Вместо да се променя темата за Еврозоната В сайта има карта , по- късно ще я потърся.


Николай Радев - Алдебаран

ДРЕВНИЯТ КОД 681


КНИГА ЗА КОСМИЧНИТЕ КОДОВЕ
В СЪДБАТА НА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ



НАМЕСТО ВИЗИТКА

От край време върховете неудържимо привличат към себе си. Най-често те биват щурмувани групово – там, при нужда, всеки от изкачващите се е готов да се притече на помощ на останалите... и обратното. Всяка такава гру¬па има своя водач, той дава нарежданията, другите изпъл¬няват. Така те се учат да преодоляват опасностите и да набират височина.
Но в отличие от групите, има и един вид особняци, те тръгват нагоре поединично. Сякаш целта им е не друга, а да останат насаме със Стихиите – може би за да се опознаят по-добре взаимно.
Когато преди време се отправях към върха, наречен астрология, нямах и представа, че съм самотен щурмовак. А и през ум не ми минаваше, че този връх е тъй  висок, че е забит в самото небе и че почти се докосва до Онзи, Който е създал това небе, а и всичко останало. Тогава най-вече ме водеше непрекъснато растящото ми любопитство и бях почти като децата.
Тръгнах нагоре опипом – учех се от собствените си залитания и стъпки. Усещах и постоянната подкрепа на една вековна мъдрост, а тя гласеше: "Най-добре се разби¬ра, че огънят е горещ и че водата е мокра, след като си пъхнем ръката в тях." Подобни преживявания тогава активираха някакви скрити сили у мен, даряваха ме с неочаквани емоции, откриваха ми нови хоризонти, непрекъснато ме ка¬раха да се сещам за твърде важни неща. И така, докато един ден изведнъж се видях обзет от небивал ентусиазъм и този ентусиазъм никога повече не ме напусна, сигурно за¬щото и до ден днешен не успях да открия ефикасен лек срещу него.
Николай Радев – Алдебаран


ВЪВЕДЕНИЕ

Вече дванадесета година безброй надежди за промя¬на към по-добър живот в тази наша страдалческа България претърпяват крушение сред крушение. Цяла армия от наши и чужди "мъдреци" непрекъснато предписват "рецепта след рецепта", непрестанно се предприемат всевъзможни политически, икономически и какви ли не мерки, но уви – очевидно не каквито трябва.
Какво ли би станало – мисля си понякога – ако за ме¬сеци и години наред плътни облаци покрият небето и над Земята настъпи траен мрак и студ? Дали тогава и най-безупречната почвена обработка и най-добрите семена би¬ха допринесли с нещо за получаването на добра реколта?... Разбира се, отговорът тук не би могъл да е друг освен то¬зи: без слънчевата топлина, без слънчевата светлина всички усилия и грижи биха били напразни – тогава Земята става ялова и скоро се превръща в мъртва пустиня.
Но тъй както има Слънце за Земята, така има и вътрешно слънце за човешката душа. Под негово влияние в нея расте и избуява всичко добро и красиво. И няма ли го "вътрешното слънце", затъмнено ли е то, душите на хо¬рата се изпълват с мрак и студ и раждат само мрак и студ. Постепенно се превръщат в мъртви пустини, непре¬къснато възпроизвеждащи се във всичко околно. Тогава вътрешната разруха прелива из собствените граници, превръщайки се във външна разруха. А това още означава: няма ли го "вътрешното слънце" у хората, всички напъни и усилия за постигане на добри резултати в обществото са и ще са не само безплодни и ненужни, а и вредни. Защото именно То е Първоизточникът, даващ началото и енергията на всеки истински творчески акт и без него човек се прев¬ръща в подобие на чудовище, създаващо само чудовища.
Така че днес, а и винаги не е имало и не може да има друга задача, по-приоритетна и важна от "запалването на Светилото"
Част първа
Кодовете на миналото

ФОРМИРАНЕ НА СЪБИТИЯТА И НА СЪДБАТА

Все още огромен брой хора о
Земята непрестанно се върти около своята ос. Едновременно – и в орбита около Слънцето. Луната прави нещо подобно около Земята. Всички останали планети от нашата Слънчева система, в различни орбити и с различна скорост, безспирно кръжат около тази наша звезда – основният ни източник на сила и на живот – Слънцето. В безкрайния космически океан съществуват още безброй много звезди със свои планетни системи. Някои от тях са по-наблизо, други по-надалече, едни са свръхгиганти, а има и джуджета и т.н. И всяко едно от посочените космични тела има своя специфична вибрационна честота и непрестанно и радиално излъчва специфични енергийни и информа¬ционни потоци във Всемира, включително и към нашата Земя. Тези потоци взаимодействат помежду си, деформи¬рат земното магнитно поле, създават различни магнитно-силови завихряния. И за всеки конкретен момент и във всеки земен участък – специфична и динамично изменяща се магнитно-силова конфигурация. Всичко това най-активно влияе върху общите и върху конкретните йоносферни, ат¬мосферни, биосферни, климатични и пр. още земни процеси, включително - и върху живота на хората.
Така се създават малките  "случки",    големите "случки", формират се събития, животът тръгва в определена посока, оформя се съдбата. Разбира се все още е много трудно всичко това да бъде разбрано и възприето от по-голям брой хора, но наближава, идва времето,  когато  наистина ще стане. Вероятно тук много ще помогне и конвенционалната /официална/ наука, която вече като че ли се доближава до истината за естеството на описаните горе излъчвания и трептения, за това как те се проявяват, за  естеството  на  невидимия  свят.  Макар  че  древните езотерични школи и техните съвременни приемници и следовници отдавна са дали и продължават да дават напълно приемливи отговори на този и на много още въпроси над въпросите.
Ала, знаейки всичко това, големият въпрос над въпросите, който отделният човек, а и цели народи могат да  разрешат, е: как реално и съзнателно да повлияят върху своята съдба? И не е пресилено да се каже, че за неговото разрешаване си струват всякакви усилия. Защото направят ли го, всичко останало ще се нареди като от само себе си.

