Съвсем наскоро имах разговор с човек, който беше разстроен по повод на сън, в който умира майка му. Интуитивно се насочихме към тази част от преживяването, която е най-показателна за емоциите му. И после размислите ми ме доведоха до извода, че върви процес на освобождаване от подсъзнателни модели, дълбоко вкоренени и силно чувствителни при сблъсък с външния свят. Нещо докосва най-личните и интимни кътчета, връзката с майката е най-първата и най-неразделната, не касае нея, в момента пускаш от себе си да си отиде съкровена частичка от пъзела, който си редила, усещането е загуба, толкова голяма, колкото би била, ако Луната – най-близката жена, я няма. Сигурно далеч по-добре от нас знаеш за настоящите си лунни преживявания, отговора е там. Първо е съня с убийството, ти си чакала този момент, готова си да бъдеш жестока спрямо себе си, но да си отвориш път за слънчевите лъчи, които са проникнали в стаята от следващия епизод. Болезнено е, но сънищата ти помагат да се оттърсиш до голяма степен от вътрешното напрежение, което се трупа, докато се осъществява тази промяна.

Предполагам само, може да е някаква насока за теб.    

благодаря Танина и Прия  :wub:

имам някакви стремежи,незнам дори емоционални ли са,материални ли са..просто нещо друго,което въобще не мога да уловя и визуализирам.Но го чувствам,че витае някъде около мен (Танина,пиленце..ще делим стая в психодиспансера май  )

самотно ми е ,но аз винаги съм била така,дори в компания.Може би наистина на някакво ниво се зараждат потребности да намеря някой,на когото да споделям повече.Както и нужда от близък,интимен,разбиращ и всеотдаен човек ,въпреки че сега като си го мисля,ме заболя корема..

Благодаря отново,
отговорите би трябвало да търся в себе си,но за пръв път ми е трудно да стигна донякъде .

Абе аз не мисля, че е точно така. Жълтолилава по-добре се обади на майка си, да я чуеш как е, що е .. и така.

нищо й няма.Закотвила се е в тях и се е изпокарала с цялото семейство .Както обикновено.

Предвид вродения ми егоизъм мисля ,че става въпрос за мен,не за нея   (малко хумор,но далеч не ми е толкова забавно)

размислите ми ме доведоха до извода, че върви процес на освобождаване от подсъзнателни модели, дълбоко вкоренени и силно чувствителни при сблъсък с външния свят. Нещо докосва най-личните и интимни кътчета,

Предполагам само, може да е някаква насока за теб.    

на мен ми се въртеше същото усещане.Трудното е в това,че съм свикнала да обмислям нещата,без да се влияя от емоции,така винаги стигам до дълбочината,която ми трябва.Сега нищо не мисля и се обърквам,защото повече го усещам,а не съм свикнала да решавам чрез усещания...Незнам как да го обясня,но ми е трудно,защото мислено си правя догадки,пак свързвам с интуитивността,но на това корена му е някъде в чувството,един вид ''в сърцето'',а аз там не се стигам.Всъщност мога,но само до някакъв етап..докъдето мога да направя свръзката разум-чувство,но точно сърцевината е заключена за разума и сега ..незнам какво да мисля.Не е душевен проблем,защото неговия корен е в мисълта,там вирея..
Ако е там,щях да съм го идентифицирала вече,но имам чувството..и то там е проблема,защото го чувствам,а аз не чувствам точно по този начин,както сега.Обмислям и чувствам или само обмислям,но не чувствам така,както напоследък .
Ох,не исках да минавам в такива размисли,съвсем лесно ми се иска да го обясня и да го реша,но е някакво в дългосрочен план и усещането е все едно му дишам парата и не стигам доникъде.

Промени няма,същото е и ще си остава такова,освен ако не се случи нещо или някой..

не знам.Май беше глупаво да се обърна към форума,а да си го изследвам,току-виж разбера какво става.

Благодаря ,Съни,полезен ми е случая с твоя познат,както и мнението ти  :wub:

(Танина,пиленце..ще делим стая в психодиспансера май  )
самотно ми е ,но аз винаги съм била така,дори в компания.Може би наистина на някакво ниво се зараждат потребности да намеря някой,на когото да споделям повече.Както и нужда от близък,интимен,разбиращ и всеотдаен човек ,въпреки че сега като си го мисля,ме заболя корема..
Благодаря отново, отговорите би трябвало да търся в себе си,но за пръв път ми е трудно да стигна донякъде .

Щом трябва ще делим, обади се само да знам къде си  . Защо не ми пишеш още сега на лични, ако има нещо да споделиш ... не се скясвай, всичко минава, важното е да имаш добър човек до теб. Просто го намери. А докато го търсиш - може да ми пишеш. Корем ме боли от нерви, когато нещо ми е нервно .. затова сподели и може да не ти е толкова нервно.

Защо не ми пишеш още сега на лични, ако има нещо да споделиш ... не се скясвай, всичко минава, важното е да имаш добър човек до теб. Просто го намери. А докато го търсиш - може да ми пишеш. Корем ме боли от нерви, когато нещо ми е нервно .. затова сподели и може да не ти е толкова нервно.

