Квадратури и опозиции никога не са излишни в синастриите, за да има по какво да се работи, но моето мнение е, че по-добре повече хармонични аспекти, от колкото тежки, особено между Светилата.
Отделно 'голямата любов' на някои може да не е партньор до края на живота му.
Луната ми е в квадратура с Марс. Най-добре се чувствам с партньор, който има секстил или тригон Луна/Марс в радикса.
В синастрията това е много препороъчително. Партньорът да има положителни аспекти между същите планети, които в нашия радикс са наранени.
Имах партньор със Слънце върху Луната ми - ужасно е, въпреки всеобщото схващане за идеалната "космична" връзка Слънце/Луна. Да, може да е така, но ако Луната ми не беше наранена. Мъжка планета върху женска, която получава квадрат от друга мъжка ... няма как да е космична връзката.
В момента имам партньорска Венера върху Луната ми. Тук вече имаме две женски планети и квадратурата на Марс не дразни, а и точния съвпад Луна/Венера е в знака скорпион, така че си има едно силно сексуално усещане, нищо, че е съвпад на две женски планети. Хубаво е да се взимат под внимание всички тия детайли при синастрията.
Големи любови може да имаме множество. С партньорът сме до тогава, до когато продължава нашето съвместно еволюционно развитие. Това може да бъде период от година, две ... десет ... всичко е строго относително. Добрите астролози, които се занимават с партньорска астрология чрез аспектите в синастрията определят точката на срещата и на раздялата при партньорите.