ЕСТЕСТВЕНИЯТ РЕД И НЕОБХОДИМОСТТА ОТ НОВА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Всеки човек, когато създава нещо и то е добро и ценно, започва с един силен вътрешен подтик, наречен вдъхновение. По-нататък вдъхновението прераства в идея, идеята - в конкретен проект и едва накрая осъществява¬нето слиза във видимия материален свят.
Но не само отделният човек, а и всяка човешка об¬щност, ако тя е наистина градивна, следва същия ред. В началото на ход са вдъхновителите, т.е. духовните Водачи, после се изявяват и другите Водачи, след тях са изпълни¬телите и чак тогава идва видимия краен резултат от об¬щите усилия. Нека обаче, поразгледаме каква е била някога и каква е сега практиката по света.
Историята на европейската цивилизация недвусмис¬лено говори, че определяща е била същата последовател¬ност и посока. Най-напред имаме Леонардо, Микеланджело и цяла плеяда още титани в света на духовността и духов¬ната култура и едва столетия по-късно се появява Джеймс Уайт със своята парна машина, т.е. започва бурното раз¬витие на материалната култура. Ще рече: Ренесансът и Реформацията не само са предхождали научно-техническата революция и началото на индустриалната епоха, а те са били и техен, така да се каже, задължителен и незаменим влекач.
Всеизвестно е, че съществува хилядолетен и нераз¬решен още спор между Католическата и Православната Църкви, а следователно – и между културите на Изтока и Запада. Основните несъвместимости и различия обаче са не в каноните, а в описания по-горе ред. Векове наред Католическата Църква, чрез папската институция, е опреде¬ляла и контролирала политиката на крале и господари, коронясвала ги е, а когато се налагало, дори ги е и детронирала. Тя се явявала реален и висш духовен водач, стожер  и коректив на народите.
В отличие от нея, обаче, Православната Църква  е правила тъкмо обратното – векове наред тя е следвала политиката на царе и господари, била е изцяло зависима и контролирана от тях. В резултат на всичко това, католическият свят, въпреки своята мрачна средновековна слава, в общи линии е спазвал естествения ред и затова е получил развитие и високи постижения, а православният свят се е движел обратно на естеството и това е определяло неговия застой и падането му под едно или друго многовековно чуждо владичество. Да – православният свят е загубил решаващи битки с турци, араби, монголи и други не поради тяхната сила, а поради собствената си вътрешна слабост. Нали щом веднъж се превърнеш в плячка, щом станеш жертва отвътре, няма как да не се появи и съответен похитител отвън.
Векове по-късно и никак не случайно нещата се повтарят – в православния свят дълбоки корени пуска материалистическият възглед: "битието определя съзнание” т.е. материята е водеща, тя определя и владее над Духа. А същото не означава нищо друго освен това, че идеологията на противоестествения обратен ред получава официална доктрина, скоро въведена "на всевъоръжение" чрез политическите власти. Този възглед всъщност не беше никак нов, нови бяха само неговите "официални одежди" - комунизмът, болшевизмът или както беше наречен по-късно - реалният социализъм. Но имахме вече възможността да видим докъде стигнаха и комунизмът, и реалният социализъм.
Но ето че с много усилия и мъки, а и с много надежди, и в Православния свят най-после настъпи тъй дългоочаквана промяна – уж към по-добро, уж към демокрация. Очакванията бяха, че и в него идва време да се възстанови естествения ред: духовното да поражда материалното. Така е, но отново не се получава някак си – отново виждаме, че на истинските духовни водачи и на духовността /ако ги има изобщо/ им е отредена незначителна и незавидна роля, може би защото отново изцяло са зависими от политическия похлупак върху им. И отново виждаме, че така те не могат да изпълняват естествените си функции непрекьснато да пораждат и възраждат живота около себе си. А сумарният резултат е, че православните народи, въпреки вече немалкото външни промени, за голямо всеобщо съжаление отвътре са си останали все същите. И отново са си във все същото, неизменно от хилядолетие окаяно състоя¬ние на обратния ред, водещ до неудържима разруха и прог-ресивно отмиране.
Естественият ред изисква духовната култура вина¬ги да изпреварва поне с едни гърди материалната, за да разчиства пътя напред и да я води след себе си. Обърне ли се този ред, бързо изчезва и едната, и другата. Сигурно защото тогава много лесно политиката се превръща в самоуправство, икономиката - в пладнешко грабителство, а производителните сили - в унищожител на природата и човека. "Духовното изобилие е пътят към материалното благополучие" - още преди три хиляди години е казал Соло¬мон. Може ли тук нещо да се добави?!... Трудно.
Ако Православният свят страда от своята вековна закостенялост, от липсата на свобода за Духа и от преизобилния си пълзящ хаос, то Западният свят би трябвало да е в своя разцвет. И точно така изглежда. Но колкото и да е чудно, вече изобщо не е така. Удивителен парадокс е, че зад фасадата на външното благополучие, зад безупреч¬ната подреденост и безпроблемност зее все по-ужасяваща вътрешна празнота и смайваща безпереспективност. Това човек лесно може да установи, когато се взре в кухите, безизразни очи, лишени от вътрешен живец и гориво на който и да е западняк. Разбира се, с известни изключения.
Да - днешната Западна цивилизация наистина е уст¬ремена към своя залез поради изчерпване на вътрешния си заряд от жизненост.  Поради изпразването си от духовни импулси и стимули, поради отмъщението на машините и механичността, поради стихийното развитие на науката и техниката, изяждащи човешкото у хората, поради всеобщото уяждане, създаващо вътрешното дебелеене и разложение.
В резюме може да се каже и така: ако в рамките на броени години (до 2008, докато трае транзитът на Плутон през Стрелец) целият Християнски свят (източен и западен) не намери в себе си сили и желание за вътрешна, духовна обнова и не се реформира радикално, то упадъкът ще е вече неспасяем и тогава центровете на земната човешка цивилизация постепенно, но трайно ще се преместят далече на Изток. Аз, обаче, много се надявам това да не се случи, тъй като истинската Христова цивилизация - цивилизацията на универсалната Любов - още не се е състояла, тя тепърва предстои.
А защо Плутон, защо решаващо е движението на тази малка и далечна планета? - запитал би някой. Най-вече, защото въпреки невзрачността си, тя е необикновена със своята вибрационна мощ, със силата на влиянието си върху процесите и живота на Земята. И още: защото живеем в гранично време – на цивилизационен преход и трансформация на човечеството – а функциите на Плутон точно съответстват на всичко това. Нали  най-напред той безмилостно унищожава всичко старо /неспособно да се обнови/, негодно и лишено от жизненост, а после "посява” качествено   новото   и   жизненото,   по-съвършеното. Така проявявайки се едновременно като унищожител и творец, той осигурява преминаването от Края към Началото на две съседни исторически епохи.
Ако проследим движението на Плутон от неговото откриване по изчислителен път  от  Пърсивал Лоуел през 1915 година до днес, ще видим, че точно това е и ставало непрекъснато - откъдето е минал, нищо не е останало вече същото.
При преминаването на Плутон през зодиакален знак Рак /1914 – 1939 г./ имаме смърт на старите представи и отношения към Род, Традиции и Родина, а после – пораждане на нови такива. Преминаването през Лъв /1939 – 1957/ е съпроводено от смъртта на старите представи и отношения към Любовта и Творчеството, а след това - пораждане на нови такива. През Дева /1957 – 1971/ - смърт на старите представи и отношения към Труда, пораждане на нови такива. През Везни /1971 – 1984/ - смърт на старите представи и отношения към Красотата, Изкуствата, Брака и Сътрудничеството и пораждане на нови такива. През Скорпион /1984 – 1995/ - смърт на старите представи и отношения към Смъртта, Зачатието и Секса, пораждане на нови такива... Разбира се, всички тези радикални проме¬ни в нравите и светоусещанията неизменно са били съпът¬ствани от цяла поредица съответстващи събития от гло¬бален мащаб и интелигентният човек лесно би могъл да се досети кои са били те точно.

И ето че от 1995 година Плутон навлезе в зодиакален знак Стрелец и ще остане там до 2008 година. А това означава, че за същото време вече на ход са смъртта на старите представи и отношения към Мирогледа - към Бог, Религия, Наука, към Пътя за Бъдещето и пораждането на нови и по-жизнеспособни такива. С други думи, висшето човешко Съзнание навред по света вече претърпява и ще продължава да претърпява сериозни сътресения, докато премине от старото си състояние и качество в ново със¬тояние и качество. Докато всичко старо, негодно и неспо¬собно да се обнови в него не бъде съкрушено и изчистено завинаги - в името на идващия Нов Живот.
Става все по-безспорно следователно, че всяко не¬що, всяко творение, ако е добро и ценно, непременно започва от вдъхновението. На свой ред обаче, вдъхновението идва от Бог и Божественото – в нас самите или извън нас – така че транзитът на Плутон през Стрелец /до 2008 г./ означава, че трансформацията е стигнала до Първоизворното. Съдбоносен Космически момент – добре би било да сме и ние на неговото ниво; ако искаме да не бъдем изчис¬тени като непотребни, вредни и опасни за вездесъщия и всеобщ Космически организъм.


БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИНЪТ

Поради географското си разположение, днешната територия на България от древни времена се е обособила като кръстопът на различни народи, етноси и култури. Идвали са едни, други са заминавали, трети се претопявали и разпръсквали без остатък, но всеки неизменно е оставял по нещо завинаги. Ветровете на тяхното движение понякога бивали ураганни, носейки много беди и нещастия на завареното население. А друг път – филигранни, като лек утринен бриз. От това пък са се извайвали необикновени със своята красота произведения. Често се променяли и техните посоки – от изток на запад и от запад на изток, от север на юг и обратното. А отпреди над  1300 години, та до ден днешен на това проветриво място, с различни прекъсвания съществува  държавата и името България,   наследени от древните българи. Дошли от изток и отвоювали територията със силата на своя меч, защото в ония времена така се пораждали, загивали и просъществували народите и държавите .
За да опази един народ своята национална и културна идентичност на такова проветриво място, се изисква едновременно много гъвкавост от една страна и голяма вътрешна устойчивост – от друга. Така, както и стройният кипарис силно се огъва от ветровете, но именно за да не се пречупи и да устои на тяхната мощ. По подобен начин и с такъв уклон през вековете са се формирали основните отличителни белези на народа на тази страна. Така се е изграждала неговата общностна психология и култура.
Някога, а и днес все още, много от астролозите са считали и считат, че народът и територията на България, а и на по-голямата част от Балканския полуостров, са под основното влияние на онзи небесен сектор, от древни времена обозначен с името Козирог. В тези свои убеждения те изхождали главно от съчиненията на древните автори. Повечето от съвременните световни авторитети в астрологията обаче почти не познават Балканите. Един регион със смайващо вибрационно многообразие от населяващите го народи, етноси и култури – една необикновена амалгама от получените различни комбинации, вследствие многове¬ковния допир /често кървав/ между извънредно жизненото езичество, православното християнство, исляма и твърде добре съхраняваните най-различни национални традиции. Всички те създали с течение на времето нещо като невъ¬образимо пъстра и китна горска поляна с чудни и никъде не срещани цветя, но и с много стърчащи сред тях тръни и бурени. Та част от тази поляна е и днешна България, но вече със своя специфичен аромат и колорит.
Когато избухне бомба, човек е най-силно подвластен на вродения си инстинкт за самосъхранение, принуждаващ го за части от секундата да залегне и се прикрие в най-близката долчинка. Той няма време да мисли за другите хо¬ра около себе си, особено за по-далече стоящите – няма време да мисли за общо, колективно спасение. А ако посто¬янно избухват бомби около него, същият човек попада все повече и по-трайно под силната власт на този могъщ инстинкт. А той действа, както е добре известно, предимно на индивидуално равнище.
В българската история, и най-вече по време на петвековното чуждоверско иго, такива бомби, в пряк и в пре¬носен смисъл, са гърмели на всяка крачка. И на всяка крачка е трябвало светкавично "да се заляга". Тъй моментната реакция и максимата "всеки да се спасява поединично" постепенно се вкореняват дълбоко в българския национален характер. Тази максима като ръководен принцип силно при¬съства и днес и много пречи за сцеплението между бълга¬рите и за създаването на общи за всички ценности и стремежи. За усещането и представата за единна и неде¬лима общност – усещането за народ.
Съзнанието за единна общност рязко и силно е за¬почнало да избуява по време на Българското Национално Възраждане. Тогава из националните недра се появяват много просветители, будители, поети, писатели, въстани¬ци, войводи... Всички те започват да действат като камбанен звън за ушите на българина, за неговия народностен дух, изтръгвайки го от вековен сън. Задвижват се могъщи и неподозирани духовни сили. И тъкмо в този момент на неустоимо набъбване, покълване и естествен растеж идва Освободителната Руско-турска война. Но покрай свободата и всичко ново и радостно, тя донася и един тъжен край. Бива прекъснат бавния, мъчителен, но жизнено необходим процес, водещ към националното узряване и порастване. Същият, който най-точно и перфектно култивира и селекционира националните герои и ръководния, културния и икономическия елит в бъдещата държава, според нейните вътрешни необходимости и логика.
А какво е станало в действителност?!... В резултат на тази война, един още неузрял за свободно и самостоятелно съществувание народ изведнъж се появява на политическата сцена на Европа и Света. А това е почти същото като да оставиш едно дете на произвола на съдбата – без родители или настойници. Какво става тогава? Инстинктивно и неизбежно детето започва да търси подкрепата на по-опитни и възрастни доброжелатели и попечители. Но тъй като съвсем естествено е детската наивност да предизвика най-напред не доброжелателите, а използвачите и похитителите, обяснимо е защо така бързо е ставало обект на всевъзможни похищения. Та точно това всъщност се е получило и непрекъснато се получава оттогава насам и в българската история.
Всички съдбоносни и трагични грешни стъпки след Освобождението, та и до днес, на новосъздадената българска държава се дължат на все същата недозрялост и непълнолетност. Същата, която непрекъснато е поставяла и поставя страната във всестранна зависимост от една или друга външна сила, вживяла се в ролята на добрия чичко самарянин – настойник и закрилник.
Много показателен е примерно неистовият стремеж на повечето български държавници, от Освобождението до днес, да присъединят страната си колкото е възможно по-бързо и по-плътно към най-близкия и най-могъщ за момента съюзник. Но... неизменно оказващ се в стратегическа перспектива губещата страна. Губеща страна първоначално е била Русия, с нейния агресивен, имперски панславизъм и фе¬одална изостаналост. Губеща страна по-късно се оказва и Германия, с нейния войнстващ и праволинеен реваншизъм. Губеща страна се оказва и Съветският съюз, с неговия ко¬мунизъм - знае се какъв. А никак не би било чудно и ако след двайсетина години бъде отчетено, че стратегически гу¬беща страна са САЩ, НАТО и Европейският съюз с тяхна¬та въпреки всичко залязваща демокрация и цивилизация, по¬ради изчерпани вътрешни духовни стимули и ресурси. Освен ако не настъпи някакво истинско чудо, което не е невъзможно, разбира се.
И тъй - неизменно и от много време изборът е бил един – в най-грешната посока. Сякаш го е направлявала и направлява зла прокоба... или самият Сатана. А от това по-късните последствия са се оказвали неизбежни – дълга и нескончаема поредица от национални катастрофи, с трай¬ни външни и вътрешни травми и трудно зарастващи рани и счупвания. Почти като тези, които съпътстват едно малко дете, което се учи да ходи и непрекъснато се спъва и пада - най-вече благодарение на вездесъщия "добър чичко самарянин", който неизменно го води за ръчичката по "правия път".
Корените на всички тези беди, обаче, са в много по-далечното минало. Големите исторически начала създават енергийни матрици, които могат да се проявяват и дейст¬ват не векове, а хилядолетия и те именно определят нас¬тоящето и насочват към общото бъдеще по един необикновен, но доказан начин. Така че няма друг път и друг спо¬соб да се поправи настоящето и да се формира посока към добро бъдеще, ако не се бръкне в миналото и там мъдри хора с чисти ръце и любящи сърца не поработят колкото е нужно. Само така големият потенциал на нашия български народ най-после би могъл да бъде освободен и насочен към градивност.

