Фиксирането може да е от прогресивната луна в скорпион

Ще видим,времето ще покаже.

Милки, тази прогр. луна в скорпион ме тресе до скоро и мен :blink:
то не бе обсебване, то не бе чудо!
ужас беше
добре, че вече влезе в стрелец!

При мен пр. Луна тъкмо влезе в Скорпион, засега такова влияние не усещам, по-скоро в обратна посока.
Престоят й във Везни беше много неприятен - нищо общо с това, което се описва в астро книжките.

Цитат на: марсин в Февруари 10, 2013, 04:58:25 pm

по Плутон нещата са по-различни,обаче....по-дълбоки и по-тежки...и наистина фатални....там няма тън-мън.....особено с аспект Луна-Плутон/горката Луна/

Абсолютно съм съгласна, но винаги съм си мислела, че когато има аспект на Плутон с лична планета, обсебеният е този с Плутона. Знам, че и на този със светилото не му е лесно, но как според теб ще усети една Луна опозицията със синастричен Плутон.Аз си мисля, че на Плутон му е по-гадно - той е ревнивия, абсолютно неспособен да контролира обсесията си.Може и да съм в голяма грешка, поправете ме ако е така 

От една скорошна връзка, започнала и свършила много бързо: негов Плутон квадрат мое Слънце, негово Слънце опозиция мой Плутон, негов Плутон тригон моя Венера и последно намесени негови Венера и Меркурий върху моята Луна.
Обсебването беше факт, но аз се чувствах обсебена, не ме оставяше една минута сама и на спокойствие и нещата приключиха за около 2 седмица. Даже връзка е силно казано за тия отношения.
И според мен Плутоновецът е по-скапаният в такива отношения. И май по-гадна е квадратурата, от колкото опозицията.

И според мен квадратурите са компромисите, а опозициите допълването в синастрията.
Квадратура между Луните изобщо не можах да я отработя. Докато имах едно време връзка с опозиция на Луните, е голямо лудеене беше. Много яка връзка, всеки път ме изпълва с топли спомени, въпреки, че сме с квадрат на Слънцата, в случаят май значи бурна кратка връзка, по Уран

Доста астролози казват, че опозицията в синастрията действа подобно на съвпада, създавайки допълване чрез противопоставяне, според мен - чрез осъзнаване и приемане на различията. Така, опозицията между партньорските Луни създава силен магнетизъм, същото съм виждала и при опозиция Слънце-Луна в синастрията.

Квадратите създават търкания, противоречия, а проявлението им зависи от участващите синастрични планети. Ако синастричният квадрат между Венера и Марс създава сексуален магнетизъм, квадратът между Марс и Сатурн няма да е толкова вълнуващ.

Замислих се по тази тема и разгледах синастрията с първата ми любов! :blink: Странно ми се вижда, че осите ни се покриват абсолютно точно -  и четирите! Другите аспекти в синастрията са - точен съвпад на негов Уран с моя Меркурий, негов Северен Възел тригон с моя Меркурий и съответно Южен възел секстил с моя Меркурий. Някакъв коментар?

Цитат на: Milkyway в Февруари 13, 2013, 07:04:50 am

Фиксирането може да е от прогресивната луна в скорпион

Ще видим,времето ще покаже.

Милки, тази прогр. луна в скорпион ме тресе до скоро и мен :blink:
то не бе обсебване, то не бе чудо!
ужас беше
добре, че вече влезе в стрелец!

Да и аз го изживявам в пълен вид
Обсебване от идеи и хора,но пък бързо ми минава,което е добре
Не мога да кажа,че е супер тежък период.Тежкото е ,че ми транзитира през 4ти и имам много тежки отговорности и грижи.Даже чак сега,след разпадането на прогресивното пълнолуние по остта 4-10,се проявиха обстоятелствата и разкъсването между дом и работа/кариера.Това е доста тежко.
И аз чакам да влезе в 5ти пр.луна :blink:Тогава пък ще съвпадне с нептуна ми.Интересно ми е какво ли ще ми донесе?
При мен прогресиванта луна,си носи своите неща в аспект с планети.
Ето например когато беше в опозиция с венерата ми,донесе влюбване.Нещо което доста хора отричаха.Те просто ми казаха "нищо няма да се случи".Но то си се случи,беше силно  и имах връзка.

 
Много ми харесва това....

Не знам как е при вас, но с възрастта все повече се затруднявам да дефинирам "голямата любов".

Да речем, ако преди 10-15 години съм приемала дадена връзка за голяма любов, с течение на времето това усещане все повече избледнява или някак придобива по-различни измерения.

Преди трябваше да ме удари гръм посред ясно небе, за да кажа, че това е голямата ми любов. Някак се случваше внезапно, неочаквано, спонтанно... А като се замисля какво ме е карало навремето да считам еди кой си мъж за голяма любов, дори не мога да намеря обяснение извън чисто физическото привличане и емоционалния резонанс, ако въобще го е имало второто. В повечето случаи в отношенията с големите любови имаше силно изразена полярност, отколкото сходство.

Сега ако се опитам да отговоря на въпроса каква трябва да е голямата любов, сигурно не бих могла... С възрастта възприятията се променят, наред с тях и самото осъзнаване на любовта - става някак по-дълбоко и същевременно границите му започват да се размиват... Сега бих казала, че да обичаш някого истински означава да го приемаш такъв какъвто е и да не се опитваш да го промениш, да осъзнаваш грешките му и въпреки това да ги приемаш, включително и слабостите, които проявява, страховете, проекциите и даже някои безсмислени магарии.