теб човек трябва да те дебне  кога допълваш,кога редактираш  :rolleyes:

нямам нищо за споделяне,моето са някакви внезапни мисли,глупави такива,за сътворението,за мен,чувства,мисли,минало,бъдеще...и да тръгна да обсъждам,няма да мога да си излея всичко,просто нямам конкретен проблем,който да ме тревожи и измъчва,а е съвкупност от всякакви други неща.И си идва моментно,хващам го и анализирам,поставям го на място и така..всичко останало..идва си,мисля го..този път обаче е съпроводено с някакви други усещания и не мога да им хвана спатиите,но и това ще мине  :blink:

Аз моя проблем си го намерих - искам деца, а не мога да имам свои. Искам дъщеря, а нямам ... и така 

Аз моя проблем си го намерих - искам деца, а не мога да имам свои. Искам дъщеря, а нямам ... и така 

вижда ли ти се нерешим проблема ?  :blink:

Цитат на: tanina80 в Февруари 17, 2011, 03:46:47 am

Аз моя проблем си го намерих - искам деца, а не мога да имам свои. Искам дъщеря, а нямам ... и така 

вижда ли ти се нерешим проблема ?  :blink:

Амииииии така както го искам е нерешим, но примерно мога да ... правя нещо друго, знам ли?

Аз моя проблем си го намерих - искам деца, а не мога да имам свои. Искам дъщеря, а нямам ... и така 

Танина, ако това 80 в ника ти е годината на раждане, нещата не са изтървани (освен ако нямаш направена агресивна хирург. интервенция).

сънувам ,че съм на терасата в някаква много висока сграда, до мен имаше малко по-ниски сгради и едно малко котенце се опитваше да ги прескача. По едно време се появиха 3-4 кучета и плашеха котето,то се подхлъзна и падна.Сградата си беше достатъчно висока,като небостъргач ,затова чаках няколко минути да видя дали ще умре.
Нормално,умря котето, след него падна по-голяма котка (рижава,с бяло) и тя умря.


Не ми стана тъжно за котките, само любопитствах какво ще се случи с тях 

Цитат на: tanina80 в Февруари 17, 2011, 03:46:47 am

Аз моя проблем си го намерих - искам деца, а не мога да имам свои. Искам дъщеря, а нямам ... и така  

Танина, ако това 80 в ника ти е годината на раждане, нещата не са изтървани (освен ако нямаш направена агресивна хирург. интервенция).

Имам направена .... интервенция и много съжалявам за този свой избор. Ако можеше да върна времето назад, нямаше да се дам толкова лесно, нито да подходя толкова ... егоестично? Казаха ми, че имам рак в начален стадий и се уплаших и действах. Това е. Лиших се от възможността да имам деца, в полза на идеята, че ще живея  , но после осъзнах, че то това ... не е живот, ами ... мъка, и постоянен страх от смъртта и постоянна надежда за нещо по-добро. Може би просто трябва да отида на доктор да ме прегледа, а не психолог или в лудницата 
И все пак няма ли някакви методи в астрологията да се провери дали има тенденция това заболяване да се върне? Родена съм на 30май1980 в 23:15, операцията беше на 17 или 19окт2006, а новината я чух някъде септември ...

Не ми стана тъжно за котките, само любопитствах какво ще се случи с тях 

Детска му работа  . Едно време момчетата от блока пускаха котенца от покрива  с "парашути" и чакаха да видят какво ще се случи. Невинна момчешка игра, но ... страшния съд за малките котенца. Монетата винаги има две страни.

Детска му работа  . Едно време момчетата от блока пускаха котенца от покрива  с "парашути" и чакаха да видят какво ще се случи. Невинна момчешка игра, но ... страшния съд за малките котенца. Монетата винаги има две страни.

когато сънувам някаква животинка,винаги съм страдала за нея или съм се опитвала да я спася.В живота също  обичам животните ,и то доста.
Сънувала съм и преди котки,но винаги съм се грижела за тях,хранела съм ги..

в този сън гледах случващото се някак равнодушно,безсърдечно.
Сигурно пак е някакъв мисловен рефлекс.
Мислех,че се отнася или предупреждава за някакво събитие...

*а момчетата ,които хвърлят котки и стрелят по врабчета знаеш ли колко съм ги мразела като малка ? Имаше едни глупаци в квартала,стреляха с прашки по врабчетата..а аз се разплаквах и се прибирах бързо в нас,за да се обадя на един приятел на брат ми да дойде и да ги бие.

Един път същите се гавреха с куче ,но този път баткото си говореше с брат ми пред входа и като ги видя,знаеш ли колко шамари им опука ?  :yahoo: :25:

. :blink:

Нищо не значи 

Абе,аз се изплаших,сигурна ли си,че нищо не значи?

Абе,аз се изплаших,сигурна ли си,че нищо не значи?

Абсолютно  :blink:

Добре,дано  :unsure:

Странен сън е сънувала дъщеря ми... :rolleyes: .Сега набрах смелост да го споделя....
Сънува ,че ме търсят по телефона/мъж/...,тя вдига и му казва , че ме няма.... :rolleyes:
Той и казва , че след като ме няма ще си пишем любовни съобщения....
Какви ли ги е забъркала вселената.... :rolleyes: