Бооже всичи които са родени и живеят в София цуят селяните...Навсякъде по света е така..В Щатите им казват реднекс, в Милано фроччо, което е най най долната самина за гей и тн...А чужденците които искат да четат ми тяхна си работа, защото Аз не се занимавам в тяхните държави какво се случва, за да ми пука некъв си какво мисли за държавата ни.
В Амстердам бяха обвили преди години статуя в бурка и примери колкото искаш, не виждам нищо странно.
Пак казвам, хората които ми обръщат внимание и ми отговарят те нямат причина да се жалват от това. АЗ лично персонално никои не съм обидил, а семействата им още по малко.
Аз си стоя зад думите, селяните на село..

Нериле, ако ги няма селяните в градовете, кой ще върши нискоквалифицирана работа, с която градската интелигенция не би си цапала ръцете?

Нериле, ако ги няма селяните в градовете, кой ще върши нискоквалифицирана работа, с която градската интелигенция не би си цапала ръцете?

За София има решение, а за Варна какво е според теб?

Във Варна не останаха варненци, не че те са стока. Нямам добри впечатления от местните.
Учила съм с хора от цяла България и като цяло имам много по-добри впечатления от хора, дошли от вътрешността на страната или от другия край на България. Разбира се, всичко си е до конкретния човек, но могат да бъдат отбелязани и някои разлики в манталитета.

Във Варна не останаха варненци, не че те са стока. Нямам добри впечатления от местните.
Учила съм с хора от цяла България и като цяло имам много по-добри впечатления от хора, дошли от вътрешността на страната или от другия край на България. Разбира се, всичко си е до конкретния човек, но могат да бъдат отбелязани и някои разлики в манталитета.

За МЕН ЕДНА ОТ НАЙ ВЕЛИКИТЕ ЛИЧНОСТИ БЕ ТОДОР ЖИВКОВ.Да от некакво правешко село, овчар, ама имаше визия за нещата. ЖИТЕЛСТВО...В София е имало сегрегация, ако не си кореняк бачкаш в Кремиковци или некоя мина и живееш в Люлин, където за да отидеш в центъра треа цел ден да висиш...Умен човек е бил необразован ама умен..За мен лично, не е вачно да си завършил и да парадираш колко си умен, а да се обградиш с правилните хора, което човека си го е правил!!!
Лили, по Витошка като мина масово селяните се снимат с телефоните за спомен, как ти се струва това?

Лили, по Витошка като мина масово селяните се снимат с телефоните за спомен, как ти се струва това?

В интерес на истината, Нериле, когато бях ученичка, имах голям (а)социален проблем, свързан с приемане и адаптация, и въпреки това не мога да изпитам тази омраза към селяните. Там, където живеех, и специално сред всички съученици аз бях единственият човек от голям град (с над милион население). При това от академично семейство. И макар че никой от децата не знаеше откъде съм родом, те инстинктивно ме отхвърляха и изпитваха необяснима неприязън и омраза към мен, а аз бях толкова добро и кротко дете, гледах на всеки да помогна, да съм в услуга. Просто не бях от тяхната “кръвна група“, не бях от тяхната “класа“ (не финансово, а по произход) и те инстинктивно го усещаха, надушваха го като кучета. Преобладаваха хора от малки градове, имаше и придошли от селата... И вместо аз да мразя селяните, селяните мразеха мен. А никога, наистина никога не съм ги гледала отвисоко – напротив, с всички средства се опитваха на мен да ми вменяват комплекси, защото бях по-интелигентно и по-надарено дете от повечето връстници. Впоследствие, вече в по-зряла и трудоспособна възраст, непрекъсното срещах същото отхвърляне в повечето работни колективи. И, разбира се, там преобладаваха жени с провинциален манталитет, говорим за средноинтелигентни хора в най-добрия случай, макар че преобладаваха като цяло простакеси. И едва след като съумях да изградя увереност в собствените си сили и способности, атаките спрямо мен намаляха. Сега мога да кажа, че такъв проблем нямам – някъде да ме приемат. И може би защото вече мен самата не ме е грижа дали ще ме харесват и приемат някъде и някакви.

Мен ме гонеха като мръсно псе, надали си имаш представа какъв тормоз съм изживяла от съученици, само защото бях по-качествен материал от тях. Някой може би ще каже или ще си помисли, че съм тръгнала да се надувам – и за това не ме е грижа вече. Сега мога да кажа, че от всички тях съм стигнала най-далеч, особено предвид обстоятелствата и нетолерантната среда, в които бях поставена тук. И никой не ми е подал ръка, всичко съм постигала сама, макар и да не мога към този момент да се перча с големи постижения като твоите.  И заради социалния тормоз, който тогава изживях, сега имам този характер.

