Въпросът за съдбата на човека след смъртта е вероятно един от най-важните въпроси, които можем да си задаваме. Иска ми се да опиша три гледни точки, относно темата.
Едната е свързана с материализма, който просто отрича, че има живот след смъртта. Смята се, че човешкото същество се състои от органична материя. В това отношение ума се явява вторичен продукт на органичната материя, и след смъртта, с разпадането на физическото тяло, цялото съзнание върви към своя край, а живота напълно изчезва.
Западните теистични религии като юдаизма, християнството и исляма, вярват във вечния задгробен живот. Според тези религии, ние живеем един живот на земята, а след смъртта, живеем вечно в някакво състояние на съществуване, определен от нашите настоящи убеждения и поведение.
Третата гледна точка е свързана с религиите на Изтока, хиндуизъм и будизъм. Това е идеята за прераждането. Според нея, настоящият живот е само една брънка във веригата на живота и смъртта. Тази верига на живота се нарича самсара - буквално означава "кръговрат" (санскрит). Това е веригата на ражданията и смъртта под формата на колело, което винаги е в движение. Когато тази верига бъде прекъсната, съществото получава освобождение и встъпва в Нирвана.