Интересно, ти си четвъртият човек, който има Тр. Сатурн през 12 и казва, че розовите очила са свалени и потъват. А може и Нептунът в Риби да ни приземява и да ни отваря очите и който не може да живее и да усеща действителността, се чувства като удавник.
Със Сатурн в 12 дом имах чувство, че нито има път ,нито има изход. И всичко се разпада. премина през Венера,Плутон,в 11, през Уран, в 12 и в 12дом вече мислех ,че ще умра в прекият смисъл на думата от това, че не знаеш от къде да я подхванеш, и си в един "батак, и плаващи пясъци". Затваряш се , не ти се среща с никой, хора от живота ти отпадат, отмират всички илюзии. Когато стъпи на асцендента, там ти просветва, събираш си остатъците и разбираш, че се променил, имаш чисто нова самоличност. В първи дом Сатурн хич не е по лесен, но има път и действие . Нещо се случва поне, има борба на прага, а не мъртвило като в 12 дом и безтегловност. Знаеш, че ако нещо не се промени, просто няма на къде, ,/ Сатурн показва кое ще отива в коша още в 12 дом, в /. Даже се задушавах / може би от Уран/ , някакви нерви да ми е образувам допълнително .
Чисто си е Сатурнова работа според мен, която ще отмине с излизането на Сатурн от 12 дом.
И щи останат нещата със здрави основи. А и няма да погледнеш назад, нито към събития , нито към хора, които не са си стрували. Със Стаурн в 12 дом пообиколих болници малко, лично свързано с мен и осъзнах ,че нищо в живота, няма "задължителен характер, а пожелателен. "Тук е време да обърнеш внимание на САМАТА СЕБЕ СИ!! Защото когато налезе долната полусфера ще се занимава на вътрешно ниво с личността ти , за доста дълго. Пази си нервите.
Време за душата е 12 дом .