Хепи, и аз имам квадрат на нодалната ос от Марс, само че с 2* орб. Сатурн е абсолютно точен, а Плутон - 5*. Целият стелиум прави квадрат на нодалната ос. Сигурно заради това усещам квадрата много силно по следния начин. Когато стелиумът се активира от транзит, настава едно такова време, в което нищо не може да продължи както е било по стария ред, а новото, което трябва да дойде е напълно неизвестно и ми изглежда много страшно. Изглежда страшно, защото ми показва ясно, че начините, по които съм се справяла до сега, вече няма да проработят, т.е. аз загивам. При това нито старото си отива веднага, нито новото идва бързо. Живеят едно върху друго в разкъсващо колебание, несигурност и страх от неизвестността, както и неяснота какво всъщност се изисква от мен. Това е съпътствано от нервен срив, невъзможност да се определи смисъла на всичко или на живота, външни ограничения (заради Сатурн), желание да действам и да се измъкна от ситуацията по-бързо в която и да е посока (Марс и Плутон), разкъсващи чувства, които тотално променят гледната ми точка (Плутон). Това се случи на първото сатурново възвръщане, понеже Сатурн си е с точен квадрат. В критичната ситуация инстинктът ми е по южния възел - Козирог - и това, което правя (погрешно в голяма степен), е че се стягам страшно много да "издържа" каквото е дошло, опитвам се да се боря сама, затварям се в черупката си, вместо да кажа истината за това, как се чувствам (което е по Северния в Рак), чувствам се уязвима, малоценна и несправяща се, губя радост от живота (Южен в 5 дом), което удвоява всякакви усилия от моя страна (безрезултатно, защото това е "още от същото", което всъщност трябва да се надрасне). На южния възел стои Венера, която естествено е в квадрат към стелиума, но управлява знака му. Взаимната рецепция помага вероятно (не знам как), но и спъва, защото на практика Венера (в Козирог) и Сатурн (във Везни) са така силно обвързани, че дори не могат да си въобразят някаква различна от обединеното си себе енергия, която да има друг подход. С тази Венера У2 на южния възел, разкъсващите ситуации винаги са обвързани с някакво сериозно финансово объркване, както и със ситуации, които са любовни или силно интимни (Венера и Южния са в 5 дом).
Пример: на първото връщане на Сатурн в стелиума, той най-напред достигна Марс - получих предложение за много престижна и добре платена работа в една от най-публичните фирми и започнах (Марс У8). След това Сатурн се върна върху себе си за първи път. Напрежението в работата ескалира до невъзможна степен. При достигането до Плутон взех решение, че не си струва, и по-късно напуснах. Венера У2 в 5 дом ме сблъска с много силна и властна жена в ролята на пряк началник, която имаше сериозен проблем с нервите. Отношенията ни бяха извънредно странни, защото ме допусна прекалено близо до себе си и споделяше най-интимни неща с мен, от което имах чувството, че психически сме любовници двете. В същото време това ме върна в рождения ми конфликт на трите квадратури на Венера, който най-напред се е случил с майка ми, с която сме били и донякъде още сме в странни отношения. Южния възел ми привлече заместваща авторитетна фигура, за да се освободя от нея. Напускането на работа ме вкара в дълъг период на безпаричие (Сатурн във 2 дом) и несигурност.
Сатурн не се върна повече на своя градус, но се застоя 3 месеца върху Спика, което донесе финансови инжекции от родителското тяло, узаконяване на връзката, и изобщо на всякакви транзити върху Спика, която е набутана в стелиума ми, се случват такива неща - подаръци, късмет и хубави неща, които обаче не са си много на мястото, нещо като пир по време на чума, защото в момента, в който транзитната планета се дръпне от Спика, реалността на чумата се завръща. И така на Сатурн У5 върху Спика сключих брак, но това нито е било нужно, нито не знам... можеше и без това да се мине. По-скоро Спика действа в моя стелиум като катализатор на недовършени от миналото дела. Пак върху нея имахме голям ремонт, който се планираше от години. По-късно Сатурн се застоя на Плутон още два пъти в точен квадрат вече към Венера, но нодалната ос се беше събудила и изискваше промяна, придвижване от консервата на козирог по на север. Инстинктивно започнах да търся подкрепа от приятелите си, защото само тях имах по това време, така отидох към Северния възел в 11 дом. Те са ми като семейство, даже ги чувствам по-близки от кръвните роднини (Северния в Рак). Благодарение на тях оцелях през тези три години. Още изпитвам неудобство, че ги ангажирам със себе си, и се сдържам често да искам помощ, което е по Южния възел. Трудно ми е да приема, че на тях всъщност не им тежа и не им преча, а те се чувстват полезни, когато ме изслушват. В този период на напрежение получих няколко ангажимента за работа с групи (по 11 дом), Южният също е активен, напълних се с 3 работи, свързани с деца (5 дом). Седнах да си разглеждам положението на възлите, за да разбера наистина какво се иска от мен по карта, и забелязах, че Луната У11, която е управител на Северния възел, е в 5 дом. Така установих, че не мога да бягам и от Южния, а трябва да го развивам и него, но не както до сега. Способността да понасям, издържам и върша всичко сама, трябва да премине към много по-топли и близки отношения с хората, за да може вече по друг начин да се завърне в 5 дом, което да обогати и любовните ми отношения чрез способността да допускам човек до себе си. Това, в каква степен не допускам, ми е сравнително ново откритие и още го изследвам. По интересно е, че още 10 години преди да се случи тоя тежък транзит, аз работех по Северния възел без да си давам сметка и той ми беше много активен - участвах в групи (11 дом), вършех безвъзмездна работа за някакви колективни цели и чувствах хората в тези групи като семейство. Защо тогава се случи това преобръщане? Когато дойде транзита на Сатурн, аз напуснах тази група и почти напълно прекъснах контакти с тея хора. Участието ми в точно тази група беше обусловено от дефицит по Южния възел, защото в нея намирах "авторитет, който си струва" (Южен в Козирог) и аз изцяло се съобразявах с този авторитет. През преходния период няколко човека (вкл. две шефки) овакантиха трона на авторитета и това, което в крайна сметка се случи, че аз се освободих от авторитетите изцяло (смея да твърдя) и сега съобразявам живота и действията си на първо, на второ и на трето място само с моите нужди, най-истинските ми нужди (Северния в Рак). Отказах се да бъда заради одобрението на заместниците на родителите ми нещо, което не съм. А това, което съм, си го живея с удоволствие и когато на някой не му харесва, това не се превръща в мой проблем. Мисля, че така интегрирах оста към този момент от живота.
Днес логореята ми е активна.
Приятно ми е, че нещата са така, като по учебник. В близко време ще имам опозиции към стелиума от прогресивната Луна и Уран, и тогава, когато се случи големият кръст, ще ви звънна пак да ви кажа как оживявам.
