И аз да споделя! То моето не е любов, не е обич към животните, не знам какво е, измъчвам се непрекъснато и се самообвинявам че не правя достатъчно! Където и да отида на тази планета винаги ме преследват животни, които са в нужда, болни, наранени, бездомни!
В България откакто се помня и когато и да се прибера, спасявам и помагам на бездомни животни, имаме 6 котки, 2 кучета и папагали в нас, постоянно съм в конфликт със съседи, с майки, с малоумни изроди които искат да нараняват животни! Мира нямам, отделно храня отвън други животни. Миналото лято се занимавах с отдел Екология в общината, с полицията и с кой ли още не, защото една малоумна съседка искаше да трови котка с малки дечица, която си живееше навън, но влизала в двора ѝ. Беше кошмар престоя ми.
Преди няколко години един ненормалник щеше да ме застреля, мен и котката която хранех и имаше малки, защото спяха върху скъпата му кола! Много тровеха котките в тази държава (средиземноморска), много умряха в ръцете ми там. Постоянно ходех да помагам в приютите, там бяха по-големи изроди и от българите в това отношение, душата ми е черна, никога няма да забравя тези муцуни:( Спасявала съм какво ли не-и костенурки и таралежи и птици!
Все на мен се случва сякаш, даже като бях студентка в западна и уредена в това отношение страна, където няма бездомничета, на мен се случи да намеря магаренце изоставено и натирено в една канавка! Стоях с него на дъжда и студа няколко часа докато дойдат да го приберат от анимъл рескю сървисес!!!
Преди години в БГ отивахме със сестра ми на вилата, по един второстепенен път се минава и на средата точно, се излегнала една красива змия да се пече, спряхме колата, чудим се какво да правим защото ни е страх да я преместим, а пък със сигурност някой ще мине отгоре и, седим и ревем и двете, тогава се появи някакъв овчар, който я хвана и я премести в храстите, Господ го прати този човек!
Друг път неволно станах свидетел как щяха да колят агне, на улицата при това го изкарали, голям рев, баща ми спря колата и откупихме агънцето! Няколко дни на балкона стоя, докато намерим къде да го дадем! Не че после онези не са заклали друго:(
Най-силна връзка имам с котките, няма спор, те са ми и слабост.
Най-тежкото нещо е да умре в ръцете ти животно
По едно време четях книги за отвъдното, даже правих сеанс с една американка, която издава книги за починали животни и твърди че се свързва с душите им. Тогава пак имах една котка отровена и съответно самообвиненията бяха огромни. Уж говори с котето тази жена, каза че то не ми се сърдело и т.н., но то това няма как да се докаже.
Душата ме боли, все се чудя как може ние човеците, да сме така жестоки, защо е нужно:(