Лили, по Витошка като мина масово селяните се снимат с телефоните за спомен, как ти се струва това?
В интерес на истината, Нериле, когато бях ученичка, имах голям (а)социален проблем, свързан с приемане и адаптация, и въпреки това не мога да изпитам тази омраза към селяните. Там, където живеех, и специално сред всички съученици аз бях единственият човек от голям град (с над милион население). При това от академично семейство. И макар че никой от децата не знаеше откъде съм родом, те инстинктивно ме отхвърляха и изпитваха необяснима неприязън и омраза към мен, а аз бях толкова добро и кротко дете, гледах на всеки да помогна, да съм в услуга. Просто не бях от тяхната “кръвна група“, не бях от тяхната “класа“ (не финансово, а по произход) и те инстинктивно го усещаха, надушваха го като кучета. Преобладаваха хора от малки градове, имаше и придошли от селата... И вместо аз да мразя селяните, селяните мразеха мен. А никога, наистина никога не съм ги гледала отвисоко – напротив, с всички средства се опитваха на мен да ми вменяват комплекси, защото бях по-интелигентно и по-надарено дете от повечето връстници. Впоследствие, вече в по-зряла и трудоспособна възраст, непрекъсното срещах същото отхвърляне в повечето работни колективи. И, разбира се, там преобладаваха жени с провинциален манталитет, говорим за средноинтелигентни хора в най-добрия случай, макар че преобладаваха като цяло простакеси. И едва след като съумях да изградя увереност в собствените си сили и способности, атаките спрямо мен намаляха. Сега мога да кажа, че такъв проблем нямам – някъде да ме приемат. И може би защото вече мен самата не ме е грижа дали ще ме харесват и приемат някъде и някакви.
Мен ме гонеха като мръсно псе, надали си имаш представа какъв тормоз съм изживяла от съученици, само защото бях по-качествен материал от тях. Някой може би ще каже или ще си помисли, че съм тръгнала да се надувам – и за това не ме е грижа вече. Сега мога да кажа, че от всички тях съм стигнала най-далеч, особено предвид обстоятелствата и нетолерантната среда, в които бях поставена тук. И никой не ми е подал ръка, всичко съм постигала сама, макар и да не мога към този момент да се перча с големи постижения като твоите.

И заради социалния тормоз, който тогава изживях, сега имам този характер.