Сънувах, че сме на някаква почивка с майка ми в някакво малко градче. Уж не беше на Черноморието, но факт, помня че с майка ми стоим на брега на морето. Тя имаше някаква работа там и ми даде ключа от квартирата ни и ми каза да се прибера. Ние самите тази квартира трябваше да я напускаме и на другия ден да си тръгваме за у нас. Пътя към квартирата беше малко увъртян, но аз бях ходила няколко пъти и горе-долу го помнех и мислех, че ще се справя. Проблемът беше, че бях минавала само по светло, а като тръгнах да се прибирам вече към квартирата, си се посмрачаваше. Малко ме беше страх да се прибера сама, нещо не вярвах, че ще мога. Реших да поискам помощ, но не точно да поискам помощ, ами да се появя пред някакви хора и те един вид сами да се сетят, че тябва да ми помогнат. И първо отидох в кметството на това градче, което беше точно на крайбрежието с морето, абе все едно гледате крайбрежен хотел. Кметът беше някакъв турчин, случайно го срещнах, докато безцелно се разкарвах по коридорите на сградата. Намекнах му, че имам нужда от помощ, ама той не ми указа и аз си тръгнах по живо по здраво. По пътя се сетих, че може да си е помислил, че не го харесвам, защото е турчин, което не беше вярно, аз само се бях ядосала, защото не ми помогна. :85:
После не помня, но няколкопъти така се отбих по други места. И навънка стана тъмно като в рог.

Нищо не можеше да се види. На самоте ключове за квартирата имаше ключодържател, който представляваше доста мощно фенерче и аз тръгнах да се прибирам сама. Имаше някакви ориентири, които следвах по пътя си и в един момент стигнах до последния, който беше един стар, ръждясал (терасите) блок. Характерното за него беше, че имаше някакви огромни шушулки от лед, които висяха от балконите му и по това можеше да го познаете. И като цяло, този блок беше много важен мотив от съня ми. От този блок нататък, знаех, че квартирата е точно на 2 крачки, но накъде точно да тръгна, не знаех. А и както казах, беше мнооогооо тъмно. Тръгнах в едната посока и стигнах до оградата на някакъв стадион, на който децата играеха на топка, нищо че беше тъмно. Върнах се към блока, защото знаех,че този стадион преди не съм го виждала и пътя не е нататък. После тръгнах в някаква друга посока и минах през някакви порти - пред портите някакви хора, работници. Вътре беше като малко площадче, все едно си на центъра на града със забележителностите - най-красивите сгради, паметници, това - онова. Имаше статуя метална на някакъв конник (ллелеле, нали сме китайската година на Коня тази година). На това площадче имаше и един мъж с червена униформена блуза, който вземаше различни неща от площада. Аз останах да си разглеждам. Изведнъж, обаче, той затвори портите и ме заключи и си тръгна. И аз почнах да викам да ме пуснат и да хлопам по вратата. И хората, които бяха отпред, пред портата, които бяха със зелени униформи някакви, ги чух как казват на този със зелената - ейййй, заключил си някого тука. И той отключи и ме взе със себе си.
После помня, че вече е на разсъмване като се събуждам в колата му и сме много близо до вкъщи (не до квартирата). И нещо се заговорихме и той назова името на пътя, ахахах, нали ги знаете - примерно Е370, да кажем. Даже не знам дали има такъв. И така, можеше да се прибера у нас, което беше супер, но осънах, че всичките ми неща са останали в онази квартира и майка ми и тя няма да може да отключи да си вземе нейните. Иначе за прибирането не ме притесняваше, знаех че ще си се приебре и няма да има проблеми.
Какво може да означава цялата тази епична история?