Адски сложно и глупаво се чувствам...Живота ми е низ от горе-долу....долу-горе...  Много неща приех , много неща осъзнах...,много радост и мъка срещнах...споделих, разпилях...Винаги жива...,усмихната дори и през сълзи...С много уникално чувство за самоирония...,много различно усещане за оптимизъм...,вяра...,надежда в доброто...
НИЩО НЕ МИ ЛИПСВА...ВЪТРЕ В МЕН СИ...ВИЖДАМ МНОГО НЕЩА..ЗНАМ МНОГО НЕЩА...ПРОРОК СЪМ.../СТРЕЛЕЦ - МЕРКУРИЙ-ЮЛВ/...
НО ЗАЩО МИ Е ТОЛКОВА МЪЧНО И БОЛНО ЗА ХОРАТА...  ЗАЩО МЕ РАЗТЪРСВАТ НОВИНИТЕ ЗА СМЪРТ , КАТАКЛИЗМИ...ЗА НЕСПРАВЕДЛИВОСТ? ЗАЩО ИЗЖИВЯВАМ БОЛКАТА НА ЦЕЛИЯ СВЯТ? ЗАЩО СЪНУВАМ...КРАСИВИ СЪНИЩА..,А КАК ДА БЪДА ЩАСТЛИВА КАТО ЖИВЕЯ КРАЙ МИЗЕРИЯТА И МЪРТВИТЕ ДУШИ....   
Днес едно детенце м/у 5-7г. е загинало в тежка катастрофа...край Девня...ТОВА МЕ РАЗТЪРСИ! ЗНАМ, ЧЕ Е НЕГОВИЯ ИЗБОР...НО Е ПОКЪРТИТЕЛНО...
ЗАЩО НЯМА ЕМПАТИЯ, ЛЮБОВ...ЗАЩО НЯМА ВОЛЯ ЗА РАЗБИРАНЕ? ЗАЩО ЗАБЪРЗАНИ ЗАГУБИХМЕ СЕБЕ СИ? ЗАЩО МЪНИЧКОТО ВНИМАНИЕ КЪМ НАС ПОДЛАГАМЕ НА СЪМНЕНИЕ?
ЗАЩО ЕДНА УСМИВКА СЕ ТЪЛКУВА ПО ЕДИН ПО-РАЗЛИЧЕН НАЧИН...,А ТЯ Е ПРОСТО ЕДНА УСМИВКА...ЕДНА УСМИВКА , КОЯТО МОЖЕ ДА СПРЕ СПУСЪКА НА НАЙ-СТРАШНИТЕ ОРЪЖИЯ...
ЗАЩО ХОРАТА ЛЪЖАТ БЕЗОГЛЕДНО?ЗАЩО ХОРАТА ЗАБРАВЯТ, ЧЕ СА ГОСТИ НА ТОЗИ СВЯТ?ЗАЩО,ЗАЩО ПАРИТЕ СА ВОДЕЩА И МОТИВИРАЩА СИЛА? ЗАЩО ВЛАСТТА СЕ СВЪРЗВА С ТЯХ?


http://vbox7.com/play:8d6265a5
Мъчно ми е...за целия свят и за човешките души...

Да му е*...а мамата...МЕТОНОВА работа или КУЦ ТРАНЗИТ НА ВЕНЕРА...

Марая, преди ти се дразнех на драматизма и патоса, ама сега ме кефят - честно.

Що да няма емпатия, като чуя такова нещо всичко ми се обръща

Марая, преди ти се дразнех на драматизма и патоса, ама сега ме кефят - честно.

Така го разбираш...и така приемаш...

Ще дойде ден в който ще разбереш..,че това не са просто "драматизъм" и "патос"...,а едни други неща...отвъд думите..,отвъд матрицата и бариерата...И когато ги разбереш и Осъзнаеш..няма да те кефЯт...,а ще те убиват...бавно...както мен...Така, че ,не ги приемай , не ги осъзнавай...НИКОГА!

и д-р Хаус му куца,ма се уравновесява  с бастун и викодин :mellow:
важното е да сме оптимисти,защото нищо друго не можем да бъдем- Чърчил един прекаляващ /Стрелец/

 :blink:

След дълги размишления и наблюдения над живота стигнах до извода, че хората се делят на два основни типа според начина, по който Tой се развива и преминава за тях.

За първите животът е един голям съд, каца, резервоар. Ръбът му е на някаква височина над земята, а до там има стълба. Вътре кацата е пълна с някаква благинка, някаква вкусна хранителна среда. Хората се редят на опашка пред стълбата и се стремят да скочат в кацата. Всичките им изпитания са свързани с борбата и ръгането до и по стълбата, докато цопнат в чорбата. После само трябва да се държат на повърхността и да преглъщат. Имат много време да се учат взаимно с околните, да обмислят и формулират нещата от живота и да подреждат сентенции, знания и открития, като после ся склонни да ги преподават на света около тях. Чувстват се уютно буза до буза с другите, до гуша в супичката. И така до края...

За вторите животът е планински поток, а те са клонче, тресчица някаква, която потокът носи надолу по бързеите. Понякога, след някой завой, водата изхвърля клечката на някоя полянка, където тя може да се поизсуши на слънце, но още при първата буря водата пак я отнася по течението. И цял живот така. Даже в един момент това клонче така свиква с пяната и лашкането, че като се позаседи на брега ден-два повече, и само скача в бързея, защото спокойствието го души. Та... в периодичните кратки почивки на някой завой на потока, изхвърлени за малко на брега, тези хора сядат да мислят над нещата от живота, но никога не им стига времето да стигнат до някакво трайно знание по въпроса, защото след малко отново са понесени в бързеите. Имат време само да задават въпроси... така си и остават само с тях... хаха!  :blink:

След дълги размишления и наблюдения над живота стигнах до извода, че хората се делят на два основни типа според начина, по който Tой се развива и преминава за тях.

За първите животът е един голям съд, каца, резервоар. Ръбът му е на някаква височина над земята, а до там има стълба. Вътре кацата е пълна с някаква благинка, някаква вкусна хранителна среда. Хората се редят на опашка пред стълбата и се стремят да скочат в кацата. Всичките им изпитания са свързани с борбата и ръгането до и по стълбата, докато цопнат в чорбата. После само трябва да се държат на повърхността и да преглъщат. Имат много време да се учат взаимно с околните, да обмислят и формулират нещата от живота и да подреждат сентенции, знания и открития, като после ся склонни да ги преподават на света около тях. Чувстват се уютно буза до буза с другите, до гуша в супичката. И така до края...

За вторите животът е планински поток, а те са клонче, тресчица някаква, която потокът носи надолу по бързеите. Понякога, след някой завой, водата изхвърля клечката на някоя полянка, където тя може да се поизсуши на слънце, но още при първата буря водата пак я отнася по течението. И цял живот така. Даже в един момент това клонче така свиква с пяната и лашкането, че като се позаседи на брега ден-два повече, и само скача в бързея, защото спокойствието го души. Та... в периодичните кратки почивки на някой завой на потока, изхвърлени за малко на брега, тези хора сядат да мислят над нещата от живота, но никога не им стига времето да стигнат до някакво трайно знание по въпроса, защото след малко отново са понесени в бързеите. Имат време само да задават въпроси... така си и остават само с тях... хаха!  :blink:

това за клончето ми допада,но то е било част от дърво, пречупена част и щом изсъхне на полянката,често пъти става съчка от нечий огън ,полезна с топлината и светлината си ,но за кратко- изгори за да светиш, пепел при пепелта, кръговрат,земя,необходима на дървото да расте..
е има и други варианти,да попадне между зъбите на градско куче,доведено от стопаните да поплува в реката и клончето се превръща в  играчка, забавление, фризби,което подхвърлят и кучето носи,емоцията е напоителна,зареждаща,и незабравима,така, попада в историята,в нечие минало...
случва се клончето докато си плува в реката или изсъхва на полянката да бъде взето от щъркел за гнездо и дълги години да гледа отвисоко на света и да дава топлинка и сигурност на поколения новоизлюпени, ако светкавица не го удари и изпепели покоя му...но ще остане спомена,че то някога е полетяло,макар и за кратко...
може да стане и  част от оградка,сплетено с много други клончета, оградка на градина или на кошара, охранител и защитник на територия....


  е живота не е само рафтинг и плаж на полянката,волна програма
има и задължителна ,изборите на съдбата ...

След дълги размишления и наблюдения над живота стигнах до извода, че хората се делят на два основни типа според начина, по който Tой се развива и преминава за тях.

