В тази тема трябва малко систематизация (каза девешкият ми асцендент). Малко уточнения за биполярното и за шизофренията. (извинявам се на професионалистите) И двете се водят психози. Разликата между психози и неврози е тази: при психозите нещо е в + (зрителни и слухови халюцинации, налудности за преследване, за четене на мисли от свръхестествен източник или други хора и т.н.); при неврозите нещо е в - (фобиите и тревожните разстройства са неврози). Значи, търсете + в картите.
Биполярните сменят епизоди на депресия и на мания. Проблемът е на енергийно ниво. Когато човек е в депресия, той не просто е сдухан, той е с потиснат енергиен заряд, който се проявява като сдухано настроение. Тежките депресии вървят към обездвижване, най-тежките водят до ступор. Биполярните са с повреден "енергиен кран" (не знам каква метафора да използвам) - или нищо не тече, или избива на авария. Вторият елемент на биполярното разстройство, което повечето обикновени хора не забелязват, е че човекът не просто е весел и енергичен в крайна степен, той не отчита реалността правилно. Затова биполярното се води психоза. Такъв човек се надценява безобразно, пренебрегва всички реални опасности. Не мога да се изкажа дали неравномерния поток на енергията дава накъсо в психиката или психиката е изначалния проблем и не успява да сложи организма в енергиен баланс.
Шизофренията често е съпроводена с депресия, притъпяване на емоции, упадък на волята, от един момент при някои упадък и на когнитивните функции. Има различни видове шизофрения.
Общото при двете болести е неправилното отчитане на реалността, така нар. когнитивни изкривявания. Ето ви един списък, ако на него му направите астрологичен разбор, ще сте свършили работа:
1. Черно-бяло мислене: всичко или нищо, винаги или никога, няма друга алтернатива;
2. Свръхгенерализация: една раздяла и после "всички мъже/жени са такива";
3. Етикетиране: от една дребна грешка лепваме на себе си или друг етикет, който има претенцията да го описва изцяло и завинаги;
4. Черни очила: всички е негативно. Хубавото се пренебрегва, не се забелязва. Лошото се преувеличава до край.
5. Четене на мисли: убедени сме, че някой си има лошо мнение/отношение към нас и ще реагира остро.
6. Предсказания, които се взимат за факти: като изкажеш предсказанието и все едно вече се е случило и го ползваш за доказателство, за да си направиш пейзажа още по-черен.
7. Катастрофизиране: от мухата слон;
8. Чувствата се взимат за доказателства: чувствам се тъпо, значи съм глупак.
9. Мислене "трябва" (любимото ми) - към себе си насочено води до вина, към другите - до гняв.
10. Персонализиране: подминава ни група на улицата, която си говори, и разминавайки се, хората се изсмиват, ние решаваме, че ни се подиграват.
11. Свободни импровизации: заключения без факти.
12. Доказване на правота: най-важно е да сме винаги прави, а защо?
13. Ето едно типично девешко: "Търсенето на лично признание – възниква, когато смятаме, че за направеното от нас безусловно заслужаваме да получим одобрение, любов, приятелство, подарък, похвала или нещо друго. Когато това не се получи у нас се поражда гняв. Той е следствие от очакването, че другите знаят за този наш вътрешен договор и безусловно са приели да го спазват, а не го правят. Това наше очакване води до търсенето на някакви наши права, които смятаме, че са били нарушени. В резултат, обикновено се стига до влошаване на отношенията."
14. Ето и едно плутонско: "Постоянен натиск – вярване, че ако оказваме достатъчно дълго натиск върху другия, той накрая ще се промени или ще се съгласи с онова, което искаме. Често се постига обратен ефект и другият се изолира от нас, защото започва да се чувства емоционално притискан или дори задушаван."
Има и още, но и тези стигат. Всички психични болести и всяка здрава психика са населени от тези. Човек е толкова по-здрав, колкото повече си дава сметка и може критично да обмисля горното.