Книжките не могат да се четат буквално-имам карта на жена с марс и слънце в 12-ти и мъжът й не е чужденец, нито различен по какъвто и да било начин, даже май са учили в съседни училища
току-що получих ужасно дежа вю:Д
никога не съм обичала да пътувам. не знам, не съм имала такава потребност.
в последните няколко години (2-3), обаче, сериозно обмислях емиграция. не знам как се роди идеята. може би, защото в един момент осъзнах, че нищо съществено не ме задържа тук, което така инато отказвам да напусна/изоставя. та, да, чужбина се яви в главата ми като бягство. в момента не ми се тръгва, защото считам, че имам какво да направя (и с кого) точно тук. но имам моменти, в които виждам емиграцията, като единствен хоризонт/изход.
//пхахха, ще споделя нещо, което може да е смешно, ама нали... свикнала съм хората, на които държа, да си тръгват от живота ми, да ме изоставят. та в един от компенсаторните ми блянове аз съм на другия край на света, на всички им липсвам и ме тъгуват.

в края на август 2012 съвсем спонтанно си събрах една раница (предимно с книги:Д), взех си последен автобусен билет до Виена (двупосочен, случих на промоция) и тръгнах с влакове към Копенхаген. не бях излизала навън, тръгнах почти без пари, не мислех да се връщам. т.е. отново бягах. тръгвах си, с убеждението, че този път е завинаги. //върнах се, заради любов(ни обещания). не съм сигурна, че това беше правилното решение. струва ми се, че разруших илюзията си за спасителен хоризонт и сега няма къде да избягам. (отказах се от Корея дори, с която надувах главата на всички с години)
Меркурий ми е У1 и У5, ретро в 8-ми в Козирог, в точен съвпад с Нептун (у11) - по-скоро пътувам в илюзиите си и изкуството. В по-широк съвпад (5*) е със Сатурн (у9), на върха на 9-и дом.
През август 2012 прогресивната ми Луна сменя знака и влиза в Рак (у3), във 2-ри дом. Прогресивен Меркурий върви към съвпад с нат. Слънце (у12) в 9-и.