Лили пределно добре те разбирам!!!!!
Преди много време в една компания се появи един селямсъз и аз ги предупредих, ей селянина си е селянин ВНИМАВАЙТЕ!!
Прецака другите с кинти взети назаем и това е най малкото. Характерното за селямсъза, а не дай Боже да си от академично семейство като твоето или да разполага с пари..ела глей кво стаа...Истински кучета , да надушват и правят мизерии...
Пределно добре те разбирам и поради тази причина ги ненавиждам..!!!

Семейството ми не бе заможно, възпитавана съм от възрастни хора, но бяха от тъй наречената градска интелигенция. На тях им дължа възпитанието си. Повечето съученици бяха като зли кучета, особено които бяха дошли с родителите си от селата. Тъпа и арогантна глутница, нямаше никакъв устрем у тях да учат, да се развиват... По-умните деца и най-вече различните бяха мачкани и подигравани, в култ се издигаше наглостта и физическата сила.

Лили, като бях ученик 3 или 4ти клас в класа дойде едно момче с противно бедни родители от едно село...
Взех го под крилото си, защото го тормозеха...На всеки един празник на мен ми подаряваха шоколадови яйца, които за времето си бяха кът...И на селянчето му подарявах...И знаеш ли на един мой рожден ден ми гепи един шоколад тоблерон...Попитах го, добре защо го направи и майка ми се обади на майка му...И знаеш ли какъв отговор получи мам от неговата..Ами вие софияниете си имате, а моето дете си нема, как не ви е срам...
Лил, на човек за които е афродизиак, пръжки с лук или яйца с чесън или праз...какво да ти кажа...просто няма как да обясниш на такива хора, че трябва да си събуеш обувките преди да влезеш на гости например..Кауза пердута..

Семейството ми не бе заможно, възпитавана съм от възрастни хора, но бяха от тъй наречената градска интелигенция. На тях им дължа възпитанието си. Повечето съученици бяха като зли кучета, особено които бяха дошли с родителите си от селата. Тъпа и арогантна глутница, нямаше никакъв устрем у тях да учат, да се развиват... По-умните деца и най-вече различните бяха мачкани и подигравани, в култ се издигаше наглостта и физическата сила.

Ами аз също не съм агресивен ама закачат ли ме мачкам..И когато ми купиха БМХ колело с долари едно дете на селяни по голямо от мен ми го взимаше нон стоп...Баща ми казваше счупи главата не селянина, а майка ми не се бий и тн..
Та веднъж на селянина като го ударих с паве и за нещастие му стана нещо на окото и не можеше да вижда после имаше много голям процент липса на зрениа, АЗ бях виновен, представяш ли си???
И искаха да ме вкарват в детска педагогическа стая и тн, добре че родителите ми ме спасиха...

Когато бях 4ти клас, дойде едно ново момиче в класа, селски тип, първо с мен стана приятелка. Бяхме неразделни, като дупе и гащи. Подарявах й разни неща, не че имах много, но в тяхното семейство и толкова нямаше. Или пък тя ги просеше от мен, а аз нали съм мека Мария... И един ден отивам на гости в тях, беше ме поканила да си играем... И познай какво виждам - откраднати играчки от мен. Нищо не казах... А можеше просто да ме помоли и щях да й ги подаря. Защо трябва да се краде тихомълком?

Не мина и една година от пристигането й и изведнъж се обърна на 180 градуса и тръгна да насъсква всички съученици срещу мен и особено онези момичета, които проявяваха поне минимална симпатия и внимание към мен. Тогава не спирах да си задавам въпроса "защо?". Сега всичко ми е ясно вече.

Лили всеки според мен, които е имал вземане даване със селяндурите разказва истории като нашите. Забележи, как се повтарят само...И са подобни историите, което доказва моята теория селянина си е селянин по душа и само пречи в живота на града!!!!

