Цитат на: Crabby в Юни 18, 2013, 04:14:59 pm

Пиле къри

Звучи добре! Как се приготвя? Миш маш правих скоро,а вчера правих едни гювечета по моя рецепта-с картофи,бекон и топено сирене. Добавя се сол и вода,разбърква се добре,поръсва се с чубрица и се пече.Става мега вкусно!

Много лесно, ще ти дам направо една хубава рецепта - http://recepti.gotvach.bg/r-12950-%D0%9A%D1%8A%D1%80%D0%B8_%D0%BF%D0%B8%D0%BB%D0%B5

Аз го правя малко по различно, защото добавям кимион, канела и къри. Кимиона ми е топ съставка, но тук са го обяснили простичко и лесничко. Ако искаш се разтърси и за по твой тип рецепта, те са горе долу идентични. Аз слагам и малко чушки вътре, да кажем две, подхожда лютивият вкус на яденето.
Късмет!

Харесах си рецепта за пържен ориз с чушки и лук. Запържват се една зелена и една червена чушка,добавя се глава лук и след това предварително сварения дългозърнест ориз. Дано се справя,че предния път като пържих ориз не ми се получи добре,понеже първо почнах да пържа ориза и след това добавих зеленчуците и стана страшно. Тия зеленчуци като пуснаха вода,като взе тоя ориз хем да се пържи,хем да се вари, а аз само бъркам и псувам! 

Абе аз да питам, след като "слънце" се оказа неприемлива дума за публичен форум, как да кажа сега, че навън пече
  :thinking:
ще му търся синоним, но в моя синонимен речник няма 
има само за "слънчев"- прен. лъчезарен
Значи изразът "там, където слънце не огрява" добива следния вид "където не е лъчезарно"
 :rolf: :rolf: :rolf:

Ами напиши-"вън е обратното на миши гъз"-все тая, всички вече знаят, че иначе си възпитана

Papy, можеш ли да ми препоръчаш някой хубав пробиотик, че покрай моите безкрайни диети и лекарства, съм си съсипала червата?
Пиша тук, че не ми се търси темата за лекарите :blink:

Колкото по-обикновен, толкова по-добре
Тия новите са малко...
Ентерол на прах
Биогайа на капки

.

И аз за този се сетих, Акрукс, но не посмях да предложа, защото ако няма достъп до "натурален", което е все по-вероятно, просто няма смисъл да пробва с пластмасовите кофички.

.

.

Цитат на: Purple в Юни 19, 2013, 01:44:57 pm

Sunnily, аз съм пила Lactoflor и съм доволна  :blink:

И аз
Много ви благодаря, за включването.
При мен проблемът е, че от пубертета пазя жестоки диети, имало е дни само на кафета, други - на сокове и така, докато не се омъжих, после качих рязко, след това пак на диети и спорт, разбира се, бях се вманиачила на тема отслабване, а не съм била чак толкова пълна, но си имам аспекта Венера тригон Сатурн и светила в 1 дом и съм си маниак на тема перфектен външен вид. В резултат от половин години спрях цигарите, храня се здравословно, но вече е късно, болестите са налице и трябва да се справям с тях. Така че имам ли дъщеря някой ден, няма да й позволявам да се тормози с диети.

Сънили,ако имаш дъщеря някой ден не прави грешката да и забраняваш да прави диети. Точно заради такива забрани от страна на майка ми намразих храната и развих анорексия  Тя дори не знае какво ми е причинила на психиката,заради това,че ме караше насила да ям. Започнах да лъжа,да изхвърлям храна и да повръщам нарочно...Заради нея се борех години с проблемите си!

.

Майка ми е едра,винаги има навик да препълва чиниите и докато не си изядях всичко не ми позволяваше да стана от масата. Така сме стояли по час,аз съм плакала,но на нея не и пукаше...Мразя я! Само да се махна веднъж никога повече няма да я погледна!

.

Мисля че това всичко идва от любовта на родителят или от комплексите му.

Майка ми пък не ми позволяваше да пия вода докато се храня, помня как ми вземаше храната защото пия вода докато ям, и баща ми как ми я носеше чинията пак 

Но в крайна сметка, това е било за мое добро, и сега даже и като имам вода на масата, просто не я пия. Или пък докато се науча да държа правилно вилицата и ножа, а аз левичарка, и познай от три пъти как я хващах... все едно имах кука а не ръка, майка ми вика, и да се опита нормален човек да те повтори, надали ще успее!  :rolf: :rolf: :rolf: :rolf:

Но пък го има и другият момент, майка ми цял живот ми търси кусури. Седи пред мен и почва, ама зъбите ти да им сложим шини, ама малко килограми на коремчето, ама косата ти защо не я пуснеш... научих се вече да не обръщам внимание, ама забелязвам, че се отразява във връзките ми, като постоянно имам нужда да чуя одобрение от партньора си...

Анорексията не е до живот! Преодолява се с много силна воля! Трябваха ми години докато спра да броя калории,да се чувствам виновна когато ям и да се наказвам с изтощителни физически упражнения след всяко прегрешение...

.

Аз започнах вече да се отделям,до края на годината ще се изнеса окончателно. Просто в момента се адаптирам към промяната. На моменти изпитвам страх да заживея на 100% с приятеля си. Не ми е лесно. Водолей съм все пак. Добре че Луната ми е в Рак та тушира леко тези страхове. Хем искам нещата между нас,хем се улавям,че пък изпитвам и лек страх от това...

Просто имам нужда да получа 100% потвръждение,че той иска да съм там,а той твърди,че е направил достатачъчно. Има един свободен шкаф за мен само и аз му казах,че ако иска да съм там шкафа няма да е само един. За да живея там,трябва мястото да е по равно и за двамата. Когато му кажа това,той си знае неговото-изнеси си дрехите и веднага ще освободя място. И се получава един порочен кръг от който няма излизане. Понякога е депресиращо. Уви за всичко е така-все се изчакваме някой да направи първата крачка. Обичам го,но ако не е по-активен едва ли ще изградя бъдещето си с него.   :blink:

Разбирам те - живея сама и не ми стигат два големи гардероба. 

В началото на декември се преместих, в двете ми стаи още има навсякъде торби с дрехи и кутии с козметика. Едната стая съм я превърнала в склад, изглежда стряскащо. 

Само за книгите успях да намеря достатъчно място в секциите.

Да не би да си шопинг холик? Понеже аз малко май съм...

Май да  :blink:, а и майка ми навремето доста покъщнина е натрупала - да се чудиш за дрехи, обувки, котки ли да търсиш място или за нейните вази, кристали, тигани и тенджери.