ДРЕВНИЯТ КОД 681

Било лето господне 681-во. Година дилом /змия/ според тогавашния древнобългарски календар. А всяка такава година, идваща по веднъж на всеки 12 била много важна за българите, защото им носела успехи и победи. Това знаели жреците и не спирали да го повтарят. Сигурно и поради същото, техните предсказания недвусмислено посочвали, че след нескончаемите преследвания и бягството от родните степи, най-после се задава и нещо добро – нова и богата земя, ново начало за народа им и за идните негови поколения. И ето че минало що минало, както го рекли, така и станало – предсказанията се сбъднали.
Но какво по-точно се случило? След поражението си на бойното поле и няколкото неуспешни опита да прогони идващите от север "варвари", гордият Константин IV Погонат – император на най-могъщата империя в тогавашния свят Византия, бива принуден да подпише договор за мир. С този договор империята признавала новосъздадената държава и ненарушимостта на нейните граници.
Било лятото на същата тази 681 година. Радост изпълвала душите и сърцата на българи, славяни и траки. Навред, по цялата тяхна обща земя те празнували раждането на новата им държава –  България.
От онзи ден, днес - в 2001-та година, наближава закръглянето на 1320 години - точно 110 цикъла от по 12 години и 22 цикъла от по 60. Отново годината е дилом /змия/ и ако ги имаше някогашните жреци, те със сигурност биха се произнесли по въпроса, струва ми се най-после - с оптимизъм. Но тъй като все пак тях ги няма, ще се опитам да ги заместя донякъде. А доколко ще се справя, това е вече друг въпрос, нека всеки сам прецени според себе си.
Тези два цикъла - 12 и 60 годишния - и днес са все още употребявани в източната /китайската/ астрология и летоброене. Чрез един много широко прилаган в средновековието метод, наречен метод на профекцията, те намирали приложение и в западната астрология, нищо че днес почти никой не се занимава с него. Всъщност нямам никакво намерение да ангажирам вниманието на читателите със средновековни астрологични методики, а искам само да го насоча към една очевидна закономерност. Тази закономерност се е проявявала непрекъснато в течение на всичките 1320 години на България. Нека сега се поразходим заедно в нейното минало, а да оставим за накрая всички най-важни изводи.
За целта най-напред си направих труда и към начал¬ното число 681 многократно започнах да прибавям по 12 и към всеки нов сбор отново, докато накрая се получиха няколко колонки от числа. Те точно съответстваха на всички години дилом /змия/ от 681 година, та досега. После взех справочника по българска история и като го запрелиствах, онемях от вълнение. Оказа се, че почти всички най-важни събития в нашата история, предефиниращи и препотвърждаващи българската нация и държава, но събития, произли¬защи отвътре, из недрата на народната душа, а не наложени чрез сила отвън, са именно в такива години - дилом, или змия преведено от древнобългарски.
Ще рече: на всеки дванадесет години непрекъснато и неизменно от 681-ва година насам, в една или друга сте¬пен, по един или друг начин, се е проявявало препотвърждаване с нова сила на първичния държавно-творчески и национално-образуващ Аспарухов импулс. Историците с голяма сигурност могат да се убедят, че е точно така, но и за обикновените хора няма да е кой знае каква трудност. Достатъчно е да вземат предвид някои от най-важните години на българската история и няма да има нужда от повече доводи и доказателства. Тогава и споменатата по-горе закономерност би изглеждала вече наистина като безспорна.


ГОДИНИ ДИЛОМ ИЛИ ЗМИЯ СПОРЕД ДРЕВНОБЪЛГАРСКАТА АСТРОЛОГИЯ И ЛЕТОБРОЕНЕ

681   981              1281   1581   1881
693   993             1293   1593   1893
705   1005            1305   1605   1905
717   1017            1317   1617   1917
729   1029            1329   1629   1929
741   1041             1341   1641   1941
753   1053            1353   1653   1953
765   1065            1365   1665   1965
777   1077            1377   1677   1977
789   1089            1389   1689   1989
801   1101             1401   1701   2001
813   1113             1413   1713   2013
825   1125            1425   1725   2025
837   1137             1437   1737   2037
849   1149            1449   1749   
861   1161             1461   1761   
873   1173            1473   1773   
885   1185             1485   1785   
897   1197         1497   1797   
909   1209         1509   1809   
921   1221         1521   1921   
933   1233         1533   1833   
945   1245         1545   1845   
957   1257         1557   1857   
969   1269         1569   1869   

Ще се опитам накратко да представя някои от най-важните години дилом в нашата история:
681 г. - Начало на държавата България, зачатие на българската нация, общностна душевност и култура от трите основни етнически компонента - българи, траки и славяни - и техните култури.
777 г. – С възкачването си на трона, хан Кардам най-после слага край на дългогодишните дворцови междуособици след смяната на династията Дуло.
813 г. – След превземането на Одрин хан Крум се озовава току пред стените на Константинопол. Величие и могъщество на Първата Българска държава.
837 г. – С поход, хан Пресиян присъединява към Бъл¬гария разбунтувалите се срещу византийската власт За¬падни Родопи и Централна и Западна Македония.
885 г. – След смъртта на Методий неговите и на брат му Кирил ученици Климент, Наум и Ангеларий получават покана от българския цар Симеон. Начало на просветен и културен подем.
1041 г. –  Въстание начело с Петър Делян срещу византийското иго.
1185 г. – Въстание на братята Асен и Петър. Освобождение на България от византийско робство. Начало на Втората Българска държава.
1221 г. – Обединителен договор за мирно присъединяване на Белградската и Браничевската област Към България. Начало на могъществото на Втората Българска държава при цар Иван-Асен II.
1425 г. – Българският Княз Фружин в съюз с унгарци, власи и сърби превзема Видин и Оряхово и за кратко връща част от вече завладяната от турците България.
1593 г. –  Начало на организираното хайдушко движение сред българите. В следващите години хайпдушки дружини завземат временно София и Плевен.
1689 г. –  След Чипровското въстание – вълна от нови въстания.
1761 г. – Паисий Хилендарски, повлиян от далечния  Аспарухов   импулс   на   681   г.,   започва   да   пише   прочута "История  болгарская".  Малко  по  малко  от  небитието и забравата започват да възкръсват България и Българското, с цялото тяхно достолепие. От 681 г. са минали 1080 г., или точно 90 цикъла по 12 и 18 цикъла по 60 години, заедно съставляващи един голям и важен макроцикъл. В следващата 1762 г.  "Историята" е вече написана и нейните послания, възраждаща сила и непреходна светлина тръгват из поробената Родина. Между другото, от онова време до настоящата 2001 г. са на път да минат точно 240 години, съставени от 20 цикъла по 12 и 4 цикъла по 60 години, а това също е много важен момент, но той ще бъде тема за обсъждане по-нататък.
1809 г. – Първо обединяване и сдружаване на патриотичната българска емиграция в Букурещ.
1821 г. –  Начало на Гръцкото освободително въстание, в него участват и голям брой българи.
1857 г. –  Раковски започва съставянето на мащабен план за освобождение на България.
1869 г. – Васил Левски, след обиколка на България създава първите революционни тайни комитети. В също време в Букурещ Любен Каравелов започва издаването на в. "Свобода" и същата година около него е създаден и БРЦК.
1881 з. – Преврат, издигащ, Княз Батенберг като централна фигура в политическите отношения. Начало на неговата, относително независима от външни сили политика, благодарение на която четири години по-късно се осъществява Съединението на Княжество България с Из¬точна Румелия.
1893 г. – В Солун група българи основават ВМРО с цел освобождение на Македония и Одринско.
1941 г. – Български войски навлизат във Вардарска Македония и Беломорска Тракия като освободители. Поне за три години след това на дело се осъществява Всеобщата българска мечта за национално обединение.
1989 г. – Сваляне на Тодор Живков от власт чрез преврат, начало на радикално нов политически, икономически и идеологически курс за народа и държавата.
2001 г. –  Ново, обединително и възкресително начало за България.
Всички посочени по-горе години са дилом, т.е. крат¬ни на 12 от началната 681-ва година. Още от пръв поглед се забелязва, че между събитията в тях има много общи неща, така че едва ли сериозен човек би се опитал да твърди, че те са случайни и случайно подредени по свърз¬ващи ги признаци. Но важни години дилом има и преди 681-ва. От именника на българските ханове знаем например, че и двамата родоначалници на българската държавност от¬въд Дунав - Авитохол и Ирник, се възцаряват също в години дилом или както там е записано - дилом твирем. А това отново недвусмислено говори, че годините на змията /дилом/ са от най-съществено значение, т.е. те са начални за българите още от най-дълбока древност, та до днес. И съвсем закономерно може да се очаква - и за бъдещето.
Станалото някога важно събитие отново и отново ще се проявява. То периодично е избивало и ще избива на повърхността като извор от дълбока, но мощна подземна река, в унисон с цъкането на един изумително точен космичен часовник. Събитието в година 681-ва от Христа.

АСТРОЛОГИЧЕН КЛЮЧ ЗА РАЗБИРАНЕ НА ИСТОРИЯТА И БЪДЕЩЕТО

Ала не само в началните години на всеки цикъл, а и във всички други между тях действат могъщи "подреждащи" сили на строги закономерности. А как по точно, всеки сам би могъл да разбере, като предварително знае вътрешната динамика на всяка отделна година, т.е ако му е известен ключът за разбиране на 12-годишния цикъл. Един ключ, на който се подчинява всяка общносг /народ, държава/, стига да е известна и първоначалната година на тази общност. Ако ли пък интересите са насочени към разбиране на българската история или общото ни българско бъдеще, то нещата твърде много се улесняват.
НАЧАЛНА ГОДИНА – През нея или се поражда някакво ново начало за общността /народа, държавата/, или основно се препотвърждава възникнало в миналото начало. Това е времето, когато се проявява най-силно общностната воля, енергия и сила за задействане най-важните и най определящите бъдещето дела и събития. В българската история начална година, например, е била 681-ва, както всяка дванадесета оттогава до днес, т.е. всички години дилом /змия/. Основните процеси са: пораждане, първоначален тласък и преодоляване. Главната опасност в такава година е скрита в тенденцията към отслабването на дипломатичността и вследствие на това - нарушаването на важни договорености и лишаване от надеждни партньори.
I-ва ГОДИНА СЛЕД НАЧАЛНАТА – Тя определя времето за мирни и градивни усилия, насочени към възстановяване, зареждане и натрупване на сили, енергия, култура и богатства. Сега е необходимо да се избягват всякакви противопоставяния и вражди с външни сили - това може да причини голямо и всеобщо изтощение, а последиците от него могат да са фатални. Основни процеси в годината са, акумулиране и растеж.
Всяка потайност и задкулисност в такава година носи сериозни заплахи, понякога дори и смъртоносни. Има опасност и от епидемии, поради лоша храна или прекомерна разпуснатост в удоволствията.
В българската история, например, такива години са били 814 и 1918 – времето за възкачване на трона съответно на Омуртаг и на Борис III. А това е определило характеристиките и на цялото им царуване. Знаем, че древ¬ните са отдавали голямо значение на годините на възкачване – те са отразявали мисията на владетелите, а рождените им години – техните потенциални възможности по отношение съответната страна или народ. В случая виждаме, че царуването на посочените горе владетели е свър¬зано именно с възстановяване, мирно строителство, укрепване и забогатяване на страната, а същото точно отго¬варя на истината.
II-ра ГОДИНА СЛЕД НАЧАЛНАТА – Тя определя време¬то за установяване и максимално активиране на политически, икономически и културни връзки със съседни общ¬ности /държави, народи/. Сега е най-доброто време за изя¬ва на гъвкавост, ловкост, приспособимост, пъргавина, хитрост, ораторско умение, съобразителност, време за пре¬делно натрупване на полезна информация и нейната ефективна употреба, за изява на търговски нюх и най-вече – за генерално определяне най-ефективните начини и прийоми, т.е. тактическите подходи на общността. Опасност от нахлуване на чужди и враждебни идеологии, религии, учения и вярвания. Доминиращи процеси са: раздвижване, съобразя¬ване, общуване.
Ш-та ГОДИНА СЛЕД НАЧАЛНАТА – Сега е най-доброто време за обръщане към миналото, за установяване на приемственост с предци, традиции и национална култу¬ра. Освен това, точно сега се създава и укрепва силна опо¬зиция на упражняващите власт, но внимание – съществува голяма опасност от трайно разцепление и разединение в общността, най-вече защото такива процеси твърде чес¬то и умело се провокират, дирижират и използват от враждебни външни сили. Особено ако взаимовръзката и взаимодействието между "върховете" /управниците/ и "низините" /народа/ по някакъв начин спре да функционира. Най-много преврати, почти винаги с участието и решаващата подкрепа на външни врагове, се правят точно в такива години. Основни процеси са: размекване, реакция и  "вкореняване".
Такива години в българската история например са 1944 и 1956 – деветосептемврийският преврат и превратът от "априлската линия", както, разбира се, и още голямо изобилие от много други като тях.
IV-та ГОДИНА СЛЕД НАЧАЛНАТА – Сега се появяват силни тенденции към израстване на влиятелни и авторитетни личности, които фокусират общонародната любов и възхищение и така създават мощни центростремителни обединителни настроения и действия в общността. Това е време и за осезаемо развитие на творческото начало у хората, както и за мащабни начинания в тази връзка. Значи на ход е една от най-важните и продуктивни години от целия цикъл, добре би било да се използва рационално. Основни действащи принципи и процеси: обединение, любов и творчество.
Годината на Съединението на Княжество България с Източна Румелия – 1885-та, е точно такава, четвърта след началната, в случая 1881. Никак не е маловажно и случайно и това, че Княз Ал. Батенберг – обединителят – е роден в година 1857-ма, т.е. дилом или начална за българите. Ще рече, той е носил по рождение съдбата на България в себе си.
V-та ГОДИНА СЛЕД НАЧАЛНАТА – Година за труд и дисциплина, в нея може да се постигне най-тясна специализация и високи резултати в професията. Съществуват значителни възможности за отваряне на много нови работни места. Време е за повишено внимание към конкретното и детайла, налице са и отлични възможности за преодоляване на всякакъв хаос, проявяват се тенденции към ред  и порядък във всичко. Съществува опасност от повсеместно сляпо плагиатстване, заемане на чужди образци и модели, убиващи всеки творчески импулс и всяко вдъхновение. Основните процеси са: старание, изпълнение, труд и поддържане на реда.
VI-та ГОДИНА СЛЕД НАЧАЛНАТА – Опасна година, силно се активират стари и нови врагове с възможности и желание да поставят общността /народа, държавата/ в положение на зависимост и подчинение, т.е. на колене. В такива години най-лесно се попада под чужда воля и власт и за да не става това, необходима е голяма дипломатичност, такт и външни договорености, вдъхващи спокойствие и взаимно доверие. Във всички случаи важно е да се избягват директни противопоставяния и да не се провокират такива. Най-важните принципи и процеси са: допълване, договаряне, защита.
927 година е точно такава. В нея най-напред умира великият Симеон /смятам с външна помощ/, а после се възкачва на трона може би най-невзрачната царска особа в българската история, неговият син Петър, но който за всеобщо нещастие царува цели 43 години, а в края на тях по-голямата част от България пада под византийско робство. Освен смъртта на Симеон, смятам че и възкачването на Петър са тайни византийски дела.
Такава година – шеста след началната – е и 1395-та. В нея бива завладян Никопол, убит цар Иван-Шишман и Търновското царство окончателно пада под напора на османлиите. А в следващата 1396 година, след превземането и на Видин, България окончателно пада под многовековно иго.
VII-ма ГОДИНА СЛЕД НАЧАЛНАТА – Една от най-напрегнатите години, когато напиращото във всички сфери на живота ново непрекъснато се стреми да измести и унищожи негодното старо. Година на трансформация, в нея на общността /народа, страната/ най-често се налага доброволно да се откаже от нещо ценно, за да не й бъде взето насила друго още по-ценно. Всички войнолюбци, главорези, насилници, мафиоти, престъпници, природни стихии, разрушителни страсти, епидемии и пр. масови морове напират да се проявят сега най-взривоопасно. Така че "духът от бутилката" в никой случай не бива да се пуска на свобода. Опасност от развихряне на жестока финансова криза поради враждебни външни интереси. Основни процеси: смърт и зачатие.
Както стана вече ясно, в такава година /1396/ България окончателно пада под турско робство. В такава година избухва и Априлското въстание /1876/, в нея идва Ботев със своята чета. Тук става и пределно ясно, че както въстанието, така и четата са били предварително обречени, те са били нужната жертва за пораждането на нещо ценно в едно по-друго измерение и пространство.
VШ-ма ГОДИНА СЛЕД НАЧАЛНАТА – Година на всеобщ духовен подем, нова вяра в бъдещето и скок в изявите на наука, религия и просвета. Година на излаз към широкия свят, усилени контакти с чужбина, година на нови надежди и стратегически планове. Каквото се замисли сега, то дава отражение много години по-късно, защото се набелязват главните стратегическите магистрали към бъдещето. Освен това осъществява се и масирана експанзия на материална и духовна култура. Една от най-важните години от целия цикъл. Главни процеси са: окриленост, вяра, износ на влияние и власт.

