Добра идея ))) Плюс това аз съм от малък град и секцията ми е в махалата, от където са всички партийни членове, потомци на Партията. Много ясно, че ме познават и знаят на кого съм дете и много обързо се ориентират. Последният път се прибирам специално да гласувам и гледам пред една такава къща линейка, старата партийна секретарка получила криза, а навън се суетят такива като нея комшии, намазани по партийна линия от едно време. Минава аз, те ме поздравяват, питат "Ооо, "Нова", върна ли се", пък аз: " Кво стана? Да не скондапсахте от изборните резултати? Властта ли губим?" и отминавам. Отивам в секцията, а то сина й, на припадналата, се явява там секционен председател, изправен, еректирал, пухти и се поти и удря печати, моя някакси така на калъч го удари, да е ясно после как съм гласувала. Мисля си един цитат от Чудомир: "Майка му нека бере душа, пък той мята перчема...".
Сем. ми е най-бедно и недоимъчно от всички там, но аз отивам като фантазия, връткам се, тракам и демонстрирам върховенство ))). Прибирам се и с майка ми се кикотим и подвикваме на една друга такава съседка: "Другарко Лев...ва, честита Ви победа!" - този лаф идва от началото на демокрацията, от Петър-Младеновото време, когато уж промяна, ама си честитяха така, все едно пак са на пленум.
Интересна е народопсихологията и как доста си проличава в малките населени места. Там първо, че живота тече по-бавно, а и всички се познават, и си знаят всичко... И ако някой е по любопитен или иска да се отличи от останалите става забавно...

Няма да забравя, като ученик отивам на село при баба и дядо, но няколко месеца преди това бяха телефонизирали селото...

Във всяка къща по телефон, а някъде и по повече. Чудех се не е ли по-добре и на двора да изкарат един, че то лятото никой не стои вътре.
Та на другия ден съм сам и телефона взе да звъни. То ми беше ясно, че не търсят мен, но знам ли кой може да е и вдигам, и се заформя следния разговор:
Аз: Ало
Отсреща: - Кой се обажда?
Аз: А вие кой търсите?
Отсреща: - Ама ти кой си?
Аз: А на вас кой ви трябва?
Отсреща: - Кой е?
Аз: Кой търсите?
Отсреща: - Кой е?
Аз: Кой търсите?
Отсреща: - Кой този телефон?
Аз: А вие кой телефон сте набрали?
Отсреща: Ивайло ти ли си?
Аз: Да, как познахте?
Отсреща: Няма кой другда е.
Аз: Ами тогава защо питате кой е? Вие звъните и трябва да знаете кой търсите.
Отсреща: Аз съм, леля ти Мария, баба ти ми трябва, явно я нямя....
......
