сме различни.

Едно дете не може да бъде отговорно за действията на родителите си.Бащата е този,който трябва да съхрани връзката с детето си.Дори на 18(т.е вече голяма)как бих могла да споделя вината с него?Той е този ,който не желае контакт с мен.Поне да беше ме опознал преди да ме отхвърли,той не знае нищо за мен,не знае какво обичам,какво ме разсмива,кое ме кара да плача.Държанието му е такова все едно съм някаква крадла,проститутка или убийца.А аз просто му родих внучка.
Коя вина,казваш да споделя?
Съжалявам ,че това се е случило и с твоето семейство.Мъчно ми е ,че децата трябва да живеят с мисълта,че някой(татко им,с който до вчера са живели и играли заедно,чиято  ръка ги е закриляла,е не винаги,но в повечето случаи)вече не ги иска,защото вече има ново семейство.На детето не може да му обясниш,че то няма вина за решението на татко му.
Мисля,че няма за какво да изпитвам вина.Нито съм първата,нито последната,която е родила на 18.

Цитат

За това бях качила и неговата карта,за да погледнете има ли нещо,което да прави отношенията ни невъзможни или прекалено сложни,за да продължат дълго.Не знам дали проблемите ни не са в моето съзнание,минало и неудовлетворение.Чудя се-Лош човек ли съм?Труден?Затворен в собствените си проблеми и вързан към миналото?

Усмихната,
ще продължа още малко, защото ми направиха впечатление твоите мисли...Със сигурност това, което си изживяла в отношенията с баща си се отразява на връзката ти /семейството/. Няма как да е иначе, дори да не го осъзнаваме. Както бях и аз.
Не, ти не си лош човек. Просто трябва да приемеш, че можеш да промениш само себе си и твоето отношение към събитията, но не и другите хора. И да престанеш да поемаш отговорност за всичко в твоето собствено семейство.

Ще споделя още нещо. Моят съпруг също е зодия Близнаци. И аз съм се чудила какво не е наред. И всъщност осъзнах, че той не преживява всичко толкова "навътре" като мен, емоциите му са по-"въздушни". Но това не го прави лош родител, а просто различен родител. И осъзнах, че за децата ми е по-добре да имат и един не толкова емоционален родител - баща си. Донякъде ние двамата реализираме чувствата си и идеите си по отношение на децата по два различни начина - емоционален и интелигентен.

"Свързан към миналото". Това имах предвид, като писах "да превъзмогнеш себе си". Въпреки лошите модели от нашето детство, и незарасналите рани, прости и продължи напред. Няма как да продължиш като се отречеш от миналото си - то е част от теб и то те прави такава. Приеми го и продължи, с ясното съзнание, че няма да позволиш то да определя отношенията ти със съпруга и децата, и въобще - с хората в твоя живот.
 :wub:

Dragon Lady,точно така е-трябва да приема,че мога да променя само себе си.Често съм се чувствала отговорна за  разни неща случили се не само в семейството ми ,ами и по принцип.
Относно мъжът ми да, така стоят нещата и при нас-аз съм  много чувствителна и романтична,а за него това са неща, които ги има само по филмите и романите.Точната дума за него е въздушен,но и много студен(често и към децата дори).Зная,че ако някой не те обича така,както на теб ти се иска ,не означава,че не те обича,но въпреки това понякога се чувства точно така-неоценена и необичана.Също ми идва на баир това,че не ми помага особено във възпитанието на децата,но...такъв е.Поне за сега.
Благодаря ти ,че вникна в проблема ми и се опитваш да ми дадеш точните съвети :58:

Лице на 18 годишна възраст не е дете, дори според Наказателния кодекс В България.

Цитат на: Yaya в Февруари 15, 2012, 05:03:59 pm

Усмихната, била си на 19, като си скъсала отношения с баща си. Ти също си била част от тези отношения, затова не обвинявай само него.

аз пък си мисля, че родителите са тези, които трябва да проявяват грижа и подкрепа към децата си, това не са отношения на равнопоставеност, родителите трябва да дават повече защото такъв е смисълът на тези отношения.
не отношенията баща-дъщеря да са като между мъж и жена, цупене и "дай ми моето, ти що така се държа, аз това направих, ти какво направи за мен и т.н."

Абсолютно подкрепям!
Няма как детето да носи отговорност-нали е дете.Ако нещо имаме разногласия с моите деца не чакам те да ми се извиняват или да подведат разговора.Сядаме ,говорим ,изясняваме се и пак си се обичаме.
Да не казвам голяма дума,но не ми се вярва да обърна гръб на детето си и да го игнорирам с години,защото не е направило нещо както аз съм сметнала за правилно.Нали децата ни не са наша собственост.Ние можем само да ги напътстваме,насърчаваме и съветваме,защото те са си личности различни от нас със своите желания,мисли и характер.Пък и ако кривне някъде това може би е знак за родителите,че някъде нещо е пропуснали или сбъркали във възпитанието,защото до някъде децата са отражение на своите родители.
Старая се и се надявам да не повторя грешките на моите родители спрямо децата си!Гледам да се информирам от книги или интернет как точно трябва да възпитавам  и да се държа с тях.Дано се справя,защото е много трудно да си родител,колкото и клиширано да звучи.

Абсолютно подкрепям!
Няма как детето да носи отговорност-нали е дете.Ако нещо имаме разногласия с моите деца не чакам те да ми се извиняват или да подведат разговора.Сядаме ,говорим ,изясняваме се и пак си се обичаме.
Да не казвам голяма дума,но не ми се вярва да обърна гръб на детето си и да го игнорирам с години,защото не е направило нещо както аз съм сметнала за правилно.Нали децата ни не са наша собственост.Ние можем само да ги напътстваме,насърчаваме и съветваме,защото те са си личности различни от нас със своите желания,мисли и характер.Пък и ако кривне някъде това може би е знак за родителите,че някъде нещо е пропуснали или сбъркали във възпитанието,защото до някъде децата са отражение на своите родители.
Старая се и се надявам да не повторя грешките на моите родители спрямо децата си!Гледам да се информирам от книги или интернет как точно трябва да възпитавам  и да се държа с тях.Дано се справя,защото е много трудно да си родител,колкото и клиширано да звучи.

Значи - горният  пост е изключително наивен. И твърде опростяващ една адски сложна материя като отношенията между родители и техните отрочета.

Аз съм дете на моите родители. От 16 годишн работя и печеля пари. На 18 се изнесох от тях. Междувременно в отношенията ни се случиха много неща - и конфликти, и по вина на тях, и по мои инициативи.

До ден днешен се обвиняваме взаимно и не можем да си простим някои избори.

Но - без всякаква претенция моето семейство да е идеално - защото то не е, и защото родителите ми и аз сме истински откачалки, ще кажа следното:

Не, не всички постъпки на децата са отговорност на родителите. Ако едно дете прави фатална грешка, и не успее да убеди родителите си, че тя е оправдана - няма никаква почва да иска оправдание. Особено ако е било предупредено да не я прави. Предварително.

Не е нужно да се разбираме с родителите си. И нямаме право да искаме от тях да ни разбират за всичко.Ако въпреки тяхно категорично неодобрение решим да направим каквото сме си поискали - нямаме право да търсим сметка, че връзки се прекъсват от отсрещната страна.

На моя приятелка преди години й беше поставен ултиатум: "Или се разделяш с това момче и се прибираш при нас в родния град, или късаме връзки с теб завинаги!" Тя дълго мисли защото с момчето се обичаха истински, той беше читав, но беше чужденец, искаха да се женят. И избра родителите си.

Всяко поколение носи своите си закостенелости. Моите родители имат едни - по-младите и по-старите от тях - други. Не би трябвало да съдим кои са по-морални и адекватни от другите.

