Момичета,в навечерието на затъмнението ,отидох при
аптекаря

Много го мисля тоя човек и си казах,защо да се измъчвам.По -добре да видя,ща се запознаваме ли или не.....за да ми падне тази тежест от сърцето:lol:
Отидох в аптеката с 300 зора.Той беше там

Аз срам не срам,веднаха се запътих към него,той като ме видя и се изпъчи един такъв.Каза ми "Добър ден"

Ние винаги така сме комуникирали до сега,делово и студено.

Подадох му бележка на която пишеше " Искаш ли някой ден да пием кафе? 0878-....-..... и името ми отдолу" :blink:
И в същия момент казах " Имате ли това лекарство? "
Той гледа бележката,чете.....и не вдига поглед

Аз стоя срещу него и чакам.....Той се усмихна....нищо не казва.
А аз напористо "Имате ли го?". Той явно се усети и казава " Дааааа,имаме го да",А аз "А колко струва? Сигурно е 20-30 лв?" и той "Да,30 лв струва" ,аз казах " Оооооо,сега не мога да го взема,ще дойда друг път"
Той прибра бележката и каза,добре...чао-чао и си тръгнах

Такова нещо не ми се беше случвало,а сигурно и на него ;DНяма такъв Холивуд.....ама и двамата влязохме в роля,защото наоколо имаше доста хора.
И сега да ви кажа,ще бъда в очакване да ми се обади.
Ще изляза с него,пък каквото ще да става....поне ще спра да съм в напрежение.
Аз съм ви казвала,че когато го видях за първи път,бях като тресната.Не че е невиждан красавец,а от някоакво усещане ,че го познавам.......
И се чудя как да озаптя,журналистическия си маниер на комуникация с мъжете/изобщо не съм журналистка,но така говоря/? Почвам да задавам едни въпроси от сорта от къде си,на колко години си,къде живееш ,коя зодия си,в колко часа си роден

;DЧе сигурно ще се уплаши и да не вземе да избяга

Та ,ако излезнем някой ден..........как ще усмиря този мой стил на приказване не знам

Ох.....олекна ми.Трябваше да си разкажа.Какво ли ще ме тресе това затъмнение? А кой знае на него в кой дом му се пада? Ето веднага почвам да мисля за синастрии,карти на първата среща,луна ,марс...............
:rolleyes: