Любовта не пита за нищо.не се съобразява с възраст,с раса,не изисква,не поставя условия,ако е истинска.тя има потребност да отдава.
Марая, ти как виждаш въпроса с отдаването? Според мен това, което казваш, е точно така. Но наблюдавам две разновидности на това явление.
В единия случай се отдава любов с очакването да се получи. Това е според мен по-ниско проявление от втората разновидност, но пък е земно и дава резултат. Връзките трябва да са балансирани откъм даване-получаване, защото иначе не могат да бъдат трайни. В крайни случаи са направо вампиризъм, единият само взима и нищо не дава.
Във втората разновидност, даването на любов може да е безусловно. Можеш да обичаш другия и без да ти е нужно той да те обича, да ти дава грижи и привързаност. Това се среща доста рядко. Повечето хора като че ли не са способни да обичат така. Франкъл е описал тази форма на любов към жена си, която не е при него (и те никога не се виждат отново, защото тя умира), но него го захранва самата му негова обич към нея.
Аз съм изпитвала и двете форми на обич. Но лично за себе си не мога да намеря оная форма на баланс, която да си съчетае или пък да ги надгради. Какво можеш да ми кажеш от твоя жизнен опит?