Моята лъвска Луница сигурно нещо не е в час.

Нямам желание за деца. Колкото повече време минава, толкова по-голямо е нежеланието за деца. Преди няколко години в мен имаше огромно желание, но прегорях. И нещо се пречупи. И сега ме втриса от тази мисъл.
Иначе децата ме харесват и приемат. Но аз не знам как да се държа с тях. Бебетата ми се струват чупливи, страх ме е да ги докосна. След определена възраст, когато стават за комуникация, тогава ми е приятно да се занимавам с тях, да им разказвам приказки. Все пак Близнаци ми е на к5. Комуникацията е важна.

Не съм от жените, които припикват от кеф, когато видят дете. Някак ми е все тая. Но на всякакви животинки се впечатлявам и ми идва всичките да ги гуша.

Нещо с децата...не е точно така. Както не обичам всеки да ме докосва...

На половината пръсти на едната ми ръка се броят децата, които с огромно удоволствие приемам.