За първите животът е един голям съд, каца, резервоар. Ръбът му е на някаква височина над земята, а до там има стълба. Вътре кацата е пълна с някаква благинка, някаква вкусна хранителна среда. Хората се редят на опашка пред стълбата и се стремят да скочат в кацата. Всичките им изпитания са свързани с борбата и ръгането до и по стълбата, докато цопнат в чорбата. После само трябва да се държат на повърхността и да преглъщат. Имат много време да се учат взаимно с околните, да обмислят и формулират нещата от живота и да подреждат сентенции, знания и открития, като после ся склонни да ги преподават на света около тях. Чувстват се уютно буза до буза с другите, до гуша в супичката. И така до края...

За вторите животът е планински поток, а те са клонче, тресчица някаква, която потокът носи надолу по бързеите. Понякога, след някой завой, водата изхвърля клечката на някоя полянка, където тя може да се поизсуши на слънце, но още при първата буря водата пак я отнася по течението. И цял живот така. Даже в един момент това клонче така свиква с пяната и лашкането, че като се позаседи на брега ден-два повече, и само скача в бързея, защото спокойствието го души. Та... в периодичните кратки почивки на някой завой на потока, изхвърлени за малко на брега, тези хора сядат да мислят над нещата от живота, но никога не им стига времето да стигнат до някакво трайно знание по въпроса, защото след малко отново са понесени в бързеите. Имат време само да задават въпроси... така си и остават само с тях... хаха!  :blink:

Супер свежо  :blink:  много ми хареса дай измисли и трети вариант, защото не мога да се асоциирам с нито един от двата 

Супер свежо  :blink:  много ми хареса дай измисли и трети вариант, защото не мога да се асоциирам с нито един от двата 

Хехе... аз не съм срещал други. Ако обаче се абстрахираш от асоциативните нюанси в смисъла на двата основни типа, имам предвид - без да им придаваш положителни или отрицателни значения, ще видиш, че покриват всички хора. Става дума за търсенето и намирането на отговорите. Обадих се заради многото "защо" в поста на Марая.  :blink:

Един ден случайно ми хрумна, когато се заглеждах в живота си. Направи ми впечатление, че на няколко пъти по соцвреме сам съм напускал работа-мечта точно, когато съм бил на върха, после и в частния бизнес имах странни обрати, в личния живот също. Имам един приятел, който също е екстремист, получава сърбеж, ако ходи по пътеката в планината и не понася сухи дрехи на себе си... Загледах се и открих и други с подобни шантави съдби. По-рядко са, но не са малко. Смешното е, че и да се умориш и да се опиташ да се кротнеш, все нещо ще ти взриви плановете за почивка.

Другата група с кацата са тези, които винаги са ме питали защо така съм постъпил, как ми е дало сърце да зарежа нещо трудно постигнато, да плувам във вълните и да се гмуркам в морето, вместо да се топна в басейна... И аз никога не знам отговора, а те винаги имат отговор за всичко. Такива ми ти работи, Грейс... 

и какво сега елементарно имаме два типа - плужеци и екстремисти,ама първите са си в първичния бульон от дето се е пръкнал живота и нямат нужда от свръхадреналин да си погинат от инфарк или инсулт, а на вторите им е даден черпака от време на време да бъркат супата и образуват водовъртежи,черни дупки ,който да позасмукват малко паразити, когато се наруши равновесието със свръхпопулация им, така ще го докараме и Хитлер до вторите.... :mellow:

След дълги размишления и наблюдения над живота стигнах до извода, че хората се делят на два основни типа според начина, по който Tой се развива и преминава за тях.

За първите животът е един голям съд, каца, резервоар. Ръбът му е на някаква височина над земята, а до там има стълба. Вътре кацата е пълна с някаква благинка, някаква вкусна хранителна среда. Хората се редят на опашка пред стълбата и се стремят да скочат в кацата. Всичките им изпитания са свързани с борбата и ръгането до и по стълбата, докато цопнат в чорбата. После само трябва да се държат на повърхността и да преглъщат. Имат много време да се учат взаимно с околните, да обмислят и формулират нещата от живота и да подреждат сентенции, знания и открития, като после ся склонни да ги преподават на света около тях. Чувстват се уютно буза до буза с другите, до гуша в супичката. И така до края...

