Беше преди време...,преди няколко години....Помолих един от адвокатите си да си вземе болничен лист и да не се явим на дело..,защото аспектите на планетите не показваха благоразположението си към нас...Той ми обеща...В края на работния ден...,позвъних за да ми потвърди и да не бия излишните 300км. Той обаче не си вдигна телефона в продължение на час... В къщи беше малка телефонна централа..и звъннах от номер , който той не знаеше, ...Разбира се , че селтика вдигна телефона и след хън-мън...ми каза , че не може да отсъства...В този миг...промълвих:"О.К.Щом ти не можеш -ВСЕЛЕНАТА МОЖЕ...'' Изрекох тези думи...и тръгнах на път...Не бях спала..,беше зимата...,но имаше чиста и ясна нощ...Пътя се виеше през планината...,беше невероятно красива нощ...В 7:30 започнах да му звъня...Вдигна задгробен глас...Той беше с 40*...През ноща го бяха посетили доктори от бърза помощ...Беше зле...Тръшна се и така 3 месеца...не излезе от болници и санаториуми...Пневмония....
Аз не съм проклинала...,не съм искала нищо...Аз помолих ВСЕЛЕНАТА ДА БЪДЕ ВОЛЯТА Й...КАЗАЙ И АЗ СЛЕД ТЕБ...ТИ ПРЕД МЕН....
Децата ми се бяха изплашили от случилото се..., а за мен това  е един невероятен урок...Защото...ОСЪЗНАХ...,че нашите желания ако коренспондират с нейната воля...синхрона работи за нас и нея...Ние не можем да бъдем в хармония , ако е нарушен баланса...Нищо не се случва без намесата на космическия разум..,който е част от нашия...
Чудесата сме ние..със силата на мисълта...,която произвежда енергията на волята...
ВСЕЛЕНАТА изпълнява нашите желания само и единствено тогава , когато са в синхрон с нейните замисли и нашите кармични задачи...,когато се оставим в нейните ръце се случват чудесата...,защото чудесата са в нас...Следва да разберем, приемем и осъзнаем..,че ние живеем и творим...в един свят без граници и параметри...

И тъй като на коледа стават чудеса...нека...чудесата никога не напускат живота ви...Всеки ден е коледа...,ако отворите сърцата си...и допуснете ВСЕЛЕНСКАТА ЛЮБОВ!

Чудесата сме ние..със силата на мисълта...,която произвежда енергията на волята...
ВСЕЛЕНАТА изпълнява нашите желания само и единствено тогава , когато са в синхрон с нейните замисли и нашите кармични задачи...,когато се оставим в нейните ръце се случват чудесата...,защото чудесата са в нас...Следва да разберем, приемем и осъзнаем..,че ние живеем и творим...в един свят без граници и параметри...

И тъй като на коледа стават чудеса...нека...чудесата никога не напускат живота ви...Всеки ден е коледа...,ако отворите сърцата си...и допуснете ВСЕЛЕНСКАТА ЛЮБОВ!

удивителна история,

едва ли някои тук не е чувал, че нашите собствени мисли и желания могат да се материализират. Често обаче, се оказва, че ужким желаем нещо, а всъщност не го желаем и обратното не желаем нещо, а то идва. Любопитно е, че че лоши или позитивни ние сами посяваме нещата, които са около нас.

"Внимавай, какво си пожелаваш..., защото може и да се сбъдне" - има ли някои, които да не е чувал това?

наскоро се удивих, обаче, от нещо друго.

оказа се, че да пожелаеш е много по трудно, отколкото изглежда. Заобиколени от какво ли не (визирам например чисто материалните играчки на съвременната индустрия), често си казваме "искам това бижу, искам онази рокля".., но на практика не се осмеляваме да го желаем, а желаем и просто искам са различни неща. Друг път дори и да желаем нещо, дори и дребно, сами си слагаме бариера "не можеш да имаш това" и още по-лошо "не можеш да искаш или да си пожелава това", "не смей и да си го помисляш".. а как Вселената ще ти даде това което искаш, ако не го желаеш?!

Друга тема е как да разберем, дали това което желаем кореспондира с нашата карма? Как може да усетим, че постъпваме правилно, често интуиция и ум не са на едно мнение, съвест и желание също. Как да разберем границите и да приемем безграничното. Умът ни е свикнал с ограниченията и задръжките, а чудеса има и то всеки ден. Как да засилваме вярата и ентусиазма, когато сме на път да зарежем всичко? Как да усилваме вибрациите си стремейки се към намиране на това, което душата ни иска.

Според моите познания и опит...всичко започва от намерението ни....

оказа се, че да пожелаеш е много по трудно, отколкото изглежда. Заобиколени от какво ли не (визирам например чисто материалните играчки на съвременната индустрия), често си казваме "искам това бижу, искам онази рокля".., но на практика не се осмеляваме да го желаем, а желаем и просто искам са различни неща. Друг път дори и да желаем нещо, дори и дребно, сами си слагаме бариера "не можеш да имаш това" и още по-лошо "не можеш да искаш или да си пожелава това", "не смей и да си го помисляш".. а как Вселената ще ти даде това което искаш, ако не го желаеш?!

Но ние трябва да разграничаваме необходимостта от желанията...Може да изглеждат едва ли не еднакви...,но това далеч не е така...В едното има присъствие на радост...,на емоция с положителна вибрация...,докато при необходимостта има принуда...Така се създава намерението...и то е различно в зависимост от "вложените в него" емоции...
Всяко намерение се реализира....В единия случай в конкретика ние се стремим към целта...изпълнени с положителна енергия...сякаш вече се е случило "чудото"...,в другия случай сме съсредоточени в "дефицита"....Ето от тук идват и противоречията...,защото се знае , че на духовно ниво...има привличане на подобното...,а на материално ниво...на противоположностите....
Онова към което насочваме вниманието си влагайки емоция придружена с радост , любов...вдъхновение привлича като магнит всяка "поръчка"....

  едното ни кара да се чувстваме зле, а другото щастливи, ентусиазирани    :798m:

едното ни кара да се чувстваме зле, а другото щастливи, ентусиазирани    :798m:

Вибрациите са различни и от тук идват противоречивите "доставки" на вселената....

Чудесата имат това свойство да се случват. Ето и чудото станало в Австралия съвсем скоро.

Kонстатиралите смъртта на бебето лекари били зашеметени, когато то  започнало да показва признаци на живот след като майката го взела в ръце.

Според медиците роденото в  27-та седмица бебе не е имало никакъв  шанс да оцелее. Австралийката била бременна с близнаци и момиченцето веднага било поставено в инкубатор, докато братчето дори не дишало.

След 20 минути неуспешни опити да накарат бебето да диша, лекарите казали на майката, че нейният син не оцелял след раждането и и дали възможност да му каже сбогом.

Кейти и бащата на детето, Дейвид цели два часа държали бебето на ръце, говорили с него и изведнъж станало чудо – малкият Джейми започнал да показва признаци на живот. И когато майката му дала кърма, момчето започва да диша.
 
Обикновено недоносените бебета се поставят в реанимация, но Джейми попаднал в ръцете на майката, само защото лекарите били напълно  убедени, че той е умрял.

Кати взела бездиханното и неподвижно момченце, притиснала го до сърцето си и започнала да говори с него като с един истински мъж. Тя  му казала, че има сестриче и неговото име е Джейми, как  родителите му ще го отгледат и как ще бъдат добре заедно, само ако той остане  жив.

След известно време майката усеща, че детето започва да движи ръцете и краката си.

- Не разбрах какво се случва. След известно време синът ми отвори очите си – казва Кейти.

Лекаритене могат да обяснят какво се е случило от медицинска гледна точка. Когато бебето буквално оживява пред тях, лекарите казват, че никога не са виждали такова чудо. Според тях, всичко е дело на любовта и надеждата, които нито за мих не са напускали майката, когато те и казали на ужасната новина.