Вместо да се променя темата за Еврозоната

В сайта има карта , по- късно ще я потърся.
Николай Радев - Алдебаран
ДРЕВНИЯТ КОД 681
КНИГА ЗА КОСМИЧНИТЕ КОДОВЕ
В СЪДБАТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ
НАМЕСТО ВИЗИТКА
От край време върховете неудържимо привличат към себе си. Най-често те биват щурмувани групово – там, при нужда, всеки от изкачващите се е готов да се притече на помощ на останалите... и обратното. Всяка такава гру¬па има своя водач, той дава нарежданията, другите изпъл¬няват. Така те се учат да преодоляват опасностите и да набират височина.
Но в отличие от групите, има и един вид особняци, те тръгват нагоре поединично. Сякаш целта им е не друга, а да останат насаме със Стихиите – може би за да се опознаят по-добре взаимно.
Когато преди време се отправях към върха, наречен астрология, нямах и представа, че съм самотен щурмовак. А и през ум не ми минаваше, че този връх е тъй висок, че е забит в самото небе и че почти се докосва до Онзи, Който е създал това небе, а и всичко останало. Тогава най-вече ме водеше непрекъснато растящото ми любопитство и бях почти като децата.
Тръгнах нагоре опипом – учех се от собствените си залитания и стъпки. Усещах и постоянната подкрепа на една вековна мъдрост, а тя гласеше: "Най-добре се разби¬ра, че огънят е горещ и че водата е мокра, след като си пъхнем ръката в тях." Подобни преживявания тогава активираха някакви скрити сили у мен, даряваха ме с неочаквани емоции, откриваха ми нови хоризонти, непрекъснато ме ка¬раха да се сещам за твърде важни неща. И така, докато един ден изведнъж се видях обзет от небивал ентусиазъм и този ентусиазъм никога повече не ме напусна, сигурно за¬щото и до ден днешен не успях да открия ефикасен лек срещу него.
Николай Радев – Алдебаран
ВЪВЕДЕНИЕ
Вече дванадесета година безброй надежди за промя¬на към по-добър живот в тази наша страдалческа България претърпяват крушение сред крушение. Цяла армия от наши и чужди "мъдреци" непрекъснато предписват "рецепта след рецепта", непрестанно се предприемат всевъзможни политически, икономически и какви ли не мерки, но уви – очевидно не каквито трябва.
Какво ли би станало – мисля си понякога – ако за ме¬сеци и години наред плътни облаци покрият небето и над Земята настъпи траен мрак и студ? Дали тогава и най-безупречната почвена обработка и най-добрите семена би¬ха допринесли с нещо за получаването на добра реколта?... Разбира се, отговорът тук не би могъл да е друг освен то¬зи: без слънчевата топлина, без слънчевата светлина всички усилия и грижи биха били напразни – тогава Земята става ялова и скоро се превръща в мъртва пустиня.
Но тъй както има Слънце за Земята, така има и вътрешно слънце за човешката душа. Под негово влияние в нея расте и избуява всичко добро и красиво. И няма ли го "вътрешното слънце", затъмнено ли е то, душите на хо¬рата се изпълват с мрак и студ и раждат само мрак и студ. Постепенно се превръщат в мъртви пустини, непре¬къснато възпроизвеждащи се във всичко околно. Тогава вътрешната разруха прелива из собствените граници, превръщайки се във външна разруха. А това още означава: няма ли го "вътрешното слънце" у хората, всички напъни и усилия за постигане на добри резултати в обществото са и ще са не само безплодни и ненужни, а и вредни. Защото именно То е Първоизточникът, даващ началото и енергията на всеки истински творчески акт и без него човек се прев¬ръща в подобие на чудовище, създаващо само чудовища.
Така че днес, а и винаги не е имало и не може да има друга задача, по-приоритетна и важна от "запалването на Светилото"
Част първа
Кодовете на миналото
ФОРМИРАНЕ НА СЪБИТИЯТА И НА СЪДБАТА
Все още огромен брой хора о
Земята непрестанно се върти около своята ос. Едновременно – и в орбита около Слънцето. Луната прави нещо подобно около Земята. Всички останали планети от нашата Слънчева система, в различни орбити и с различна скорост, безспирно кръжат около тази наша звезда – основният ни източник на сила и на живот – Слънцето. В безкрайния космически океан съществуват още безброй много звезди със свои планетни системи. Някои от тях са по-наблизо, други по-надалече, едни са свръхгиганти, а има и джуджета и т.н. И всяко едно от посочените космични тела има своя специфична вибрационна честота и непрестанно и радиално излъчва специфични енергийни и информа¬ционни потоци във Всемира, включително и към нашата Земя. Тези потоци взаимодействат помежду си, деформи¬рат земното магнитно поле, създават различни магнитно-силови завихряния. И за всеки конкретен момент и във всеки земен участък – специфична и динамично изменяща се магнитно-силова конфигурация. Всичко това най-активно влияе върху общите и върху конкретните йоносферни, ат¬мосферни, биосферни, климатични и пр. още земни процеси, включително - и върху живота на хората.
Така се създават малките "случки", големите "случки", формират се събития, животът тръгва в определена посока, оформя се съдбата. Разбира се все още е много трудно всичко това да бъде разбрано и възприето от по-голям брой хора, но наближава, идва времето, когато наистина ще стане. Вероятно тук много ще помогне и конвенционалната /официална/ наука, която вече като че ли се доближава до истината за естеството на описаните горе излъчвания и трептения, за това как те се проявяват, за естеството на невидимия свят. Макар че древните езотерични школи и техните съвременни приемници и следовници отдавна са дали и продължават да дават напълно приемливи отговори на този и на много още въпроси над въпросите.
Ала, знаейки всичко това, големият въпрос над въпросите, който отделният човек, а и цели народи могат да разрешат, е: как реално и съзнателно да повлияят върху своята съдба? И не е пресилено да се каже, че за неговото разрешаване си струват всякакви усилия. Защото направят ли го, всичко останало ще се нареди като от само себе си.
ЕСТЕСТВЕНИЯТ РЕД И НЕОБХОДИМОСТТА ОТ НОВА ЦИВИЛИЗАЦИЯ
Всеки човек, когато създава нещо и то е добро и ценно, започва с един силен вътрешен подтик, наречен вдъхновение. По-нататък вдъхновението прераства в идея, идеята - в конкретен проект и едва накрая осъществява¬нето слиза във видимия материален свят.
Но не само отделният човек, а и всяка човешка об¬щност, ако тя е наистина градивна, следва същия ред. В началото на ход са вдъхновителите, т.е. духовните Водачи, после се изявяват и другите Водачи, след тях са изпълни¬телите и чак тогава идва видимия краен резултат от об¬щите усилия. Нека обаче, поразгледаме каква е била някога и каква е сега практиката по света.
Историята на европейската цивилизация недвусмис¬лено говори, че определяща е била същата последовател¬ност и посока. Най-напред имаме Леонардо, Микеланджело и цяла плеяда още титани в света на духовността и духов¬ната култура и едва столетия по-късно се появява Джеймс Уайт със своята парна машина, т.е. започва бурното раз¬витие на материалната култура. Ще рече: Ренесансът и Реформацията не само са предхождали научно-техническата революция и началото на индустриалната епоха, а те са били и техен, така да се каже, задължителен и незаменим влекач.
Всеизвестно е, че съществува хилядолетен и нераз¬решен още спор между Католическата и Православната Църкви, а следователно – и между културите на Изтока и Запада. Основните несъвместимости и различия обаче са не в каноните, а в описания по-горе ред. Векове наред Католическата Църква, чрез папската институция, е опреде¬ляла и контролирала политиката на крале и господари, коронясвала ги е, а когато се налагало, дори ги е и детронирала. Тя се явявала реален и висш духовен водач, стожер и коректив на народите.
В отличие от нея, обаче, Православната Църква е правила тъкмо обратното – векове наред тя е следвала политиката на царе и господари, била е изцяло зависима и контролирана от тях. В резултат на всичко това, католическият свят, въпреки своята мрачна средновековна слава, в общи линии е спазвал естествения ред и затова е получил развитие и високи постижения, а православният свят се е движел обратно на естеството и това е определяло неговия застой и падането му под едно или друго многовековно чуждо владичество. Да – православният свят е загубил решаващи битки с турци, араби, монголи и други не поради тяхната сила, а поради собствената си вътрешна слабост. Нали щом веднъж се превърнеш в плячка, щом станеш жертва отвътре, няма как да не се появи и съответен похитител отвън.
Векове по-късно и никак не случайно нещата се повтарят – в православния свят дълбоки корени пуска материалистическият възглед: "битието определя съзнание” т.е. материята е водеща, тя определя и владее над Духа. А същото не означава нищо друго освен това, че идеологията на противоестествения обратен ред получава официална доктрина, скоро въведена "на всевъоръжение" чрез политическите власти. Този възглед всъщност не беше никак нов, нови бяха само неговите "официални одежди" - комунизмът, болшевизмът или както беше наречен по-късно - реалният социализъм. Но имахме вече възможността да видим докъде стигнаха и комунизмът, и реалният социализъм.
