Какво бихте казали за Сатурн на един човек в съвпад с асцендента на друг? Сатурн на мой добър приятел попада точно на асцендента ми и не бих казал, че ме ограничава в нещо, по-скоро един вид се явява нещо като учител, който се опитва да ме предпазва от нелепи грешки, а освен това на моменти се държи все едно ми е родител. 
Момичета и момчета, в другия форум го написах, пиша и тук. Съвпадите и квадратурите на Сатурн синастричен към лични планети не са нищо хубаво, нещата с тригоните са малко по различни защото при тях има мекота. Предполагам много от вас са чели, че руските астролози отиват по далече и наричат тези аспекти, аспектите на нещастието.
Сатурн свива, органичава и замразява всичко до което се докосне и сами разбирате че ако иде реч за любов, той не е нещо на мястото си в тази ситуация.
Наблюдавала съм синастрични карти в които Сатурн мачка Луната, все едно някой да ти свива душата, а при Слънцето пък е друго, някой не те кара да блестиш така, отнема ти светлината.
Така че, моето мнение е че в любовни синастрии добрите аспекти на Сатурн да кажем трябва да ги има, защото Сатурн е времето, демек повече време заедно, но иначе квадратурите и съвпадите са бавно мъчение години наред.
Искам да потвърдя и допълня казаното. В една синастрия имах към Слънцето си опозиция от неговия Сатурн и квадрат към Луната ми. Една дума да кажеше и ми режеше чувствата като с нож. От друга синастрия имах квадрат към Слънцето - много тежко преживях раздялата, въпреки че я исках и бях едновременно инициатор, го изживях, все едно само той ме отблъсна. Беше ужасно. Първата ми връзка преди 15 години, която приключи по моя инициатива, е толкова натоварена откъм Сатурн, че няма повече накъде! Моят Сатурн прави квадрати към неговите Слънце, Меркурий, Юпитер и Сатурн, секстил към Уран и тригон към Хирон (минорните не ги броя въобще), а неговият Сатурн е в съвпад с моята Венера, квадрат Марса ми, Сатурн вече го казах, Плутон, опозиция Северен възел, тригон Хирон и АЦ - резултатът е, че продължаваме да поддържаме приятелски отношения, той е все така искрено загрижен за моето добруване и душевно състояние, помага ми с всичко, даже малко прекалява, аз също си останах вътрешно ангажирана с него, вчера пихме кафе и беше много приятно. Връзката ни беше сексуално-интелектуална без никакви мераци да става сериозна, но сега от сексуалната някога част нищо не е останало, все едно не е било. Казва, че е бил щастлив с мен, но доброволно се жертва за какво ли не. Той е много по-интелигентен от мен, но аз безцеремонно го прекъсвам и имам без да желая пренебрежително отношение към огромните му познания и ерудиция. По някакъв начин ме дразни, макар да съм му само на малкия пръст в това отношение. А той казва само "млъквам!" примирено и на мен ми става жал. В същото време искрено ми се радва и подкрепя, нищо че от тази връзка аз получих много повече, отколкото той. И най-накрая да довърша с това, че Сатурнът на моя съпруг е в моя 1 дом и това е гадно та гадно! Той падна като сянка над външния ми вид и изявата на личността ми - постепенно си подстригах дългата коса, спрях да се гримирам, спрях да си оправям косата и започнах да я връзвам небрежно и да ходя без прическа, изоставих елегантните дрехи и се повлякох за постоянно с дънки, маратонки и широки пуловери, напълнях безобразно и той на всичкото отгоре нямаше нищо против, даже напротив! Загубих чувството си за хумор, стесних се в много тесни разбирания - неговите (но от духовна гледна точка разпиляната ми личност по онова време имаше нужда от това), нападнаха ме неговите страхове, които усилиха моите, и двамата блокирахме много сериозно в житейски план. Нищо не направихме заедно, напълно непродуктивни. Едва когато ни се разбиха отношенията и постепенно се върнах в себе си, си възстанових и дългата коса, и грима, и дрехите, и килограмите в известна степен, но още не напълно, дипломирах се със закъснение и започнах да живея себе си, без да се съобразявам с него. Все едно се развързах. Най-неприятната част е, че когато се изявявам по някакъв начин, той все реагира един вид "какво се правиш на интересна, това не си ти", точно за нещата, които наистина съм аз. А неговият Сатурн е в тригон с моята Венера! Това идва само от едно положение в моя първи дом. И да, много държи на мен... по неговия начин, само че!
Моят Сатурн е в секстил със Слънцето му и съвпад с Марса му - познайте кой е мъжът вкъщи!
Ама по желание и на двамата - ужасно!