Вярно е това.Въпреки,че много подбирах преди да започна работа,уви сегашния ми шеф е баш селянин! Добре,че се виждаме само за по 10 минутки на ден...Корема напред,г*** назад,обувките му са леко лачени изострени,накичен в злато като коледна елха  Постоянно парадира с нещата,които има.Разрових се из натала му-има секстил Слънце-Юпитер и противно на очакванията ми се оказа Слънчев Водолей,а на мен толкова ми приличаше на Лъв  :blink: Луната му е в 8-мия ми дом... :angry:

Наскоро бях споменала, че една моя бивша съученичка е успяла да стигне чак до Москва, по незнайни пътища да се сдобие с руски паспорт и гражданство и да спечели риалити шоу. Изгледах предаването, стана ми любопитно. Бяха включени консултации с диетолог, психолог и астролог, а накрая - посещение при визажист и моден дизайнер. Гадно е да се подиграваш така, но като отвориха гардероба на селянката, познайте какво видях - проститутски леопардов клин с лъскави капси и катарами, ластични лъскави рокли и прозрачни блузи с пайети и мъниста... И това е офис облекло, при това в Москва! Имайте предвид, че тази е 165 висока и 80 кила широка.  Селянката си остава безвкусна и кичозна където и да отиде - и на пъпа на Париж! Модната дизайнерка в предаването ехидно я попита "Мадам, това офисна блуза ли е или нощен пеньоар?". 

Корема напред,г*** назад,обувките му са леко лачени изострени,накичен в злато като коледна елха 

Ей за това говорим - и при мъжете, и при жените! 

Вярно е това.Въпреки,че много подбирах преди да започна работа,уви сегашния ми шеф е баш селянин! Добре,че се виждаме само за по 10 минутки на ден...Корема напред,г*** назад,обувките му са леко лачени изострени,накичен в злато като коледна елха 

Aaa аз като ви казвам ми се сърдите. Тоя как за дупето или по млечните жлези не те е хванал още. Ако го направи само ми кажи, ще намеря начин да дойда до пловдив с няколко стероидни чудовища...
Преди време имах едно гадже и тя ми се опакваше как шефчето и налитал, докато един ден се се появи разплакана и трепереше...Отидох и реших проблема...
Хора селяните са напаст, а не дай Боже кинти да имат...Ланци чудесии...мани мани

Наскоро бях споменала, че една моя бивша съученичка е успяла да стигне чак до Москва, по незнайни пътища да се сдобие с руски паспорт и гражданство и да спечели риалити шоу. Изгледах предаването, стана ми любопитно. Бяха включени консултации с диетолог, психолог и астролог, а накрая - посещение при визажист и моден дизайнер. Гадно е да се подиграваш така, но като отвориха гардероба на селянката, познайте какво видях - проститутски леопардов клин с лъскави капси и катарами, ластични лъскави рокли и прозрачни блузи с пайети и мъниста... И това е офис облекло, при това в Москва! Имайте предвид, че тази е 165 висока и 80 кила широка.  Селянката си остава безвкусна и кичозна където и да отиде - и на пъпа на Париж! Модната дизайнерка в предаването ехидно я попита "Мадам, това офисна блуза ли е или нощен пеньоар?". 

Ами такива са бе Лил...Аз не се учудвам

Цитат на: Just_a_Dream в Ноември 01, 2013, 03:56:53 pm

Корема напред,г*** назад,обувките му са леко лачени изострени,накичен в злато като коледна елха 

Ей за това говорим - и при мъжете, и при жените! 

И на всичкото отгоре ми казва какъв бил дрескода за работа.Аз само се изсмях и му казах,че години наред съм се занимавала професионално с дрехи :blink: Ей.тва е! Докъде доживяхме! Селянина да ме учи на стил  :haha:

Лил, Джъст...Независимо, че не сте от София, живеете в Пловдив и Варна...
Родителите Ви, учили ли са ви да си хванете мъж с пари и да преследвате целите си с цената на всичко?

Моята ми даваше такива акъли - да съм си хванела някой, за да не работя... 

Но се радвам, че не е тя човекът, който ми е дал възпитание. Преди ми беше обидно защо са ме хвърлили като куче при баба и дядо, но сега оценявам този жест от страна на мама.  :blink:

Интересното е, че тя беше възпитавана в същото семейство, а ценностната й система беше друга.

Лил, Джъст...Независимо, че не сте от София, живеете в Пловдив и Варна...
Родителите Ви, учили ли са ви да си хванете мъж с пари и да преследвате целите си с цената на всичко?

Не,разбира се! Моя мъж не е богат,но не ми пука! Аз си го обичам такъв какъвто е  :blink:

И скоро ама много скоро предстоят промени в нашата връзка. До дни...Дай Боже!  (не мога да не се похваля) :blink: