Мен така се опита да ме преметне и за квартирата един софиянец. Понеже от работата ме навиваха да си намеря квартира, се бях уговорил с една колежка, която даваше двустаен апартамент под наем, и с един колега, който живееше в Люлин (от София си беше), но за да дойде на работа му бяха нужни 2 часа път поне в едната посока и поради тази причина искаше да се премести да живее по-наблизо. Бяхме се разбрали за доста сносна цена, но двете стаи бяха различни по-големина - колегата се опита да пробута на мен далеч по-малката и по-северната, която не се огрява от слънце, а щяхме да плащаме всичко наполовина. И тъй като не пожела да отстъпи, в последния момент се отказах и си продължих да пътувам, а той остана с пръст в уста. Но си заслужаваше, защото се държеше като селски тарикат. Това че е от София, не му дава по-вече привилегии да се мисли за по-важен и да взима по-хубавото.