Удивително е колко паметници и символи на техническото развитие на човечеството са обособени.....
И как сякаш историята е спряла по отношение на духовното развитие на хората....

Колко ли компютри и телефони е сменил всеки от нас за последните години...Лесно можем да ги преброим....

Променихме ли нещо в мисленето и чувствата си за същите тия години......

Ако не виждаме еволюция в светоусещането си знаем ли изобщо от къде идваме и на къде отиваме....

Все въпроси, на които си струва да се търсят отговори при тоя стелиум и ретрограден Меркурий в Скорпион.
 

Е ади сега, аз цел живот все такива промени правя и все тоя въпрос си задавам и отговор му давам, да не би да съм родена със стелиум в Скорпион и ретро Мерк.  

Да, аз смених две тутурутки, едната я носих 5 години и просто ми писна.
Два компа, що първия изкара 5 години и се скапа.
И с всичко друго е така-ако се скапе пу пу пу и недай боже.
Обаче в последните 5 години, в които смених 1 тутурут и 1 комп, смених себе си почти изцяло.
Сега съм чистак почти нова. Чак не мога да се позная.  :rolleyes:

Останаха разни работи за дооправяне де.
Примерно сега ми е на грижа светкавичната необмислена първосигнална реакция.
И вервай ми, сека сутрин си повтарям, че днес ще броя до седем, преди да реагирам, и всяка вечер се сещам, че съм си го нарекла сутринта...а денят ми е бело поле.  :angry:

Но това да ми е кусурът, това е козметика, бутон, все ще му хвана цаката, ма дълбоките вътрешни промени, ехееее...  

не знам дали така стои въпроса с промените в духовния свят на човечеството.

Поне изглежда, че материалният свят се променя по-бързо от емоционалния и духовния, но те пък са свързани и даже би трябвало духовният да предшества материалния....
Излиза, по тая логика, че няма как да отчетем напредък и промени в материалния свят, ако преди това не сме ги направили в духовния.
Но не е изключено в личен план да правим някакви революционни промени в материален или духовен план.
Ти, всъщност, какво конкретно имаш предвид?

Иначе въпросът е да правим нещата, когато им е времето.
Сега, например, бихме могли да увеличаваме силата си, ако забелязваме и осъзнаваме красотата в чувствата или отношенията си.
Бихме могли да трансформираме емоциите и чувствата си, като ги обърнем от вредните за силата ни негативни, в полезните позитивни:)
 

Хммм...То бива съвпадъци, бива, ама чак пък толкова. Имам предвид неравните борби на Кайли със светкавичните и необмислени първосигнални реакции...Тва от асцендента ли, от кво идва ?
Все ми идва наум историята за скорпиона, който помолил жабката да го пренесе на другия бряг на реката, обаче по средата на пътуването не се стърпял и я боцнал, защото "такава била природата му"...

Хммм...То бива съвпадъци, бива, ама чак пък толкова. Имам предвид неравните борби на Кайли със светкавичните и необмислени първосигнални реакции...Тва от асцендента ли, от кво идва ?
Все ми идва наум историята за скорпиона, който помолил жабката да го пренесе на другия бряг на реката, обаче по средата на пътуването не се стърпял и я боцнал, защото "такава била природата му"...

Възможно е определен тип нагласи да са от ангажираността със знака Скорпион, първосигналните реакции обаче не мисля, че се дължат само на това, което изгрява на изток  

 

искаш да кажеш, че няма как да избягаме от природата си и не се променяме ли  

Lillie и ти имаше такива хубави обзорни теми, които все не ми остава време да събера и да ги мина през програмата за подходящ вид

Това го пиша, за да се мобилизирам и все в някой момент да свърша  работата  

Ох... мен сега за задълбочени обзорни теми с тоя Юпитер на Асц не ме търси, отнесена съм от вихъра... и не се знае докога и накъде    :lol:  

Толкова неща ми узряват в главата в стадий на идеен замисъл, обаче мотивация идеите да се въплъщават и материализират незнайно защо липсва... в настоящия момент  :blink: да почакаме вятърът да отмине, ама без да ми отнася главата овенска  :lol:

Набелязах някои приоритетни теми, върху които искам-не искам ще трябва да се потрудя, но нека изчакаме подходящия за това момент  :rolleyes:  B)
 

Ох... мен сега за задълбочени обзорни теми с тоя Юпитер на Асц не ме търси, отнесена съм от вихъра... и не се знае докога и накъде    :lol:  

Толкова неща ми узряват в главата в стадий на идеен замисъл, обаче мотивация идеите да се въплъщават и материализират незнайно защо липсва... в настоящия момент  :blink: да почакаме вятърът да отмине, ама без да ми отнася главата овенска  :lol:

Набелязах някои приоритетни теми, върху които искам-не искам ще трябва да се потрудя, но нека изчакаме подходящия за това момент  :rolleyes:  B)

То вятъра може да ти отвее ума и без да ти отнесе главата        

Ох... мен сега за задълбочени обзорни теми с тоя Юпитер на Асц не ме търси, отнесена съм от вихъра... и не се знае докога и накъде    :lol:  

Толкова неща ми узряват в главата в стадий на идеен замисъл, обаче мотивация идеите да се въплъщават и материализират незнайно защо липсва... в настоящия момент  :blink: да почакаме вятърът да отмине, ама без да ми отнася главата овенска  :lol:

Набелязах някои приоритетни теми, върху които искам-не искам ще трябва да се потрудя, но нека изчакаме подходящия за това момент  :rolleyes:  B)

вярно, то и аз май съм ентусиазирана само от действащия Юпитер - лошоооо  

Поне изглежда, че материалният свят се променя по-бързо от емоционалния и духовния, но те пък са свързани и даже би трябвало духовният да предшества материалния....

Ти, всъщност, какво конкретно имаш предвид?

 

Променят се вибрациите и се променя всичко. Което не успее да се промени, отива шлака.
Нема шест пет.Та така и с хората-някои се променят, други ще си идат зян.
Понятие "човечество" няма, всички идваме от различни места и ще отидем на различни места, тук сме нещо като временна гара разпределителна-така да се каже, не сме оттука и сме за малко.
Така ги виждам аз.

А за промените-ми то е да речем сходно с прикриването на Кастанеда.
Ако вчера си мразил мляко, днес да го обичаш, ако вчера си се цупил на ставането в 5, днес да нямаш търпение да стане 5, че да станеш.
Процесингът има много специални техники такивка, ама аз от много време опитвам да не се привъзрзвам към емоции, мисли, навици и прочее елементи от вътрешния ми свят.

Понятие "човечество" няма, .

В какъв смисъл няма такова понятие?

Ако промениме или усвоиме нещо важно за нас в духовен план, то неминумо се пораждат съответствия във физическия свят.
Ние даже не ги търсим, не питаме за тях – те просто се случват.

Ако желанието ни за реализация във физическия свят осигурява необходимата ни връзка със състоянието на вътрешен мир, то ние получаваме това, което искаме. /работа, пари, любов и т.н./
 

Цитат

Понятие "човечество" няма, .

В какъв смисъл няма такова понятие?

 

Ми от няколко години имам натрапчивото усещане, че човечеството е наборът от хора в кръчмата, или църквата. Идва обаче време кръчмата или църквата да се затвори и хората да се приберат по домовете си.
Друго усещане е, че т.н. човечество се разделя на два ръкава, които ще продължат пътя си в съвсем различни измерения и няма и да знаят едни за други-нещо като Марсиански хроники.
Третото усещане е един проблясък за древните толтеки, де били изчезнали с идването на испанците -това при дон Хуан. До едно време ги жалих и после изведнъж ми проблясна, че тия древни магьосници просто са се омели в друго измерение и в това, нашето, след тях е останало виждането, че са се затрили. И да, затрили са се, ама не съвсем, затрили са се само за нашето измерение, в тяхното живот си живеят.
Четвъртото прозрение ми доде един ден, когато изведнъж си помислих, че Апокалипсисът наистина може и да се е състоявал колкото пъти са го пророкували-и тогава човечеството все да се е деляло на два ръкава, а ние да сме оставали в единия и да не сме видяли нищо, въпреки че сме гледали. Е сега е пак такова време разделно-едни ще се ометат в по-горни нива на вибрации, други ще си останат тук.
Кое точно е човечеството в такъв случай и кое не е?

...както вече казах-всички идваме от различни места и заминаваме по различни предназначения, тук сме чакалня на гара, за какво единно човечество изобщо иде реч?

Хъбард е фантаст де, ама подмята, че на земята съществува представители на 32 ли бяха различни галактически раси, напълно забравили за произхода си.
Знам ли...

 

Не е ясно нито откъде идваме, нито накъде отиваме - било индивидуално или колективно. Обаче понякога се хващам, че ме изкушава мисълта в нас наистина да има нещо, което ни обединява. В положителния смисъл. По начина, по който повечето от нас харесват котките, например. Искам да кажа, че за някое по-висше съзнание всички ние, хората - или човечеството, може да изглеждаме по някакъв странен симпатичен начин. Както животните ни изглеждат симпатични на нас. Ние не можем да се дишаме помежду си, но Бог наистина - по своя си странен начин, може и да ни харесва. И да намира нещо, което не обединява. В положителния смисъл. Обаче за да изпиташ подобна симпатия към хората - или човечеството - трябва да принадлежиш на по-висше съзнание. И в този смисъл християнското предписание да обичаме ближния си, е абсолютно нереалистично. Искам да кажа, че на Христос може и да му струва най-естественото нещо да ни обича. По начина, по който аз мога да обичам кучетата. Или котките, примерно. Обаче е напълно абсурдно да тръгна да проповядвам сред кучетата /или какъвто си изберете там животински вид/ любов към себеподобните им. Не смятате ли ?  

Някъде из библията пише, че се хвърлят разни семена, едните попадат на неблагоприятна почва, другите на благоприятна, третите птиците изкълвават и т.н., а после минава господ и събира реколтата-от ония, попаднали на благоприятна почва и неизкълвани от птиците.

Навсякъде има шлака, природата се подсигурява, защото за нея е по-важно оцеляването на вида, отколкото оцеляването на индивида.
За бог е важна всяка душа и се бори за всяка душа, но това не значи, че ни е запазено място в рая.

Помисли си само, че едно изпразване носи 6-7 милиона сперматозоида, от които един да се реализира, останалите отиват зян.
Ми ако при родените човеци един на седем милиона се реализира и това се счита за висок успех?

Ошо има много хубава приказка: "Аз викам, от милиони 100 000 изобщо ще ме чуят, от тия 100 хил 10 хил да се заслушат изобщо какво казвам, от тия 10 хил. хилада да решат да тръгнат към мен, от тия хиляда 100 да се приближат до мен, от тия 100 99 да се изгубят по пътя, да спрат някъде, мислейки, че са пристигнали - един само да стигне, аз съм успял...

ако решим да сме по-практични, може би не е важно човечество ли сме или не сме, същества от светлина или от тъмнина сме....

Може би е важно чрез тия мисли да насочваме енергията си към някакъв, явно неизчерпаем, източник на енергия, който прави вселената ни това, което е....
Може би, ако поддържаме връзката си с тоя източник, животът ни ще е богат и интересен, или пък изобщо такъв, какъвто искаме да е....
 

Е така де, съгласна съм...и не само съгласна, всъщност усилено го практикувам. Отдавна.    

За шлаката...не знам...Това, което може да ни се струва "шлака" в момента, може да се окаже камък в основата на паметник или храм след време.
Така и с индивидите - гледаш го нищо и никакъв някакъв и се чудиш за какво го е създала природата и аха да се изкушиш да го натириш в графата "отпадъчен продукт", пък то след време, понякога векове, се окаже, че това е бил пра-пра-пра-пра-пра-пра-...дядото на някой Моцарт, примерно казано...Искам да кажа, че на нас не ни е дадено да разберем предназначението на каквото и на когото и да било. Не и в този живот.  

Е аз не подхождам високомерно към останалите. Всъщност непрекъснато се чудя аз дали не съм от шлаката.
В смисъл такъв-на всички се дава шанс, някои съумяват да го оползотворят и да реализират потенциала си, други не. И отпадат по естествен път.
Прадеди при кармата не знам, всеки се преражда и си носи себе си, биологичната наследственост ми се губи в схемата.

Лично за себе си имам моменти, в които ми се струва, че аха и ще прескоча летвата, има и моменти, в които си викам-е край, не успях и ще ме отлюспи благият дядо бог.

Не знам с вас как е, ма отдавна знам, че колкото и да съм уникална, както и всеки останал човек, или изпълнявам мисията си, или отпадам от играта.

Е точно там ми е "поантата" или "point"-a, ако предпочиташ -
че никога не знаем нито какъв е смисълът от "играта", нито кой каква точно роля изпълнява в нея. В смисъл такъв, че може да си мислиш, че някой е отпаднал, пък то да се окаже, че тъкмо неговата роля е главната. И обратното...А може би и да няма главни и второстепенни роли. Ако не знаем какъв е смисълът на играта, как бихме да степенуваме ролите в нея ?