Сакън, някой да не би да не те забележи!
Хареса й. Всичко, което направя или кажа ти харесва.
Няма такава вероятност, заклевам се. Нося си кръста. Не знам на кои аспекти се дължи. Толкова съм забележима, че по институции като звъня след години и се сещат за бащиното ми име. Дори гласа ми разпознават. Няма ситуация, положение, място, обстановка и каквото и да е условие, при което аз сред група да не изпъкна. Дори като си седя и си мълча в ъгъла. Нищо, че рядко се случва. Хората гледат мен, търсят ме визуално. И това не е до красота, напротив. Просто излъчване, нептунов ореол.