Papy, според мен не си изнервена,а не обичаш безцелното говорене и разтягане на локуми, които водят до под кривата круша.

И най-вече-не обичам да се фокусирам в/у гадното в живота, всички имаме хубави и лоши дни, случки и т.н. Да гледаме напред и да търсим доброто и радостното

Цитат на: satin_ в Май 03, 2013, 05:05:38 pm

Цитат на: Papy в Май 03, 2013, 05:01:48 pm

Цитат на: Just_a_Dream

Разбирам сега защо е изнервена  :blink:

Ако се изнервях толкова лесно, щях само аз да пиша в тая тема

Papy е най-уравновесена от всички тук

Благодаря за доверието
Истината е, че изключително старателно избягвам да се ядосвам, практиката показва непредсказуем нрав
Скоро пак стрелях с пушка, добре ми легна на раменцето

Заради болднатото и аз гледам да се поохлаждам- много бързо преминавам през междинните състояния и тежко и горко на ядосалите ме.

Е добре де, а аз примерно, като не искам да имам деца, нормален ли съм? Майка ми казва, че не съм, защото било нормално всеки да иска и да се стреми да има деца.

Съвсем си си нормален.

Но може да не искаш днес, а да поискаш утре, да речем. Човек никога не знае какво крие утрешният ден.

В природата е заложено всички живи организми, включително и ние, да се стремят да се възпроизвеждат. В този смисъл е нормално. Обикновено на този естествен процес хората придават и други значения - например, че деца се правят с любов, да оставиш нещо след себе си, да има кого да обичаш и обгрижваш, да има кой да те обгрижва и теб, когато остарееш... Животните се размножават, водени от инстинкта, хората сме мислещи същества, затова всеки е воден от различни мотиви, макар и да си приличат при повечето хора...

... много бързо преминавам през междинните състояния и тежко и горко на ядосалите ме.

Наскоро някакъв тъпак с чужда регистрация на магистралата постави поне 4-5 шофьора в инфарктна ситуация
Е-не му простих, сигурна съм, че накрая пот се е леела от него

П.п. То и от гаджето ми се лееше, ма кой обръща внимание на подробности

А относно разтягането на локуми мисля,че ни е позволено да го правим в темите за свободни дискусии. А сега желая хубава вечер на всички! Работния ден приключи,време е за забавление! :blink:

Не знам какво да правя със стария котарак. Преди 4 години брат ми ми го връчи да го гледам за седмица (той живее отделно от мен и майка) и така и не си го прибраха. Много обичам котките,но този е просто ужасен! Разсипвал е цели тенджери с манджа,напикавал ми е нови ботуши от естествена кожа,чупи и разхвърля всичко наред! Същински демон е,а уж е кастриран. За 10 години съм го била само 2 пъти-веднъж като ми напика ботушите и веднъж като ми издра лицето. Винаги чистя след него безропотно и никога не му се карам. Така или иначе е глух и няма да ми разбере! Но просто се изморих от него и от 2 месеца го държа на терасата. Вкъщи е по-спокойно така и не мирише! Но знам,че това решение е временно,а аз просто не го искам вече! Достатъчно ми е тежък живота и не искам да влагам излишни нерви и сили...

Дрийм, що не го дадеш за осиновяване?

Доколкото знам, има такава организация - вземат ги, кастрират, обезпаразитяват и изпращат в Германия (а твоят дори е кастриран).

Майката на бившия сега няма какво да прави, скучае у тях и с това е тръгнала да се занимава - прибира улични котета и после ги праща за осинавяване. Мога да я питам ими ли филиали на тази организация извън Варна и в кои градове.

И на мен ми е тежко с моите пет котки, развивам все по-силна алергия, но не мога да ги откъсна от сърцето си. Иска ми се да подаря поне две от тях, но предпочитам на познат човек, а не да пускам обяви. Вече кого ли не съм питала - първо проявяват интерес (все пак са персийки), после се отказват. Трябват ми сериозни хора за осиновяване.