Голямата любов не е да търсиш някой, който да те отразява, за мен това е нарцисизъм по-скоро. И често се случва хората да оправдават егоизма си с "голямата любов", когато очевидно отсрещният е само средство за удовлетворяване на консуматорски потребности. Накрая и да срещнат Любовта, те няма да успеят да я разпознаят. И разминавайки се с нея, ще са вече устремени към поредната изгряваща "любов" на хоризонта, която също толкова бързо ще се превърне в бледа и безлична проекция на всичко онова, което те очакват "да се случи в любовта". Лутайки се все неудовлетворени, те може да са срещнали по пътя заслужаващи внимание любови, но да не са били на подходяща вълна да ги разпознаят, нямали са време да ги забележат, бързайки да срещнат Голямата любов.

Лили,

Замисли ме поста ти....
Ето ти моето житейско обосновано мнение ...базирано на опита.
Няма голяма и малка любов. :rolleyes: Има любов...и тя не е другаде...,а вътре в нас.
Когато излъчваш любов няма как да получиш омраза. Общо взето като в Библията... :blink: " ако сееш ветрове жънеш бури"...
И така...,всичко е любов. Само трябва да освободим енергията...

Purple, това е интересно. Имаш ли нещо в Скорпион и въобще какви характеристика имаш в натала ?

Аз дефиниция не мога да дам, мога да споделя опита си. Сега си мисля, че съм срещнала голямата си любов, но чувството няма нищо(ама нищо) общо с това, което съм мислела, че ще е. Истината е, че познавам човека от седем години(което за моята възраст си е 1/3 от живота ми). Влюбих се от първата секунда, в която го видях, обичах го 2 години. После се отказах и реших, че само се измъчвам и няма смисъл. От тогава минаха 5 години. Въобразявала съм си, че съм го забравила, без да си давам сметка, че не съм спирала да мисля за него. Преди месец пак го потърсих, не съм предполагала, че чувствата ми ще се възродят(ако въобще са умирали). Преди изпитвах гняв, страх и болка от факта, че той не отвърна на чувствата ми. Сега това няма значение - пак няма да получа взаимност, но любовта ми няма да си тръгне. Приела съм този факт - готова съм на всичко за него,но без да мисля, че съм "длъжна" да получа нещо в замяна. Той ми е дал много без да предполага и аз съм му благодарна. В представите си никога не съм допускала идеята да сме заедно като възможна - някак си не мога да си го представя, той ми се струва твърде нереален, а идеята да съм с него - нещо като "твърде е хубаво, за да е истина". За мен е важно да знам, че той е добре, а за себе си - осъзнаването и приемането на всичко това ме направи по-силна и нещата, които преди ме плашеха, сега ми се виждат нищожни. Сигурно съм малка и глупава, но това чувствам.  :blink:

Лоша афирмация!
Повтаряй точно обратното...и ще получиш...

А залюбовта...ТЯ НИКОГА НЕ СИ Е ТРЪГВАЛА....Просто си е почивала..,не е била узряла... :blink:

Пърпъл, пак ще си говорим когато пр. слънце съвпадне с натална венера

Като гледам и съвпада с плутон...

Я виж дали по същото време няма тр. плутон да е в квадрат със слънцето

Е, няма какво да се лъжем, не е като да не искам да съм с него. Ще пробвам да си повтарям, че е възможно, пък ако стане вие първи ще разберете  :blink:

Навремето така си казвах за бившия - "това е невъзможно да се случи!" (а толкова много исках), когато той беше едва на 17, а аз на 23. Но след няколко години се наложи да повярвам, че понякога и невъзможните на пръв поглед неща стават възможни..., ако това е драснато в Книгата на съдбата.  :blink:

През последните месеци...натрупах и грехове...и мъдрост ...но със сигурност знам едно.
Ние получаваме онова , което искаме само тогава, когато сме готови..,когато сме приели , че нищо не е случайност...

През последните месеци...натрупах и грехове...и мъдрост ...но със сигурност знам едно.
Ние получаваме онова , което искаме само тогава, когато сме готови..,когато сме приели , че нищо не е случайност...

Това е една много голяма истина .

Марая, здравей, къде се изгуби 

Леле, Purple, толкова Плутонова енергия, сега наистина разбирам поста ти.  :blink: Освен страстта и пълното себеотдаване, имаш и постоянство на чувствата / Луна тригон Сатурн / 

Цитат на: Марая в Февруари 13, 2013, 10:03:13 pm

През последните месеци...натрупах и грехове...и мъдрост ...но със сигурност знам едно.
Ние получаваме онова , което искаме само тогава, когато сме готови..,когато сме приели , че нищо не е случайност...

Това е една много голяма истина .

Марая, здравей, къде се изгуби

Здравей Елфидка!
Намерих се!

Цитат на: Марая в Февруари 13, 2013, 10:03:13 pm

но със сигурност знам едно.
Ние получаваме онова , което искаме само тогава, когато сме готови..,когато сме приели , че нищо не е случайност...

Нашите взаимоотношения са белязани от много странни "обстоятелства" - сънища, усещания. Аз знам, че срещата ми с него не е случайна.

Познато...до болка познато...не просто като усещане, а и като преживяване!
Красиво...неподправено...истинско!
Дай шанс на подсъзнанието да се слее със съзнанието.... :blink: