Нетърпелива съм, когато искам да се случи нещо. Но животът ме научи да чакам, при мен нещата не стават от раз, за всичко трябва много зор.
Мразя да чакам по опашки, но и това е неизбежно. В такива ситуации нетърпението ме обзема, но после се настройвам психически, изпадам в нещо като транс и чакам търпеливо да ми дойде редът.
Смятам, че в отношенията с хората съм много търпелива, дори прекалено, което е причина често да се злоупотребява и прекалява с мен. Обикновено в такива ситуации подхождам деликатно и тактично, но когато видя, че някой системно се олива и въобще не е наясно какво прави и какво причинява, започвам по индиректен начин - "казвам ти дъще, сещай се снахо". Ако пък не разбира или се прави, че не разбира, в един момент чашата прелива и минавам от индиректно към директно. Има хора, на които буквално трябва да им навреш нещо под носа, за да им покажеш, че някъде и в нещо грешат и къде точно са сгрешили. Не че това е някаква гаранция да се осъзнаят и да си вземат поука, но поне да спрат да те правят на глупак.