Райските двери, Лили. :blink:
Uran, тая нощ сънувах нещо подобно, но този път с баба ми.
Вчера коментирах някои хора от родата и тази нощ взе, че се яви баба ми.
Усещането беше като в Рая - красота, чистота, зеленина, спокойствие и умиротворение...
Сънувах как изведнъж се пренасям в къщата на баба.
Първо стоях и наслаждавах на красивите гледки, на зелените градини и обрасли със сочна трева хълмове, които бяха неразделна част от пейзажа, сред който съм израснала.
После влязох в двора и започнах да надничам през прозореца на къщата, вътре беше баба ми, сама.
Усетих тъга и носталгия, обзе ме силно желание да вляза вътре, но сякаш нещо ме спираше - отново се чувствах невидима, като въздух, вятър... Накрая успях да вляза вътре, озовах се в кухнята, но баба ми не ме виждаше. Имаше усещане за уют и топлина, спокойствие... Опитах се по някакъв начин да привлека внимание, накрая тя ме забелявза, но се стресна, сякаш беше видяла мъртвец. Доближих я - изглеждаше уплашена, като че ли беше учудена какво правя аз в "нейния свят". Тогава осъзнах, че ме мисли за призрак от миналото. И за да докажа, че това съм аз, й хванах ръцете, тогава тя усети, че съм жива и излъчвам топлина. Усещането беше много приятно, тя най-сетне ме разпозна. Говорехме си нещо. Само си спомням, че съм й казала, че смятам малко да й погостувам, за да не се чувства сама, и после да се връщам там, откъдето съм дошла...
Подреждаш емоционалния си свят, Лили.
Сънят не е фаталистичен, по-скоро е от тези, които изясняват истинското ни отношение към нещата. Ако е имало някакво огорчение, то то отстъпва място на истински важните неща от миналото ни- тези, към които ще се връщаме, за да се заредим с положителна енергия. Това е детството ти по начина по който го чувстваш подсъзнателно. Само усещане- без мисъл, анализи, кое как и защо. Нещо като мисловна прегръдка- невидимо, но осезаемо по един много личен начин.
Зелената трева на моя дом :blink: