Въпреки очакванията ми за тотална изолация, мъка и мизерия, раздяла с партньора и т.н, на транзита на Сатурн върху Луната ми в 9-ти в Лъв изживях най-прекрасната част от живота си досега. НЕ се надявам на такова нещо дори сега , когато очаквам Юпитер да ми мине през Асц. Не знам какво значи вече щастие, след като смятм, че съм преживяла на Сатурн на Луната си.
Постигнах наистина много по отношение на това какво искам ....от всичко....изхвърлих от съзнанието си ненужното и разбрах кое е важно за мен и кое е било преходно. Преживях го много далече от родината, но на мечтано място няистина, бях само с приятеля си и сякаш бяхме омъжени. Интересното на този транзит е, че връща рязко подсъзнанието в неговите корени. Плаках малко за загубени неща, но се радвах, много мислех за майка си и за детството си, за това какво за приятели ми и прочие.Транзит, от който излизаш зрял, това е моето усещане. Но това , което очаквах да стане (отритването от всичко) не се случи, може би защото в момента на точния съвпад постигах една мечта.
Подредих нещата в главата си образно казано две колонки. В едната са лошите качества и зли влияния, в другата - нещата, които на мен лично, много дълбоко и индивудуално са ми необходими. Никога досега (заради стелиума си във Везни в 11) не бях мислила толкова за СЕБЕ СИ.
Но и няма да излъжа, ако кажа , че дълго се подготвях за този съвпад де.
Усмивки!