Но ето че с много усилия и мъки, а и с много надежди, и в Православния свят най-после настъпи тъй дългоочаквана промяна – уж към по-добро, уж към демокрация. Очакванията бяха, че и в него идва време да се възстанови естествения ред: духовното да поражда материалното. Така е, но отново не се получава някак си – отново виждаме, че на истинските духовни водачи и на духовността /ако ги има изобщо/ им е отредена незначителна и незавидна роля, може би защото отново изцяло са зависими от политическия похлупак върху им. И отново виждаме, че така те не могат да изпълняват естествените си функции непрекьснато да пораждат и възраждат живота около себе си. А сумарният резултат е, че православните народи, въпреки вече немалкото външни промени, за голямо всеобщо съжаление отвътре са си останали все същите. И отново са си във все същото, неизменно от хилядолетие окаяно състоя¬ние на обратния ред, водещ до неудържима разруха и прог-ресивно отмиране.
Естественият ред изисква духовната култура вина¬ги да изпреварва поне с едни гърди материалната, за да разчиства пътя напред и да я води след себе си. Обърне ли се този ред, бързо изчезва и едната, и другата. Сигурно защото тогава много лесно политиката се превръща в самоуправство, икономиката - в пладнешко грабителство, а производителните сили - в унищожител на природата и човека. "Духовното изобилие е пътят към материалното благополучие" - още преди три хиляди години е казал Соло¬мон. Може ли тук нещо да се добави?!... Трудно.
Ако Православният свят страда от своята вековна закостенялост, от липсата на свобода за Духа и от преизобилния си пълзящ хаос, то Западният свят би трябвало да е в своя разцвет. И точно така изглежда. Но колкото и да е чудно, вече изобщо не е така. Удивителен парадокс е, че зад фасадата на външното благополучие, зад безупреч¬ната подреденост и безпроблемност зее все по-ужасяваща вътрешна празнота и смайваща безпереспективност. Това човек лесно може да установи, когато се взре в кухите, безизразни очи, лишени от вътрешен живец и гориво на който и да е западняк. Разбира се, с известни изключения.
Да - днешната Западна цивилизация наистина е уст¬ремена към своя залез поради изчерпване на вътрешния си заряд от жизненост. Поради изпразването си от духовни импулси и стимули, поради отмъщението на машините и механичността, поради стихийното развитие на науката и техниката, изяждащи човешкото у хората, поради всеобщото уяждане, създаващо вътрешното дебелеене и разложение.
В резюме може да се каже и така: ако в рамките на броени години (до 2008, докато трае транзитът на Плутон през Стрелец) целият Християнски свят (източен и западен) не намери в себе си сили и желание за вътрешна, духовна обнова и не се реформира радикално, то упадъкът ще е вече неспасяем и тогава центровете на земната човешка цивилизация постепенно, но трайно ще се преместят далече на Изток. Аз, обаче, много се надявам това да не се случи, тъй като истинската Христова цивилизация - цивилизацията на универсалната Любов - още не се е състояла, тя тепърва предстои.
А защо Плутон, защо решаващо е движението на тази малка и далечна планета? - запитал би някой. Най-вече, защото въпреки невзрачността си, тя е необикновена със своята вибрационна мощ, със силата на влиянието си върху процесите и живота на Земята. И още: защото живеем в гранично време – на цивилизационен преход и трансформация на човечеството – а функциите на Плутон точно съответстват на всичко това. Нали най-напред той безмилостно унищожава всичко старо /неспособно да се обнови/, негодно и лишено от жизненост, а после "посява” качествено новото и жизненото, по-съвършеното. Така проявявайки се едновременно като унищожител и творец, той осигурява преминаването от Края към Началото на две съседни исторически епохи.
Ако проследим движението на Плутон от неговото откриване по изчислителен път от Пърсивал Лоуел през 1915 година до днес, ще видим, че точно това е и ставало непрекъснато - откъдето е минал, нищо не е останало вече същото.
При преминаването на Плутон през зодиакален знак Рак /1914 – 1939 г./ имаме смърт на старите представи и отношения към Род, Традиции и Родина, а после – пораждане на нови такива. Преминаването през Лъв /1939 – 1957/ е съпроводено от смъртта на старите представи и отношения към Любовта и Творчеството, а след това - пораждане на нови такива. През Дева /1957 – 1971/ - смърт на старите представи и отношения към Труда, пораждане на нови такива. През Везни /1971 – 1984/ - смърт на старите представи и отношения към Красотата, Изкуствата, Брака и Сътрудничеството и пораждане на нови такива. През Скорпион /1984 – 1995/ - смърт на старите представи и отношения към Смъртта, Зачатието и Секса, пораждане на нови такива... Разбира се, всички тези радикални проме¬ни в нравите и светоусещанията неизменно са били съпът¬ствани от цяла поредица съответстващи събития от гло¬бален мащаб и интелигентният човек лесно би могъл да се досети кои са били те точно.