А за това, че ти напикава ботушите, може да има две причини. Или в знак на протест, че е отделен от предишния си стопанин (ако е бил силно привързан към него), или евентуално в знак на специално внимание към теб - мъжките могат да маркират стопанина си (особено ако е жена), така демонстрират собственически чувства. Моите рядко правят бели, но има един по-ревнив, който ме маркира. 

По принцип котарака е най-привързан към мен. Винаги е спял единствствено при мен.Брат ми каза,че когато сме се изнесли с майка котарака не ядял с дни наред. Иначе юнака е персиец,с две различни на цвят очи,но е глух. Идеята за осиновяването е добра,но брат ми няма да даде,а пък не иска и да си го прибере. В шах и мат съм  :blink:

Идеята за осиновяването е добра,но брат ми няма да даде,а пък не иска и да си го прибере.

В такъв случай брат ти няма думата. Стопанин е този, който осигурява подслон и грижи. Така че ти, като стопанка на животното, можеш да решаваш еднолично как да постъпиш - разбира се, не в ущърб на животното.

Няма такъв филм - хем не дава, хем не иска.
Или да си го прибере и да решава сам, или да не се меси в твоите решения.

Права си за това! Наистина ще си поговоря сериозно с  брат ми по този въпрос! А на теб направо ти съчувствам с тези 5 котки!

Не ми пречат и са много кротки, но в това жилище няма условия за гледане на толкова животни - техният пух и косми се забиват в мокета, не мога да се преборя и с бълхите поради същата причина - просто не мога да ги изкарам от мокета, макар че обезпаразитявам редовно. Възможност да слагам теракот или ламиниран паркет засега нямам, освен това е пълно с мебели и покъщнина тук, не мога да вдигам всичко. Астматични пристъпи все още нямам, но съм с постоянна алергия, която с времето може да се задълбочи. Пък моята "мащеха", която се настани в жилището, което освободих за нея, се възмущава и тропа с крак, че не й е бил осигурен луксът, който заслужава (с какво ли?). Да вземе да дойде на екскурзийка при мен, че да слезе малко на земята.

 Мисля си,че никога няма да мога да живея с някой мъж. Хем искам да имам семейство,заради Луната в Рак,но тя пък е в 11-ти дом,а пък и с този Водолейски стелиум. Приятно ми е примерно няколко пъти седмично да заспивам и да се събуждам до моя приятел,обичам да си готвим,дори някой път просто да си стоим вкъщи и дотам.Просто душата ми е по-щастлива когато живее на две места едновременно... Заради това никога няма да имам свое семейство!

С предишния ми приятел бяхме заедно 4 години,даже ми предложи брак и въпреки това нещата не бяха много по-различни  :blink:

Просто душата ми е по-щастлива когато живее на две места едновременно... Заради това никога няма да имам свое семейство!

Никога не казвай никога  :blink:, животът се променя и ни поднася големи изненади понякога.

Вчера се замислих,че всички в този форум обичат котки. Даже повечето аватари са със снимка на котка  :blink:

Аз обичам повече кучета. Котките са ми някак по-далечни.

Аз обичам повече кучета. Котките са ми някак по-далечни.

Ти си стелиумен Стрелец, нали тях ги свързват с кучета и коне? 

А специално за котките - забелязала съм, че по-често тях предпочитат водни Луни или с Луни в знак на Венера.

Майка ми беше с Луна в Стрелец - обичаше кучетата. Разбира се, първо гледаше себе си, кучетата ги използваше за личен комфорт - да има с кого да ходи на дълги разходки в парка, да има с какво да си уплътнява свободното време, да не скучае.

На мен кучетата ми харесват най-вече, защото са много любвеобилни, привързват се към хората, освен това можеш да ги разхождаш навън, да тичаш и да лудуваш с тях. И покрай тях да се запознаваш и с нови хора.  :blink:

Е, да, котката няма как да я изведеш навън с каишка. 

Но за работещите хора и по-ангажирани котките предоставят някои предимства - сами си се гледат, стига да им осигуриш храна, вода и тоалетна, не изискват разходки навън независимо от метеорологичните условия и личните ангажименти на стопанина. За мен това е много важно условие - да не ми отнемат много от времето.

О, аз съм с Луна в Стрелец и обожавам писанки и писанковци. Баща ми е с рибешка Луна и харесва котки.