Изборът си е наш. И сме длъжни да си носим последствията.

В заключение - към днешна дата родителите ми са възрастни, и се нуждаят от мен, въпреки, че години наред имахме доста делови отношения в резултат на взаимно неразбиране, последните години те разчитат на помощта ми, която им е жизнено важна. И аз избрах да им я дам.

Толкова.     

Една статийка на английски за влиянието на бащата, най-вече при женската психология:

http://www.psychologies.co.uk/family/fathers-influence/

Лице на 18 годишна възраст не е дете, дори според Наказателния кодекс В България.

Ами ето,аз съм си го казала-"Дори на 18(т.е вече голяма)как бих могла да споделя вината с него?".И в никакъв случай не съм се опитвала да се скрия зад непълнолетието си.Тук става въпрос за друго-детето си остава дете за своите родители за цял живот.Да ,аз съм била достатъчно голяма ,за да гласувам и да родя без някой да иска неговия подпис,но дали съм била достатъчно голяма да взимам правилните решения?Човек го учат не самите години,а житейския опит,който трупа през тях.За това говорех аз.

Противоречиш си. Подчертаваш, че децата остават деца на родителите си до гроб, и дори след 18 години не умеят да правят правилни избори, но преди това каза, че децата са личности, и трябва да бъдат отглеждани като личности със свободна воля и свои си избори?!?

Човек със свободна воля, който е личност - не може да иска да бъде разглеждан като дете. Роднинските връзки са или патриархални - детето ходи по свирката на тате до гроб и се уповава на него - пак до гроб, или го играе личност, тръгва си след 18тия РД, жени се, ражда, и т/н/ - свои си грешки/правилности изковава - но не търси сметка на тате за прекъснати връзки.

Противоречиш си. Подчертаваш, че децата остават деца на родителите си до гроб, и дори след 18 години не умеят да правят правилни избори, но преди това каза, че децата са личности, и трябва да бъдат отглеждани като личности със свободна воля и свои си избори?!?

Човек със свободна воля, който е личност - не може да иска да бъде разглеждан като дете. Роднинските връзки са или патриархални - детето ходи по свирката на тате до гроб и се уповава на него - пак до гроб, или го играе личност, тръгва си след 18тия РД, жени се, ражда, и т/н/ - свои си грешки/правилности изковава - но не търси сметка на тате за прекъснати връзки.

Не виждам къде си противореча.По скоро виждам,че перифразираш казаното от мен и явно го интерпретираш по свой начин.
Децата остават деца на родителите ,не като бреме за което,родителите да се грижат до гроб-такива неща не понасям,а като усещане на самият родител към детето(надявам се се изразих по-ясно сега).Понякога децата мислят по-правилно и взимат по-верни решения от възрастните-никъде не съм твърдила обратното!.Аз също дълго време съм била глава на семейство и то на години на които,това не е нещо нормално.Не обвинявам никого за собствените си избори и грешки,но казвам,че те може би са щели да бъдат по-различни избори и по-различни грешки,ако в животът ми присъстваше и баща.Относно връзките в семейството-в началото ,когато детето е малко е нормално отношенията да бъдат патриархални,лошо е ако останат такива и в по-зряла възраст,поне според мен.Не съм била зависима от никого,когато възрастта ми не е предполагала такава зависимост.Имало е моменти аз да помагам на семейството си,а не то на мен,така ,че определено съм независим човек.
Не разбирам,инфантилна ли се опитваш да ме изкараш?

Моите уважения priyq ама така като ви чета си миля ,че оправдавате една такава постъпка като на въпросния баща?И според вас едно дете или си взима живота и е абсолютно самостоятелно или играе по свирката на баща си цял живот,така ли?Това е меко казано несериозно.Идеята е родителя да е обгрижващ и да е за пример,да е винаги до детето си било за съвет или утеха,подчертавам - независимо на колко години е то!И така когато един ден родителя разчита на детето си защото се нуждае от него,то да се отзове с любов а не по задължение.За съжаление Усмихната просто не е случила на баща!

Цитат

Абсолютно подкрепям!
Няма как детето да носи отговорност-нали е дете.Ако нещо имаме разногласия с моите деца не чакам те да ми се извиняват или да подведат разговора.Сядаме ,говорим ,изясняваме се и пак си се обичаме.
Да не казвам голяма дума,но не ми се вярва да обърна гръб на детето си и да го игнорирам с години,защото не е направило нещо както аз съм сметнала за правилно.Нали децата ни не са наша собственост.Ние можем само да ги напътстваме,насърчаваме и съветваме,защото те са си личности различни от нас със своите желания,мисли и характер.Пък и ако кривне някъде това може би е знак за родителите,че някъде нещо е пропуснали или сбъркали във възпитанието,защото до някъде децата са отражение на своите родители.
Старая се и се надявам да не повторя грешките на моите родители спрямо децата си!Гледам да се информирам от книги или интернет как точно трябва да възпитавам  и да се държа с тях.Дано се справя,защото е много трудно да си родител,колкото и клиширано да звучи.

Значи - горният  пост е изключително наивен. И твърде опростяващ една адски сложна материя като отношенията между родители и техните отрочета.

Аз съм дете на моите родители. От 16 годишн работя и печеля пари. На 18 се изнесох от тях. Междувременно в отношенията ни се случиха много неща - и конфликти, и по вина на тях, и по мои инициативи.

До ден днешен се обвиняваме взаимно и не можем да си простим някои избори.

Но - без всякаква претенция моето семейство да е идеално - защото то не е, и защото родителите ми и аз сме истински откачалки, ще кажа следното:

Не, не всички постъпки на децата са отговорност на родителите. Ако едно дете прави фатална грешка, и не успее да убеди родителите си, че тя е оправдана - няма никаква почва да иска оправдание. Особено ако е било предупредено да не я прави. Предварително.

Не е нужно да се разбираме с родителите си. И нямаме право да искаме от тях да ни разбират за всичко.Ако въпреки тяхно категорично неодобрение решим да направим каквото сме си поискали - нямаме право да търсим сметка, че връзки се прекъсват от отсрещната страна.

На моя приятелка преди години й беше поставен ултиатум: "Или се разделяш с това момче и се прибираш при нас в родния град, или късаме връзки с теб завинаги!" Тя дълго мисли защото с момчето се обичаха истински, той беше читав, но беше чужденец, искаха да се женят. И избра родителите си.

Всяко поколение носи своите си закостенелости. Моите родители имат едни - по-младите и по-старите от тях - други. Не би трябвало да съдим кои са по-морални и адекватни от другите.

Изборът си е наш. И сме длъжни да си носим последствията.

В заключение - към днешна дата родителите ми са възрастни, и се нуждаят от мен, въпреки, че години наред имахме доста делови отношения в резултат на взаимно неразбиране, последните години те разчитат на помощта ми, която им е жизнено важна. И аз избрах да им я дам.

Толкова.     

Една статийка на английски за влиянието на бащата, най-вече при женската психология:

http://www.psychologies.co.uk/family/fathers-influence/

Не виждам нищо наивно тук.Просто съм изложила моето виждане.Не твърдя и,че родителите винаги са отговорни за решенията взети от отрочетата им-това и казах-може да ги посъветваме за добро,но крайният избор е на самият човек.А относно ултиматумите-тях ги поставят слабите и страхливите хора.Няма как детето ти да престане да ти бъде дете,само защото свързва живота си с някой,който ти намираш за неподходящ.Звучи ми абсурдно.
Ясно е ,че гледните ни точки са коренно различни.
П.П-Благодаря за статията,ще я прочета с интерес.Може да открия някой отговор за себе си! :blink:

Моите уважения priyq ама така като ви чета си миля ,че оправдавате една такава постъпка като на въпросния баща?И според вас едно дете или си взима живота и е абсолютно самостоятелно или играе по свирката на баща си цял живот,така ли?Това е меко казано несериозно.Идеята е родителя да е обгрижващ и да е за пример,да е винаги до детето си било за съвет или утеха,подчертавам - независимо на колко години е то!И така когато един ден родителя разчита на детето си защото се нуждае от него,то да се отзове с любов а не по задължение.За съжаление Усмихната просто не е случила на баща!

Много точно казано!

priyq,тук мога да се съглася с теб-"Ако едно дете прави фатална грешка, и не успее да убеди родителите си, че тя е оправдана - няма никаква почва да иска оправдание. Особено ако е било предупредено да не я прави. Предварително."
Но се чудя значи ли това,че трябва то да бъде низгвернато заради взетото решение?

"Не е нужно да се разбираме с родителите си. И нямаме право да искаме от тях да ни разбират за всичко.Ако въпреки тяхно категорично неодобрение решим да направим каквото сме си поискали - нямаме право да търсим сметка, че връзки се прекъсват от отсрещната страна."-Така е,но какво би накарало един обичащ и всеотдаен родител да се откаже от детето си?

...Така е,но какво би накарало един обичащ и всеотдаен родител да се откаже от детето си?

Времената, в които той е израснал и се оформил  като личност са били различни, мисленето му е различно от твоето. От значение е и как е бил възпитаван, какви са били неговите родители... За да разбереш напълно един човек трябва да се въплатиш в него и да изживееш живота му, което е невъзможно. Затова му прости /дори и само мислено/ и продължи напред. Ако той не желае да се сдобрите ...няма какво да се направи, такъв е животът:)

Може би е така.Аз гледам как аз бих постъпила спрямо моите деца.
Иначе той е млад човек-на 46 години е,но това не пречи да е закостенял в мисленето си.
Такъв е животът...ами права си! :blink:Ще трябва да се превъзмогва май :blink:.
Мисля ,че няколко срещи с психолог,както ме посъветва някой по-напред в темата,ще ми се отразят благотворно.Вече съм голям човек,имам собствени деца,но когато става въпрос за него имам чувството,че съм малко дете.Когато се видяхме преди 2 години и нещо,като застанах до  него и го погледнах,даже  изпитах някакъв страх-току виж ме ошамарил . Е, накрая когато се отдалечих на прилично разстояние ме попита"Поне кажи как си със здравето?" и си викам-ето,станахме свидетели на разчупването на арктическият лед!Е да,ама -не!
Само мое впечатление ли е или Близнаците наистина прощават трудно?

Аз съм Близнак и наистина прощавам адски трудно. Взаимоотношенията и с моя баща не са добри, като малки отсъстваше често, след развода, аз вече бях пълнолетна, пък изобщо не желаеше да ни вижда със сестра ми, все едно ние бяхме виновни, правихме опити да се видим с него, но той показваше незаинтерсованост.
Детето ми е на почти 4 и той не го е виждал, а живеем в един град. Беше ми мъчно, но приех решението му и някакси заживях с тази мисъл. В началото на месеца обаче, се видяхме поради трагедия с роднина, и дали от слабост ...или е осъзнал грешката си и е мислил за нас, а просто гордостта му е пречила да ни потърси, започна да ни прегръща и целува...и каза, че ще се обади  ....и ние със сестра ми сега наивно вярваме, че нащата ще се оправят .....кръвта вода не става са казали хората.
Мама винаги ми е казвала, че имам неговия характер ...а аз не бих постъпила така с детето си ...качвам синастрията

Защо слагаш твоята синастрия с баща си? Сложи тази на баща ти и майка ти. Вашите взаимоотношения са плод на техните взаимоотношения.  :blink: