Някъде из библията пише, че се хвърлят разни семена, едните попадат на неблагоприятна почва, другите на благоприятна, третите птиците изкълвават и т.н., а после минава господ и събира реколтата-от ония, попаднали на благоприятна почва и неизкълвани от птиците.
Навсякъде има шлака, природата се подсигурява, защото за нея е по-важно оцеляването на вида, отколкото оцеляването на индивида.
За бог е важна всяка душа и се бори за всяка душа, но това не значи, че ни е запазено място в рая.
Помисли си само, че едно изпразване носи 6-7 милиона сперматозоида, от които един да се реализира, останалите отиват зян.
Ми ако при родените човеци един на седем милиона се реализира и това се счита за висок успех?
Ошо има много хубава приказка: "Аз викам, от милиони 100 000 изобщо ще ме чуят, от тия 100 хил 10 хил да се заслушат изобщо какво казвам, от тия 10 хил. хилада да решат да тръгнат към мен, от тия хиляда 100 да се приближат до мен, от тия 100 99 да се изгубят по пътя, да спрат някъде, мислейки, че са пристигнали - един само да стигне, аз съм успял...