За мен накратко беше година на трансформация, на уроци, на по-голямо разбиране на нещата = на порастване. Преодолях страхове. Успях да надмина себе си. Търсех. Намирах. Падах. Ставах. Плаках от мъка... Пренебрегвах на моменти притеснителността и интровертността си, за да следвам целите.
това. абсолютно разкъсах пашкула си, надскочих се, нов човек съм... приближавам се максимално до идеята за себе си.
странното е, че може би за 1-ви път изпълних to do листа си от миналата резолюция. това ме радва.
но от друга стана, усещам как последните дни сякаш кръгът се завърта и се връщам в изходна позиция, което ме ужасява съвсем буквално. усещам края на един цикъл от живота си, който, подобно всеки друг, явно трябва да напусна съвсем сама и гола. изобщо, образът на прераждането продължава да присъства при мен, с някаква почти закономерна повтаряемост.
благодарна съм на/за всички хора около себе си. те са ми страхотен тренинг в самостоятелност и учители по нихилизъм:Д
шегата настрана. доволна съм от годината, доста. време беше за нея. разбира се, година на крайности и гранични състояния, но какво по-живително от драмата:Д творчество, кариерно развитие, пътуване с лек багаж, нови хора, нови емоции, нови пътища, събуждане, самоувереност, натрупване, зрялост. все хубави неща, йей!) мислех, че 2012 ще ми се получат професионално нещата, но считам пътят за доста(тъчно) важен и... почти извървян. останалото предстои)
//на 22 съм, квадратни Урани, ако не друго;