Отново във връзка с 12-ти дом, а може би и с другите водни.
Ако знаете за примери, подобни на споменатите, разкажете, за да разберем по-добре връзката между нещата.
За да разберете по-добре какво се търси, ще ви дам няколко примера, които прочетох, свързани с влиянието на събитията, случили се, докато детето е било в утробата и въздействието върху него, когато се роди.
Ето какво пише за едно дете със синдрома на Даун.
Например, недъгавата малка Ана показвала малко странно поведение. Когато чуела някакъв силен шум, тя залепвала ръцете си на ушите, сякаш изпитвала силна болка. Единствено мяученето на котка предизвиквало такава отбранителна реакция в нея. Обаче тя реагирала дори още по-силно на шумове от циркуляр.
Оказало се, че този циркуляр стържел непрекъснато точно до къщата на Ана през първите няколко месеца от живота ѝ, когато са били отрязани стотици дървета около къщата. И още нещо, нейният баща правел църковни органи и доста често използвал циркуляр в работилницата си, която се намирала до къщата.
Когато д-р Хамер видял мозъчната томография на Ана, той наистина открил слухов конфликт („Не искам да чувам това!”) на нея. Но той смятал, че този конфликт е предизвикан от слаб, все още активен по-стар слухов конфликт. Затова майката на Ана, след един дискретен разпит от д-р Хамер, си спомнила, че през цялата бременност работела в сграда, която се ремонтирала. Заглушителните шумове от пневматичните чукове се чували от сутрин до вечер. „Шумът беше постоянен и толкова силен - казва тя, - че разтърсваше костите на човек и ти идваше да избягаш.”
Заедно със слуховите конфликти фетусът може да преживее един или няколко допълнителни биологични конфликта:
Например:
· Моторни конфликти. Фетусът може да възприема силните звуци, включително и ултразвуковия, като заплаха, която преживява като „не съм в състояние да избягам” и „чувствам се заклещен, притиснат”, което провокира мускулна атрофия и моторна парализа. Ана например, е имала тромава походка и често е падала, поради частичната парализа и на двата крака.
· Конфликти на отделяне. Тъй като през бременността нероденото дете не е в състояние да направи разлика между „безобидни” звуци, каквито са шумовете от моторен трион или пневматичен чук, и звуци, които представляват потенциална опасност за него или за майка му, фетусът може да преживее изключително силен страх от отделяне от майката, особено когато силният шум надвишава комфортния звук от биенето на майчиното сърце. Конфликтите на отделяне засягат или периостта на костите, причинявайки сензорна парализа (изтръпване) на мястото, където е била усетена раздялата, или засягат епидермиса, предизвиквайки невродермит и други кожни проблеми.
· Екзистенциалните конфликти засягат бъбречните тубули и нервите, които контролират мускулите на окото. Последните са причина окото (очите) да се извърта настрани. Ето защо Ана се е родила със страбизъм и лявото ѝ око гледало настрани.
· Конфликтите на уплаха, страх засягат бронхите или ларингса, включително и говорния център, който контролира способността за говорене.
http://gnm-bg.com/Също така, ако по време на престоя в утробата, родителите на детето са се карали и е имало вероятност да се развидат, когато детето порастне, то може да има трудности в създаването на семейтво и да не иска да има такова.
Тук има много хора с Плутон на асценеднта и увита пъпна връв около врата, нека те кажат адли имат проблеми с белите дробове.
Ако пъпната връв е увита около вратлето, бебето може да преживее „страх от задушаване”. Този специфичен конфликт засяга гоблетните клетки на бронхите. В ембриологията гоблетните клетки се определят като остатъчни чревни клетки. По време на растежа и развитието на дихателната система (ендодермалните) клетки на белодробните алвеоли, създадени да образуват кислород, са се формирали от ендодермалните клетки на чревната мукоза. Функцията на гоблетните клетки е да образуват течност в бронхите, подобно на секретирането на храносмилателни сокове в червата. Точно както чревните клетки се размножават при биологичен конфликт, свързан със „залък храна”, така и гоблетните островни клетки незабавно увеличават броя си в отговор на шока от недостиг на въздух. Биологичната цел на допълнителните гоблетни клетки е да се увеличи образуването на течност в бронхите, така че „залъкът въздух” да бъде по-бързо „усвоен”. По време на лечебната фаза гоблетните клетки се разграждат с помощта на туберкулозни бактерии. Но ако лечебният процес постоянно се прекъсва от рецидиви, това ще причини муковисцидоза в бронхите или т.нар. кистозна фиброза. Подобно нещо може да се случи и когато пъпната връв се пререже по-рано, защото белите дробове на новороденото имат нужда от определено време, за да свикнат с независимото дишане.