Истина е, че сме смачкани, особено жените. На запад като се явиш на интервю за работа се чудиш какви по-големи суперлативи да измислиш за себе си; наскоро една приятелка кандидатства за позиция и на интервюто въобще не се представила добре, а иначе е много добър специалист, добре, че са го разбрали, въпреки нейното мънкане и я взеха.
Но го има и другото-на думи доста често мъжете са голяма работа, добре, че бил той, че оправил живота на още 20 човека около него, пък в действителност брат му, който си мълчи в другия край на масата, взима всички решения и ръководи бизнеса
Самочуствието е хубаво нещо, когато е с покритие. Иначе е смешно, даже тъжно, защото грандоманията е пак начин да избиеш комплекси.