Има неуредено, да. Заради много нейни постъпки сега съм на тоя хал и животът ми е минал като на куче.
Вероятно затова се явява в сънищата ми - да мога да започна на чисто, докато все още има време и съм още здрава.
Трябва да й простиш, за да й олекне, а твоят живот да се промени към добро...Опитай се да я разберш и да я оправдаеш... Човек не винаги може да бъде добър родител, дори ако много иска и се старае... Ако ти бъдеш някой ден майка ще разбереш как стоя нещата. И съм убедена, че ще повтаряш грешките на майка си, колкото и да се стараеш да ги избегнеш. Семейните модели и заученото в детството се преодолява най-трудно. Родителите обикновено дават на децата най-доброто, което могат и колкото могат. Никой нормален човек не желае лошото на детето си и дори да му е причинил някаква травма то е било, защото така е трябвало, така е разпоредила съдбата, а той в 90 процента от случаите е бил (и си остава) тотално неосъзнат за последствията.. Чрез грешките на родителите душата на детето има шанс да научи нещо и да отработи нещо от предишните грехове.. Освен това не ти ли е хрумвало (щом се занимаваш е ведическа астрология и ведическа философия), че си получила майка, каквато си заслужила от предишните си прераждания...Най-подходящата за теб, най-нужната, за да осъществиш задачата си в настоящото си земното въплъщение.
Може би ти възприемаш живота си като труден, но сравнен с други съдби, може би е дори много успешен. В днешно време е прието не само да се сравняваме, но и да гледаме само в онези с по-пълните чинии. И много се обиждаме ако ни накарат да погледнем в онези с празните чинии. "Абе, как ще ме сравняваш с тази селяндурка, мизерница, некадърница, нещастница!" (епитети бол). Това не е нищо друго освен вискомерие, надменност, горделивост. Много хора днес смятат, че заслужават повече от това, което са постигнали, това което имат (въпреки, че са постигнали и имат много)...А всъщност на всеки е дадено това, което е заслужил. Особено хора, които се занимават с духовна практика (астрологията, особено индуската) също е вид духовна практика, затова всички в този форум за мене са в една или друга степен садаци) трябва да са осъзнати за тази малка но много важна житейска истина.
Подкрепата на майката е много важна, за да се изпълнят желанията ти. Преди, когато бях по-млада често съм търсила духовната подкрепа на майка ми. Съвсем неосъзнато. Често съм се обръщала към нея съвсем непринудено, да се помоли за мен или да ми стиска палци, или да ми пожелае "на слука" в някакъв важен за мен момент. И винаги, когато майка ми е била на моя страна съм успявала да преодолея трудностите и да постигна това, което искам. Майка ми е съвсем обикновена жена. И не, че е била идеална.. И не, че няма за какво да и се сърдя или да имам претенции. Имаше един период, в който я засипвах с обвинения и претенции - например затова, че ме захвърлила на седмична детска ясла на 1,3 г, за това, че не се бори за баща ми да остане при нас, а се предаде, за това, че ме остави на баба ми и дядо ми да ме доотглеждат...Има за какво. Но после разбрах, че дори да съм права - няма смисъл да чопля старите болки и рани.. Осъзнах и мощта и силата на благословията и майчината подкрепа. Кой по-добре ще те подкрепи ако не тази, която ти е помогнала да дойдеш тук, на земята.
Затова според мене, (не си длъжна да си съгласна) трябва на първо място да си оправиш отношенията с майка си. Да се помолиш за душата й, да й простиш. А после да я помолиш да те подкрепи и да ти помогне. И тогава ще се появи и мъж и съпруг и тва, което сега толкова ти липсва...