Изгрев/залез са дали основата за определяне на източна/западна планета, а и така са ползвани, че днес да стигнем до този въпрос. Дискусията на колегите е стара, но не е неправилно смесването на понятията.
Всъщност обаче една планета може да бъде хелиакално изгряваща на запад и това е възможно точно за Меркурий и Венера. Да вървят след Слънцето, но след неговия залез, те набрали скорост се озовават на прилично разстояние от 17 гр. и появят за човешкото око за първи път след известен период. Орбисът варира с малко.
Касае се за фази и според тях е силата, не толкова и само заради позиция преди или след Слънце.
По картинката от abroad, Меркурий е източен. Това, че изгрява преди Слънцето го прави такъв, тоест утринна звезда. Като отправна ни е източната точка на хоризонта. Преминавайки през нея, той се показва и се наблюдава на изток, първи по право, около изгрев, тоест не следва да има място за чудене тук.
Иначе западна планета ме е реализирала, така че кой знае -кое, как, защо... :unsure: Но и в това има известна закономерност, защото Меркурий и Венера се считат за благоприятни, когато са западни. Ако сте попадали на точкуванията, там е в плюс това положение при тях, но пък западни ли са останалите три планети, им се отнема сила.
Меркурий и Венера като изгряващи на запад са директни и се приемат за по-силни, докато, когато те стават видими на изток са ретроградни. Да, измъкват се от лъчите на Слънцето, но са още ретроградни и едва тяхната стационарност бележи следващата по-добра фаза, ако приемем и на „изява”, както е според тази теория.
А, докато е в лъчите на Слънцето, планетата не се определя, нито като западна, нито като източна, но пак се срещат известни различия според съответните автори.