И при мен се завърнаха сънищата с транспортни средства.
Тази нощ сънувах как с някакви куфари се качвам в автобус... Майка ми ме съпровождаше - уж щяхме да потегляме заедно, но когато се качих в автобуса, тя изчезна. Сякаш само ме подмами да се кача.
Автобусът бе с повече удобства, модерен и комфортен - приличаше на онези, които пътуват на по-далечни разстояния. Само си спомням, че седнах на първата редица, отпред беше седалката на шофьора... Автобусът бе почти празен и бях сред първите пътници, които се качват в него.
хм...щом споделяш съня си в тази тема,значи не споделяш мнението на Зигмунд Фроид , че "в основата на всички съдържания на сънищата е изпълнение на желание и че причината за появата на съня винаги може да се намери в събитията от деня, предхождащ този сън",а по- скоро споделяш идеите на Ерих Фром.Той смята, че "в древни времена тълкуването на сънищата е било неотделима част от живота на хората, които са познавали този символичен език, но впоследствие са го забравили. Като примери за своята идея дава тълкуването на сънищата от страна на Йосиф към братята му и египетския фараон, истории описани в Библията."
Интересното при твоите сънища е ,че при повечето от тях присъства образа на маика ти.това наистина ме озадачи и реших малко да се поразровя тук,там и се натъкнах на много интересно интервю на известната психоложка Мадлен Алгафари на тема:" Сънищата ни изпращат послания. Как да ги тълкуваме?" ще цитирам части от това възлюбопитно интервю,които може би дават отговор на твоята мистерия,а именно- защо толкова често сънуваш майка си?
- Какво трябва да знаят хората, за да си тълкуват правилно сънищата?
- Хората често не знаят, че при интерпретирането на един сън не е задължително участниците в съня да бъдат самите себе си. Да речем, че сънувам баща си. Това не означава непременно моя баща, а може да е онзи аспект от мен самата, с който аз го олицетворявам и свързвам. Ако го асоциирам със страхотно търпение примерно, сънувайки баща си, може би аз сънувам „търпеливата Мадлен”. То е като в приказките, където всички герои са аспекти на един и същ човек. Например юнакът е доброто в нас, което побеждава негативите и обезглавява пороците в образа на ламята. Баба Яга и Пепеляшка също са аспекти на един и същ човек. В този смисъл интерпретирането не е много просто. Едно буквално и повърхностно тълкуване често вкарва хората във филми, които нямат нищо общо с истината. Истината на съня е друга. Там не говорим за логиката на рациото.
Защо някои хора сънуват повече от други?
- При по-голямо емоционално напрежение или трамватични преживявания, възможно е сънят да бъде като компенсация, да стане арена, на която да се разрешават някакви конфликти, които наяве не са разрешени. По-емоционалните хора сънуват повече в напрегнати моменти от живота си. Разбира се, сънят е свързан и с това, което се случва наяве, но ние не виждаме връзката, защото езикът наяве говори конкретни неща, а сънят говори със символи и метафори. Затова по време на психотерапия се работи с т.нар. сънуване с отворени очи. Това са техники за визуализация. Когато човек се опита да остави въображението си без юзди и само го следва, за да види какво ще се появи на екрана на съзнанието му, образите след това може да се интерпретират. На хората, които казват, че изобщо не могат да сънуват, са им много полезни такива визуализации.
- Тоест, сънят иска да ни говори и да ни изпраща послания за нас самите, така ли?
- Със сигурност, разбира се. Затова, когато се работи със сънища, директно можем да разберем по-истинни неща за себе си, отколкото, когато работим с разума си. Разумът ни е пълен с много универсални неща – канони, правила, морално-ценностни кодекси, които са привнесени отвън и които си приличат за повечето хора по света. Ние се отъждествяваме с тях и губим в голяма степен своята индивидуалност, която в съня може да изплува. В съня сме винаги честни и истински. Там няма роли и лицемерие. Въпросът е да се разбере посланието, което не винаги е възможно. Понякога сънят представлява една буквално непреработена през деня емоционална реакция, която през нощта си допробива път. Примерно, имаме една изнасилена жена. Близките веднага казват: „Не се връщай, не го мисли, животът е пред теб, жива си, здрава си, минало е”. Това от гледна точка на близките е много терапевтичен съвет. Истината е, че изобщо не е терапевтичен, защото те капсулират травмата. От една страна, те не искат да я виждат страдаща и си мислят, че й правят добро, но всъщност спестяват на себе си болката да я виждат страдаща. Тази жена има нужда да го разкаже с цялата му гнусотия, да го изживее, да го изхвърли, да отреагира. Ако не го направи, започва да сънува изнасилването. Когато заспи рационалният контрол през нощта, а тази емоция не е отработена, тя избива там, където няма рационален контрол. Емоциите не са ни дадени да си ги колекционираме. Те са да се изразяват. Ние живеем във време, в което има свръхконтрол на спонтанността, а после се чудим защо сънищата ни са странни за нас самите.
Какво значи да сънуваш починали близки?
- По принцип телата ни са едни превозни средства. Вътре в нас близките ни не са умрели. Моят дядо си е вътре в мен и аз във всеки момент мога да си му спомня дори напуканите пръсти, както и да му чуя гласа. Вътре в мен е и Хан Аспарух. Така е. Във вътрешните пространства няма време. То няма и пространства. Там вътре всичко е безкрайно. Сънуването на тези близки е форма на желание за контакт или копнеж, или желание за споделяне. Нормално е, човек може да чувства липсата на някого във физическия свят.