мъжете просто слушат по друг начин- имаш проблем- те ти дават съвет/решение
Е, че какво по-хубаво – за пореден път чета, че съм мъж.

На това, че си по-"активен", "мъжки" тип.
Точно, аз съм ян и всъщност приятелките, издържали проверката на времето, сериозна и дълга такава, от ученически години, са няколко и все от този тип също като мен. Каквото и да стане, дори разстояния да ни делят, все така близки оставаме. Имали сме периоди на раздяла поради обстоятелства, но и други на много голяма заедност, но това пак ще кажа нищо не значи за мен, в моите очи, в техните също, говорили сме за същото. Ние си оставаме приятели. Кафето, приказките за мъже са последното, което ни свързва.
Не съм фен на женската солидарност, а и като цяло не деля на полове, има си хора и хора.
Трусовете в отношенията ни са се дължали на различни етапи, през които преминаваме, но прямостта никога не е пречила, куртоазия не ни държи. Впоследствие през годините съм срещнала други, които чувствам близки, на които държа и независимо от предизвикателствата давам шанс и приемам, вече не режа крайно и смятам всеки заслужава възможност.
Без да се очаква от мен непременно подстрекаване в моменти на глупост. Както казва една от овенките близо до мен „не си ми приятелка, ако просто седиш с мен и ме оплакваш, докато търсим кусури на мъжа, а се надявам ти да ме сриташ и да се осъзная, ако прекалявам”. Точно в това много си пасваме, моите очаквания и разбирания за приятелство са по-натурални и нережисирани , не напудрени и лишени от критика.