Любовта, която заслепява и замъглява разсъдъка, е по Нептун според мен. По Нептун е и прошката, опрощението - даваш си сметка какъв е и какви са му мотивите, но въпреки това правиш компромис след компромис... Като в гореспоменатия пример с наркомана. А да истинската любов не мога да кажа по коя планета е, но със сигурност не е от тази, на която ние живеем... За мен истинска е онази любов, която е издържала теста на времето и е устояла на редица подводни течения. Да умееш да прощаваш е хубаво, но всичко си има граници, не може да е до безкрай, а отсрещната страна да те прави на глупак.

Любовта, която заслепява и замъглява разсъдъка, е по Нептун според мен. По Нептун е и прошката, опрощението - даваш си сметка какъв е и какви са му мотивите, но въпреки това правиш компромис след компромис... Като в гореспоменатия пример с наркомана. А да истинската любов не мога да кажа по коя планета е, но със сигурност не е от тази, на която ние живеем... За мен истинска е онази любов, която е издържала теста на времето и е устояла на редица подводни течения. Да умееш да прощаваш е хубаво, но всичко си има граници, не може да е до безкрай, а отсрещната страна да те прави на глупак.

И аз мисля така, ама ми е странно...обичал съм момичете(не са много, защото Любов е силна дума), ама винаги прагматизма не ме е напускал...

Ох и за да се изкажа 
От моят кратък житейски опит и наблюдение съм си извадила следния извод. Истинска е любовта тогава когато срещнеш точния човек или иначе казано твоята половинка. Когато това се случи, всички онези думички като - трябва да се жертвам; има рискове; невъзможно е; аз страдам, ама обичам; зле ми е, но не мога без нея/него- всички терзания, съмнения изчезват. На човека му става леко на душата, спокойно, чувства се по-силен, по-самоуверен и сякаш си е отворил очите и ушите    Демек става пълноценен най-вече на и за себе си. Моята философия за любовта е, че тъй като сама по себе си тя не предполага страдание, мъка, огорчение следователно споделяйки я с друг човек, това предполага във всеки един от двата индивида да се заражда устрем, и желание за подобрение, тоест да се удвои самата любов, която всеки изпитва изначално за себе си, а оттам и за по-добър живот, по- сърдечни и благородни чувства. Въпросът е да си намериш половинката, което вече е работа на Вселената. На някои е дадено, на други не. И все пак тайничко си мисля, че на всеки е дадено рано или късно. Иначе би било прекалено формално това съществуване и в крайна сметка до известна степен безсмислено.

И аз да се включа, като съгласна с горецитираното. Когато се влюбихме с моя настоящ съпруг, бяхме и двамата женени с деца. Две години се заблуждавахме, че можем да останем в браковете си и да живеем по старому. Но не можахме. И двамата се разведохме едновременно и се събрахме. Живеем заедно вече 15 години и имаме общо три деца в къщи. Бившите ни половинки си подредиха също живота с нови партньори и деца. Та по темата за истинската любов, когато решихме да се съберем, семействата ни се обърнаха изцяло против нас, всички врати бяха затворени и се наложи да се преместим в друг град на квартира с малки деца, защото роднините ни не можели да си вдигнат очите от срам! Нищо от това не ме интересуваше! Мисълта, че ще живея с този човек, че ще го виждам всеки ден, че ще мога да се храня, да говоря, да правя всички малки ежедневни неща с него - това ми беше достатъчно! Бях най - щастливата жена на света, макар и в гарсониера под наем, с една тенджера, джазве, бързоварче, две лъжици и две вилици! Сега - след 15 години мога само да ви кажа, че никога не бих променила решението си оттогава! А скоро май ще ставаме баба и дядо... , което ни прави още по - щастливи!  Ако има интерес ще прикача натални карти или синастрия!

Тая история ми счупи главата!!! Естествено, че се иска натал и на двамцата, интересно ми е...
Според мен това е съдбовна история и връзка...

Хубава история :blink:

Аз бих искала да видя натална с прогресии и транзити на двамата поотделно към момента на срещата и към момента на събирането.

Искрено се радвам за вас, Valori. Хубаво е да чуеш и такава история, с щастлив край.  :blink:
Но като че ли нашето поколение и тези след нас стават все по-малодушни.

Искрено се радвам за вас, Valori. Хубаво е да чуеш и такава история, с щастлив край.  :blink:
Но като че ли нашето поколение и тези след нас стават все по-малодушни.

Всичко е до човек...Но да има нещо такова...Прагматични, не малодушни е точната дума, според мен

Хубава история :blink:

Аз бих искала да видя натална с прогресии и транзити на двамата поотделно към момента на срещата и към момента на събирането.

Заповядайте!

Това са наталните ни карти. Датата на събирането, което приемам, като най - повратен момент в живота ми е 30.09.1998. г. :blink: Готова съм да подам още информация. :blink:

Аз исках с транзити и прогресии, щото сега ще трябва сама да си ги правя. Ако не ти се занимава да качваш кажи прогресивните ви луни къде са били по това време.

А иначе доколкото помня сатурн беше в овен 1998 г. т.е. в опозиция с три твои лични планети :rolleyes:

Това са наталните ни карти. Датата на събирането, което приемам, като най - повратен момент в живота ми е 30.09.1998. г. :blink: Готова съм да подам още информация. :blink:

Ама верно ли ще ставате баба и дядо?
Та ти си на 41...Стига бе...Аз си представях, някоя достолепна възрастна жена...Евала печени сте със съпруга ти...Възхищавам се наистина

В картата на Valori ми направиха впечатление ураново оцветени светила в тригон със Сатурн, а най-точният аспект в картата е Венера/Нептун.

