arkus, ще ме извиниш, ама не ми понася такава псевдо-човечност. Да, аз може и да съм крайна, но намирам за абсурдно мъж на 40 да живее с родителите си и да не се грижи за децата си. Ако за теб вегетирането на нечий гръб е спокоен живот - ок, нека го оставим намира човечеца.
П.П. И спрете с тези български простотии от рода на "не дърпай дявола за опашката", "много хубаво, не е на хубаво" и т.н. Естественото състояние на човека е да бъде здрав, щастлив, обичан и обичащ. А това, което прозира под вашите изказвания е, че естественото ни състояние е да сме болни, нещастни и отхвърлени и ако за един миг се почувстваме добре трябва да се кръстим и да палим свещи, за да не си отиде мигът твърде бързо. Е, с тази философия на живот няма как да ти е хубаво и няма как хубавото да дойде при теб. На мен не ми е било все розово, но винаги съм знаела, че това са кратки моменти, които трябва да се стегна и да преодолея, за да дочакам хубавото. При вас е обратното.