Предполагам, ако се появи до теб, достатъчно сериозен мъж, ще утихнат и тези сънища. В тях има и някаква емоционална близост, която в момента очевидно не е налична.
По всяка вероятност сънищата ми показват несигурност в тази насока.
Част от снощния сън отново беше свързана с лутане и силно желание да се завърна "у дома". Първоначално сънувах квартала, в който преди съм живяла, и стария блок. Изглеждаше много овехтял, а когато влязох във входа, на партера видях наредени гардероби като онези в спортните съблекални, странно...
Качих се в асансьора и изведнъж усетих нещо странно, обзе ме страх. Вратата се затвори и вътре започнах да се чувствам като в тясно пространство, като в някакъв тунел, въздухът не ми достигаше, бях като във вакуум... Движеше се бързо нагоре, но целият се тресеше и се притеснявах, че във всеки един момент може да се счупи и да полетя надолу, в шахтата...
Успях да стигна до горе, застанах пред жилището и го отключих. Първоначално заприлича но това, което е в реалния живот, но когато влязох вътре, изведнъж всичко се преобрази - стените се раздвижиха, жилището се разшири до неузнаваемост, стана светло, чисто и просторно. И вече приличаше на огромен мезонет или апартамент, заемащ целия етаж... Обикалях от стая в стая, всичките бяха много добре обзаведени - избирах коя ще е "моята стая"... От всеки прозорец се разкриваше невероятна морска панорама - лазурно спокойно море и широки чисти плажове, гледката не приличаше на нито един от местните плажове... С това чувство на еуфория и спокойствие се събудих тази сутрин.
Абе, да не би да съм тръгнала да се възнасям вече?