За вторите животът е планински поток, а те са клонче, тресчица някаква, която потокът носи надолу по бързеите. Понякога, след някой завой, водата изхвърля клечката на някоя полянка, където тя може да се поизсуши на слънце, но още при първата буря водата пак я отнася по течението. И цял живот така. Даже в един момент това клонче така свиква с пяната и лашкането, че като се позаседи на брега ден-два повече, и само скача в бързея, защото спокойствието го души. Та... в периодичните кратки почивки на някой завой на потока, изхвърлени за малко на брега, тези хора сядат да мислят над нещата от живота, но никога не им стига времето да стигнат до някакво трайно знание по въпроса, защото след малко отново са понесени в бързеите. Имат време само да задават въпроси... така си и остават само с тях... хаха!  :blink:

  Много ми хареса. Да, и аз смятам, че хората са основно тези два типа - "зрителите" и "хората, които правят дъжд". Едните просто наблюдават живота, който минава покрай тях, все някой друг е отговорен, по-силен, по-умен, по-богат, и ЕТО ЗАТОВА те не са успели..
Другите... правят нещата да се случват. Не хленчат, не мрънкат, вървят напред; грешат, но не се страхуват да го правят, защото знаят, че са само човешки същества. Но... за какво е този живот ако нямаш посока и цел, ако нищо не си създал, ако не си обичал, ако не си се раздал... на работата, на хората...

"планински поток" - толкова хубаво и точно. : :blink:

Цитат на: Grace в Юли 24, 2012, 09:53:47 am

Супер свежо  :blink:  много ми хареса дай измисли и трети вариант, защото не мога да се асоциирам с нито един от двата 

Хехе... аз не съм срещал други. Ако обаче се абстрахираш от асоциативните нюанси в смисъла на двата основни типа, имам предвид - без да им придаваш положителни или отрицателни значения, ще видиш, че покриват всички хора. Става дума за търсенето и намирането на отговорите. Обадих се заради многото "защо" в поста на Марая.  :blink:

Един ден случайно ми хрумна, когато се заглеждах в живота си. Направи ми впечатление, че на няколко пъти по соцвреме сам съм напускал работа-мечта точно, когато съм бил на върха, после и в частния бизнес имах странни обрати, в личния живот също. Имам един приятел, който също е екстремист, получава сърбеж, ако ходи по пътеката в планината и не понася сухи дрехи на себе си... Загледах се и открих и други с подобни шантави съдби. По-рядко са, но не са малко. Смешното е, че и да се умориш и да се опиташ да се кротнеш, все нещо ще ти взриви плановете за почивка.

Другата група с кацата са тези, които винаги са ме питали защо така съм постъпил, как ми е дало сърце да зарежа нещо трудно постигнато, да плувам във вълните и да се гмуркам в морето, вместо да се топна в басейна... И аз никога не знам отговора, а те винаги имат отговор за всичко. Такива ми ти работи, Грейс... 

Хммм.. звучи ми интересно ще споделиш ли къде се намира Уран в картата ти и как е разположен? предполагам, че и Марс и Овен са сериозно проявени при теб ...

Момичета, много буквално ме четете! Не влагайте материални и духовни значения – идеята е абстрактна и символична и е опит за мнение по въпросите на @Марая. Считам, че гледан от такава гледна точка, светът дава някаква форма на отговор.

@strelichka, светът е дуалистичен, затова и интерпретацията ти е далеч от това, което аз влагам в импровизираната си “спесификация”. Няма само добро и само зло.  :blink:

@Dragon Lady, и ти идеализираш и влагаш емоция и субективни асоциации. В много случаи хората от втората категория са вечно неудовлетворени, агресивни, неуравновесени и предизвикващи проблеми, докато първите създават реда, спокойствието и градежа.  :blink:

BTW, на много хора от първия тип голяма част от живота им минава на подстъпите към заветната цел. На някои даже целият, не успяват да “цопнат”, но са там и се опитват – чакат си кротко реда или се опитват да се предреждат. Те не се чувстват спокойни и удовлетворени, често се приемат за борци, но винаги имат ясна кауза и отговори на повечето въпроси.

@Grace, Уран ми е в Лъв на 20* в 10-ти дом.  :blink:

Хм, синеок, дуалистичен свят, а пък има и трето-не само добро и зло?
Да не влагаме духовни значения в абстрактната идея? Ами какви?
Не трябва и субективни асоциации...? Че то щом твърдението е изказано от човек-например от теб-вече е субективно.
Иначе интересно използваш езика. Напомня ми за меркурий-нептун връзка.

@strelichka, светът е дуалистичен, затова и интерпретацията ти е далеч от това, което аз влагам в импровизираната си “спесификация”. Няма само добро и само зло.  :blink:

аз пък си мисля, че хората се делят на уравновесени ,в хармония,покой със себе си и околните и неуравновесени,като всички,извън зоната си на комфорт,спадат към вторите  и искат,да имат, още и още , не спират с насищането,до пръсване с ясната мисъл да се докарат до степен на взрив,вселенски и  началото на живота на земята,но не би....илюзии човешки

Хм, синеок, дуалистичен свят, а пък има и трето-не само добро и зло?
Да не влагаме духовни значения в абстрактната идея? Ами какви?
Не трябва и субективни асоциации...? Че то щом твърдението е изказано от човек-например от теб-вече е субективно.
Иначе интересно използваш езика. Напомня ми за меркурий-нептун връзка.

Хаха! @Papy, верно е, че не умея много добре да се изразявам, затова и рядко се обаждам в този форум.
Ще опитам да обясня:
Светът е дуалистичен според квантовата механика. Няма чиста материя, или все още не е открита. Вълновите частици се материализират само пред очите ни.  В този смисъл не е много ясно как точно се материализира животът ни. Аз лично там намирам и обяснението на изрази като “Колкото хора, толкова истини” и “Всеки си е прав за себе си” и пр. Затова и Бялото и Черното са само теоретични понятия, те никога не са идеални.

Изхождайки от тук считам, че не е възможно и да се дават дефиниции за добро и зло, хубаво и лошо, красиво и грозно и пр., защото нямаме обективни критерии. Всички субективни определения са плод на мисълта, а тя е доста измамна. Хората са склонни да настройват контролера си за оценки според емоциите, които преживяват.

Аз се опитах да наместя два основни типа хора според начина, по който преминава животът им, без да им слагам определения, защото не е коректно. Получи се това, от което се опасявах – хората в супата са ретроградни, другите са романтично-героизирани. Не! Няма нищо романтично и красиво в една разпасана мърла, която скача от мъж на мъж, не се поглежда в огледалото и не се задържа на работа за повече от месец,  както и никой няма нищо против един спокоен, чист и подреден, уверен в себе си мъж, знаещ от дете, че ще стане адвокат, станал и преуспял... Нали? Или пък обратното, един романтичен хулиган, планинар, гмуркач, мечтател и въздухар, но силен и честен и една напудрена еснафка, която от дете е имала мечта да се омъжи за адвокат, вече е адвокатша с пълен гардероб и седмична програма за соарета и светски изяви с разчет до минута... Сега по-ясно ли е?   :blink:

Пак ще кажа - има хора, на които животът им преминава в нескончаеми премеждия или изпитания, пикове и провали, те не могат да контролират този процес, а са достатъчно умни да го осмислят и да си задават въпроси. Просто никога не намират отговорите... Нали все пак всичко тръгна от въпросите на Марая?  :blink:

В общи линии ти разбирам идеята. Но да се върнем на квантовата механика и дуализма
До колкото ми е известно основната идея е, че наблюдателят променя характеристиките на частиците, наблюдавайки ги, и това не може да бъде пренебрегнато. Къде е дуализма?

От гледна точка на вселената и квантовата механика няма никакво значение кой какво осмисля, и на кой какво му се случва, според мен
Тоест-или мислим абстрактно-и не ни пука
Или не-и тогава все тая от кой вид сме-пред казана или в реката

а не сме ли всички едно цяло, няма казан,нито река,или днес сме в казана,утре в реката, пик-спад
макар,че символизма на казана -ад ,блато,застой, а реката ,всичко тече,всичко се променя,звучи пречистващо за моя уран на асц.

а не сме ли всички едно цяло, няма казан,нито река,или днес сме в казана,утре в реката, пик-спад

Ние може и да сме едно цяло, но не го знаем. А пък че сме еднакви или подобни-не. Едни са глупави, други умни, едни са инертни, други упорити-нали това му е хубавото-шарени сме