За родените с аспект между Венера и Нептун имам наблюдения, че рядко отдават значение на общественото мнение, дори ако обществото и близките им не приемат и осъждат избора им. В астрологичните книжки това го пишат за Уран, но по-често съм го наблюдавала при Венера/Нептун, ако говорим за дълбоки чувства.

Аз исках с транзити и прогресии, щото сега ще трябва сама да си ги правя. Ако не ти се занимава да качваш кажи прогресивните ви луни къде са били по това време.

А иначе доколкото помня сатурн беше в овен 1998 г. т.е. в опозиция с три твои лични планети :rolleyes:

Ето прогресиите, заедно с наталните. Не знам за Сатурн, но имах чувството, че съм се изправила срещу целия свят, беше много, много трудно, с много неприятни моменти! Но Той беше до мен!  :blink:

Браво на мъжа - не е някой мухльо, да се скрие в миша дупка.

Цитат на: Valori в Септември 19, 2013, 03:29:01 pm

Това са наталните ни карти. Датата на събирането, което приемам, като най - повратен момент в живота ми е 30.09.1998. г. :blink: Готова съм да подам още информация. :blink:

Ама верно ли ще ставате баба и дядо?
Та ти си на 41...Стига бе...Аз си представях, някоя достолепна възрастна жена...Евала печени сте със съпруга ти...Възхищавам се наистина

Ами виж сега, това е най - голямата ни дъщеря, която на мен ми е доведена, така че аз ще съм баба, покрай дядото! 

Цитат на: Нерил в Септември 19, 2013, 03:35:49 pm

Цитат на: Valori в Септември 19, 2013, 03:29:01 pm

Това са наталните ни карти. Датата на събирането, което приемам, като най - повратен момент в живота ми е 30.09.1998. г. :blink: Готова съм да подам още информация. :blink:

Ама верно ли ще ставате баба и дядо?
Та ти си на 41...Стига бе...Аз си представях, някоя достолепна възрастна жена...Евала печени сте със съпруга ти...Възхищавам се наистина

Ами виж сега, това е най - голямата ни дъщеря, която на мен ми е доведена, така че аз ще съм баба, покрай дядото! 

Супер и да говориш за доведеното ти дете с любов, като за свое...Ето има истинска любов...тази твоя история трябва да я закарфичат, за да е флагман на много хора!!!!

Трябва да си призная, че мъжа ти е стоиностен човек...Аз лично не бих го направил, да си развалям комфорта и живота...Признавам си не бих...Дали от липса на смелост или егоизъм не знам, но си признавам...

Трябва да си призная, че мъжа ти е стоиностен човек...Аз лично не бих го направил, да си развалям комфорта и живота...Признавам си не бих...Дали от липса на смелост или егоизъм не знам, но си признавам...

Честно да ти кажа, във времето преди да се съберем, е имало моменти, в които съм се опитвала да се откажа от връзката - най - вече заради детето, което заплашиха, че ще ми вземат, ако се разведа..беше кошмарно за мен... Но той никога не се поколеба! Чакаше да отмине кризата и отново, и отново ми обясняваше, че не бива да се отказваме от нещо толкова истинско, което се среща един път в живота - това му бяха точните думи! Знаех, че е така, но като майка имах слабо място! Имаше невероятна сила и увереност в него, които всъщност ни доведоха до щастливия финал!

Цитат на: Нерил в Септември 19, 2013, 03:51:18 pm

Трябва да си призная, че мъжа ти е стоиностен човек...Аз лично не бих го направил, да си развалям комфорта и живота...Признавам си не бих...Дали от липса на смелост или егоизъм не знам, но си признавам...

Честно да ти кажа, във времето преди да се съберем, е имало моменти, в които съм се опитвала да се откажа от връзката - най - вече заради детето, което заплашиха, че ще ми вземат, ако се разведа..беше кошмарно за мен... Но той никога не се поколеба! Чакаше да отмине кризата и отново, и отново ми обясняваше, че не бива да се отказваме от нещо толкова истинско, което се среща един път в живота - това му бяха точните думи! Знаех, че е така, но като майка имах слабо място! Имаше невероятна сила и увереност в него, които всъщност ни доведоха до щастливия финал!

Ами може гадно да звучи и сигурно е така, ама аз да се откажа от удобствата ми и да отида на квартира, не мога...А и чужди деца, освен моето...Ебаси, родата ми ще се обърне в гроба,а живите ще ликвидирам...А и мисля, поне планирам като се оженя да няма развод, ама знае ли човек?
Да сте живи и здрави и след 50 години тази история пак да я разправяш...Достойна е!!!!

Любовта, която заслепява и замъглява разсъдъка, е по Нептун според мен. По Нептун е и прошката, опрощението - даваш си сметка какъв е и какви са му мотивите, но въпреки това правиш компромис след компромис... Като в гореспоменатия пример с наркомана. А да истинската любов не мога да кажа по коя планета е, но със сигурност не е от тази, на която ние живеем... За мен истинска е онази любов, която е издържала теста на времето и е устояла на редица подводни течения. Да умееш да прощаваш е хубаво, но всичко си има граници, не може да е до безкрай, а отсрещната страна да те прави на глупак.

Да Лили много си права за това, аз съм с Нептун Квадрат Венера , виждаш само наи-хубавото в отрещната страна (недостатъци никакви) и компромиси до безкрайност , до сега нямам нито една реализирана врьзка като резултат от това.