Охх. Знам за какво говориш Фрея, но не може да стане. Първо, за да простиш, трябва да ти поискат прошка. Аз казах, че той търси контакт, а не че иска да му простя. Неговата безпомощност идва не защото му е мъчно за мен, а защото точно сега не му е удобно да сме в лоши отношения. Не ми се навлиза в подробности, но отношението към баща ми не пречи на отношението ми към другите мъже. Приемам го като изключение /и той наистина е уникален случай/, а не като стандарт. Не знам дали ще повлияе на моето семейство, аз не искам такова, нито деца. Не заради него, просто не искам. С всички проблеми и негативи, които ми носят сегашните ни отношения, сега, извън неговото влияние аз съм много по-щастлива, отколкото преди, когато бях го издигнала на пиедестал. Никой не иска да признае дори пред себе си, че толкова близък човек може да му желае злото и му прощавах много пъти в себе си, но когато това няма резултат, ами дори напротив - вреди на много хора, просто е глупаво. Това че някой ни е кръвен роднина не означава, че трябва вечно да го оправдаваме за грешките му, така мисля аз. Благодаря ти за мнението.