В такава година /893/ на народен събор в Преслав за владетел бива определен Симеон - бъдещият Симеон Велики. И както винаги в такива случаи, и сега естеството на встъпващата година определило естеството на бъдещите изяви на новия владетел, насочило го към мисията му по отношение собствения народ и страна. Интересно е да се отбележи тук, че с годината на своето раждане 1937-ма – осма от предходната начална 1929-та – и Симеон II заявява възможности и мисия в същата главна посока като на своя именит предшественик – духовният и културен подем, възраждането на България и на общностната българска душа.
IХ-та ГОДИНА СЛЕД НАЧАЛНАТА – В тази година много скоро се проявяват тенденции към прекомерно засилване и концентрация на властта и консолидиране на всички властови структури и механизми. Съществува, обаче, и съвсем реална опасност от узурпаторство и тирания. Най-важните мотиви за действие през годината се съдържат в мощните стремежи за придобиване, укрепване и упражняване на власт. Освен това се проявяват и силни тенденции към бюрократично разрастване и ограничаване свободите на обикновените хора – те се поставят под "похлупак", много по-тежък от предишния. Много често се случва и още нещо: пренебрегване традиционната култура и националния интерес, а дори – и измяна на тях. Основни движещи процеси и принципи: твърдост, ограничаване, натиск и контрол.
Такава година, девета от началната 1869-та /на Левски и Каравелов/ например е 1878-ма, т.е. годината на Освобождението. Но тъй като от нея започва най-новата история на България, всичко станало, проявило се по един или друг начин през нея, трайно се вгражда като основна действаща матрица, пораждаща непрестанна и ожесточена борба за власт и нестихващ стремеж към узурпаторство, тирания и тоталитаризъм – все прояви твърде добре познати на всички нас, българите от много време насам.
Х-та ГОДИНА СЛЕД НАЧАЛНАТА – През годината вътрешното единство в общността започва прогресивно да отслабва, обособяват се много отделни групи и фракции, поради различия в интереси, култура и пр. "Свобода" се превръща в ключова дума, настъпва истинска множественост в мненията и позициите. Центробежните сили стават все по-трудно удържими, появява се реална опасност от разпад на общността. Особено тогава, когато от дъл¬го време тя е лишена от обединяваща идея и вътрешен център. В същото време, обаче, шансът да се намери най-мощната външна подкрепа с най-надеждните външни прия¬тели пораства много и това може да компенсира всички посочени по-горе негативи. Основно действащи принципи и процеси: свобода, идентичност, подкрепа, съответствие. В такава година /1903-та/ избухват Илинденското и Преображенското въстание, например.
ХI-та ГОДИНА ОТ НАЧАЛНАТА – Ето че на ред е и последната година от 12-годишния цикъл. Сега, като че се загубват много от очертанията на настоящето и ориентирите към бъдещето, настъпва всеобща обърканост, растящ хаос. Под напора на неведоми, но могъщи сили почва прекрачване на всякакви граници и разрушаване форми и структури, може би заради запазването и употребата на съдържанието в тях. Почти така, както става в една стара къща – разрушаваме я, но запазваме и отделяме здравите тухли и други годни строителни елементи, та да ги използваме за построяването на нова. А в случая строежът на "новата къща" започва през следващата начална година от новия 12-годишен цикъл. Опасност от стремително нарастваща безработица и обществено напрежение поради това. Доминиращи процеси са: криза в материалното, връзка с космическата безпределност, израстване в духовното, "забременяване" със следващото ново начало.
Такива години например бяха 1988-ма и 2000-та. И двете бяха последни от дванадесет годишни цикли, преди изявата на нови исторически начала в следващи начални /дилом/ години.
След преглеждането на така представения астрологичен ключ може би ще се намери някой да каже, че посочените по-горе примери са нарочно избрани, за да се нагласи и докаже закономерност. Е, нека този човек сам избере пример и опита с която си иска друга година и много  скоро ще се убеди, че резултатът е същият.
А процедурата е твърде проста. Ако той вземе да речем, 1923-та година /Деветоюнският преврат и Септемврийското въстание/, от таблицата за началните /дилом/ години ще намери, че първата предходна дилом година в случая е 1917-та. От нея до 1923 има 6 години, значи поглежда какво е написано за всяка шеста година сред началната и много бързо му стават ясни движещите мотиви за изследваните събития.
Ако ли той иска да изследва Балканската война, ще вземе предвид годината на нейното начало 1912-та. От същата таблица отбелязва, че тя е седма от предходната дилом 1905-та година. После прочита написаното за седма година и си прави съответните изводи.
Намислил е да узнае нещо повече за Покръстването през 864-та. От таблицата бързо вижда, че тази година е трета от предходната дилом 861-ва. После веднага чете какво пише за трета година след началната и си прави заключения за естеството на този тъй важен исторически момент за нас, българите.
По съшия начин всеки може да опита за която си иска година, дори и за собствената си рождена. Във втория случай ще добие яснота за взаимоотношенията и връзките със собствената си страна и най-вече – какво реално той може да направи за нея, какво е мястото му в нея.
Но представеният астрологичен ключ може да е много полезен не само за изясняване на основни факти и движещи сили от миналото и настоящето, а и за определя¬не на главните посоки занапред, т.е. за жалониране на бъ¬дещето. Чрез него движещите сили към бъдещето добиват видимост и то може така да се планира, че с голяма сигур¬ност да се избягват всички най-важни препятствия и с нарастваща ефективност да се върви към истински и всест¬ранен прогрес на общността /народа, страната/.

ПОКРЪСТВАНЕТО 864-та

Ако дете преживее насилие или друг подобен ужас, съпроводен със силен и разтърсващ емоционален шок, най-често става така, че веднага след преживяното се спуска плътната завеса на забравата. Това е естествена защит¬на реакция на организма и личността, иначе детето не би могло да се самосъхрани нито психически, нито физически, не би могло да продължи да живее. А при сходни обстоя¬телства, случва се да стане същото дори и с възрастни хора. Но във всички подобни случаи преживяното бива трайно и дълбоко потулено в подсъзнанието и от там то не спира да оказва своето пагубно въздействие. Не спира да разяжда отвътре и да причинява дълги години, а случва се и цял живот, неосъзнати, необясними и безпричинни на пръв поглед всевъзможни страдания.
Така става при отделните хора, но не само при тях, а и с цели народи. Те също могат да станат жертва на уж забравени шокови преживявания от тяхното минало – така народите също тъй уж безпричинно и необяснимо с течение на годините и вековете се превръщат във вечните неудачници и страдалци на планетата. Тогава те не спират да се оплакват от нерадостната си участ и да проклинат Бог за туй, че ги е забравил. Макар че истината тук най-често стои тъкмо в обратното. Смея да твърдя, че в 864-та и през следващите години българите преживяват тъкмо такъв силен и разтърсващ емоционален шок – забравен по-късно, но не и преодолян и до ден днешен. А всевъзможните версии, оправдания и легенди, целящи да заобиколят жесто¬ката истина, са свършили полезна работа за времето си – те са се изявили като спешна помощ, без тях не би могло да има оцеляване и продължаване на живота. Но тези вер¬сии, оправдания и легенди и техните съвременни поддръжници и разпространители с нищо не помагат вече. Въпреки съпровождащите ги добри намерения и пожелания. Защото казано е: без да се стигне до "корените" на което и да е зло, не може да има трайно излекуване от него. И защото в основата на всяко успешно лекуване стои горчивото лекарство и усилието на волята за преодоляване на болезнени външни и вътрешни ограничения, т.е. не може да премахнеш болка, без да се наложи да изтърпиш болка.
Преди години стана така, че прекарах доста време в археологическия резерват Мадара. Та покрай другото, измежду многото руини там, една ме впечатли най-много и ме накара задълго и дълбоко да се замисля. Тази руина е все¬известна: върху основите на езически храм, както стана ясно - на Тангра, под известен ъгъл е построена ранно-християнска църква, но на свой ред - също разрушена.
Стените на храма са с дебелина почти метър, зида¬ни са по много интересен и оригинален начин от огромни каменни блокове, та като ги гледа човек, не може да не си помисли, че храмът е строен така, че да устои за вечни времена на превратностите на съдбата... Но не би – въпреки всичко той все пак е сринат, може би с нечовешки свръхусилия за онова време. Сринат, за да бъде построена върху основите му християнската църква – символът и стожерът на налаганата нова религия тогава...
Ала минало що минало време и тази църква бива постигната от същата участ – на разрушението – като поредно потвърждение на вековната мъдрост че онова, ко¬ето е създадено чрез разрушение и смърт, само и неизбежно бива постигано от същото.
Гледайки тези руини тогава, аз осъзнах и още нещо: от онзи далечен исторически момент, та чак до днес, сру¬теният езически храм и срутената църква са в същото състояние и в душата на всеки българин. И оттам те не престават да диктуват неговото поведение, начина му на мислене и на живот, неизбежно водещи до всестранна вън¬шна и вътрешна разруха...
Като се замислих така, сякаш пред.мен изведнъж изникна като на длан линията на съдбата на нашия народ: създаденото от едни непрекъснато да се разрушава до корен от други – най-често техни преки приемници – та всичко много пъти наред да започва наново от нулата. И това да продължава до ден днешен в непрекъснат самоубийствен ритъм – непрекъснато да се редуват сътресителни смени на основни посоки, цели, идеали и ценности, докато бълга¬ринът почти загуби представа за онова, което е бил и ко¬ето иска да бъде. И наистина, като се замисли човек, трудно би могъл да не се съгласи, че от покръстването, та досега, историята на българите като цяло следва една зловеща повторяемост и линия, очертана от такава имен¬но парадигма.
Гледах аз руините и мислено се връщах в онова да¬лечно време. Годината 864-та от Христа и 12-та от въз¬качването на Борис, наречен Борис-Михаил по името на византийския император – негов кръстител. А това става след като в предходната 863-та година Михаил III нахлува с войска в България и българите търпят поражение. Тогава като основна клауза в сключения мирен договор, или по¬точно като контрибутивно задължение, победителят нала¬га на Борис да приеме християнството от него, а не от Рим, а после да покръсти и целия народ. Насиленият владе¬тел на свой ред насилва болярите от най-близкото си обкръжение, а после – и целия народ. Несъгласните подлага на огън и безмилостна сеч – 52-ма болярина от най-първите. хора в държавата, заедно с многочислените им родове на¬мират смъртта си сега.
Пищят жени и деца, старци се молят на Тангра. За¬почват поголовни разрушения на храмове, върху техните пресни руини набързо се строят черкви, сменят се имена и символи, прекъсват се вековни традиции, на тяхно място се внасят нови – византийски. Най-после България бива превзета отвътре и задълго се изпразва от съдържание и вътрешна сила. Един от преките резултати тук е, че бълга¬рите приемат християнството само външно – на ужким, преструвайки се – а вътрешно си остават езичници. Много по-късно нещата много точно се повтарят, когато идва новата религия – комунизмът, но за това ще стане дума по-нататък.
Но какво по-точно се случва тогава? Идва едно ново хуманно учение, което със силата на всеопрощаващата любов иска да противостои на дивата жестокост, на господстващия до преди него основен мотив за поведение: око а око, зъб за зъб. Идва с мирно послание, но бива наложено със сила. Но как?... Именно този е въпросът над въпросите как?... Със силата на меча, с нечовешка жестокост и нечувано братоубийствено насилие. С цената на живота на почти цялата българска аристокрация тогава, която не е отстъпвала от общностната си самоличност, от закона на дедите си. С физическата или духовна смърт на всички, на които личното и общностното достойнство и способ¬ността да ги защитават са представлявали  ценност,  с нищо незаменима.
Освен това тук се проявява и убийственият парадокс: едно учение за любов и всеопрощение, за ненасилие, да е наложено тъкмо посредством неговата противоположност – жестокостта и насилието. Така великото уче¬ние, което проповядвал някога Исус, остава непознато и до днес, то се самоунищожава в колективната българска душа още при самото си зачатие. И поради същото то не пуска там почти никакви трайни кълнове и корени. Нали се знае, че между новата присадка и старата дива подложка е нужно да има родственост, приемственост и съгласие, иначе не се получава прихващане, няма облагородяване и отдолу наново избуява дивачката.
Приблизително така станало и тогава. Само че бъл¬гарите имали късмета и щастието тяхното предходно ми¬нало изобщо да не е диво. Дори напротив - предходните "езически" култови системи – на Тангра, Орфей и пр. – били носители на космогония, звездно познание и култура, които са още доста неясни за днешния човек, но тогава са давали твърде много... и тепърва ще впечатляват и удивляват. Та именно тези знания и култура в онова преломно време бълга¬рите втъкали плътно в своя бит, в обичаите и традициите си и така следвайки ги неотклонно, непрекъснато се зареждали със сили и енергия и оцелявали през вековете. За дълбокия езотеричен смисъл и за голямата вибрационна мощ на някои от тези обичаи и традиции ще стане дума и по-нататък, но сега нека се върнем на темата.
Та някогашното насилие върху духа произвело и това трайно състояние, щото битието на българите да е двойнствено – едно за пред господарите и голямото множество и съвсем друго за пред рода и близките. А това приблизи¬телно означавало: християнските канони, добродетели и обредност да служат предимно за маскировъчен реквизит или като защитна ограда за изявата на истинският народ¬ностен дух чрез стари и нови превъплъщения на все съща¬та стара предходна култура.
Ала твърде мъчително е да се живее двойнствен живот. Освен вътрешно раздвоение и непредсказуемост, освен двуличие, такъв живот непрекъснато възпроизвежда и мултиплицира и външно раздвоение и двуликост във всич¬ко околно. Той много пречи и за създаването на единна ор-ганизация за каквото и да е, пречи на обществения органи¬зъм да функционира като единен. Със същата двойстве¬ност могат да се обяснят и резките възходи и падения и удивителната нетрайност при всяко общо движение в бъл¬гарската история след покръстването, та и до днес.
Насилственото покръстване, предизвикало трайна външна промяна, но и не по-малко траен вътрешен отпор, е главна причина и за това България да стане родина на пър¬вото в света еретическо учение и движение, получило широк международен отглас против официалната Църква. То¬ва учение и досега епизодично възкръсва, пряко или косвено то е причина и за небивалия разкол и разпад на Българска¬та Православна Църква днес. Но истината е, че разколът е вграден още при зачатието и в генетиката на тази наша родна Църква.
От онзи далечен исторически момент произхожда и още нещо важно. В тогавашните западно-европейски държавни образувания Християнството бива възприето след разпада на Западната Римска империя. Поради същото там не е имало страна или народ хегемон - такава е била самата наднационална и наддържавна Църква. А резултатът е, че Христовото учение бива възприето по естествен път, без какъвто и да е външен натиск или насилие, само заради неговата вътрешна привлекателност. Сигурно за¬щото не е представлявало заплаха за ничия независимост. Така че пределно ясно е защо там то е пуснало дълбоки и трайни корени в душите на хората и е оказало такова мощно въздействие върху цялостния ход на Западноевро¬пейската културна еволюция.
В Източна Европа обаче, за дълго време още се за¬пазва могъществото на Източната Римска империя. И та¬зи империя, в качеството си на безспорен хегемон, започва серия от опити за използване новата религия като инстру¬мент за установяване на трайно културно, а впоследствие и на всестранно влияние и господство над всички съседни страни и народи. Поради същото тези страни и народи са били подложени на все по-нарастващ натиск да възприемат новата религия от нея, а не от Рим. В крайна сметка Ви¬зантия наистина успява. С този стремеж впоследствие тя предизвиква и окончателно разделение на Християнския свят  на Източноправославен с център Константинопол и на Западно-католически с център Рим. А страните и народите, възприели новата вяра от Византия, особено граничещите с нея както се и очаквало, скоро загубили частично или напълно своята държавна независимост. А конкретно Бълга¬рия за около два века напълно изчезнала от картата на Европа. Впрочем за всички тях това се оказало "генерална репетиция" и главна причина за по-късното и многовековно османско иго.

Аристократическият елит в предхристиянска Бъл¬гария именно поради това се е противопоставял на безумието да се приеме християнството от най-силния и близък враг - Византия. Тези достойни, мъдри и смели мъже добре са разбирали каква е клопката и какво ще последва. И ако не в следващите години, то в следващите векове. Защото са знаели, че "ако приемеш правилата на играта от своя противник, то предварително си обречен на загуба. А ако споменатият противник е империя като Византия и при това ти е съсед, същото ще е равнозначно на доброволно лишаване от суверенитет и самоличност – на доброволно оковаване във веригите на робството. И загинали мъченически, но не станали роби. Не взели и участие в обезглавя¬ването на независимия български дух, безмилостно сложен на дръвника в онзи далечен исторически момент.
Насилието в исторически план, както при всички дру¬ги случаи, поражда дълга и често безкрайна верига от на¬силия. В случая българите насила били принудени да се покръстят в христовата вяра, насила паднали под византийско робство, насила били покорени от турците, насила голяма част от тях били ислямизирани, насила били освободени от игото, насила били въвлечени в един или друг военен съюз... или орбита на влияние и т.н. Така насилията срещу нацио¬налната воля нямат чет и край, пречупена веднъж, тя мно¬го пъти е ставала лесна плячка впоследствие. Тъкмо от началния момент на братоубийственото посичане в името на чужда кауза, за която стана вече дума. Оттогава та досега такова посичане и изнасилване вървят в несекваща последователност – тъкмо от първия път в годината 864-та от Христа.
Но 864-та година е твърде интересна и от кален¬дарна, и от астрологична гледна точка. Оказа се, че всичко станало в нея, е имало не малко рецидиви във времето, повтарящи се в строга цикличност. Например 1944 година е твърде характерна в това отношение – най-напред по източния календар тя също е "маймуна" и от 864-та до нея се навъртат точно 90 дванадесет и 18 шестдесет годиш¬ни цикъла или общо 1080 години. Изглежда този голям макроцикъл е много важен, защото от 681-ва до 1761 /тогава Паисий започва Историята/ има също 1080 години, т.е. го¬лемият цикъл, заедно със съдържащите се в него по-малки цикли отново са налице.

ГОДИНИ КРАТНИ НА 12 ОТ ПОКРЪСТВАНЕТО В 864 з. ДО ДНЕС
864             1164            1464            1764
876             1176            1476            1776
888             1188            1488            1788
900             1200            1500            1800
912             1212            1512            1812
924             1224            1524            1824
936             1236            1536            1836
948             1248            1548            1848
960             1260            1560            1860
972             1272            1572            1872
984             1284            1584            1884
996             1296            1596            1896
1008           1308            1608            1908
1020          1320            1620            1920
1032          1332      1632              1932
1044          1344      1644              1944
1056           1356            1656            1956
1068           1368            1668            1968
1080           1380            1680            1980
1092           1392            1692            1992
1104           1404            1704            2004
1116           1416            1716            2016
1128           1428            1728            2028
1140           1440            1740            2040
1152           1452            1752
Ала най-впечатляващото започва оттук нататък: 1944-та година, с всичко най-важно случило се в нея, почти точно копира в същността си 864-та с нейните събития. И в двата случая почти по един и същи начин – под натиска на могъщи империи и техните армии – започва насилствено покръстване в нови религии. В единия случай това е хрис¬тиянството, а в другия - комунизмът. И в двата случая наченки са съществували доста време преди това, но истинските начала са поставени точно в тези години чрез вътрешен преврат в управлението, като динамиката на основните процеси по-нататък е идентична. Почти по един и същи начин в следващите години – 865-та и 1945-та –веднъж чрез потушаването на болярския бунт и втория път чрез т.н. Народен съд, биват избити най-смелите несъглас¬ни с насилието, бива унищожен цветът на нацията. От друга страна в предходната 1943-та година, както е из¬вестно от историята, умира цар Борис III и заедно с него и сетния шанс България да бъде спасена от съветизация. И отново по много сходен начин в предходната 863-та годи¬на, заедно с поражението от византийците, умира и пос¬ледната надежда България да получи кръщението си от Рим и така да се опази от попълзновенията на своя могъщ съ¬сед и остане независима. И в двата случая новите религии не са най-важното, сами по себе си те са само инстру-менти за покоряване на народи.
Може да се каже следователно, че който иска да из¬следва историческите събития около Покръстването в 864-та година, той съвсем лесно може да направи това, като изследва събитията около 1944-та година. И обратното. Затова малко е да се каже, че приликата е изумяваща.
Но нека се пренесем 12 години по-късно – в 1956-та година. Унгарските събития, Априлският пленум - отново имаме един вид препокръстване под натиска на външна, имперска сила и отново главният резултат е смазване на непокорните. Прибавяме още 12 години и се озоваваме в 1968-ма – Пражката пролет в Чехословакия, Юлският пле¬нум, отново препокръстване и смазване на непокорните под диктата на имперска външна сила. А за любознателните и интелигентните няма да е много трудно да открият, че и в 1980-та и в 1992-ра години е действало един или друг вид покръстване /препокръстване/ под външен диктат. От друга страна историците или любителите на историята лес¬но биха могли да открият подобна 12 годишна цикличност и в по-далечното минало.
Но любознателните биха могли да направят и още нещо. Ако те използват представения в предната глава астрологичен ключ, ще видят, че 864-та и всички 12-ти от нея години са в много точно и постоянно отношение към 681-ва и всички години дилом /змия/ оттогава до днес. Или: Покръстването и неговите безбройни по-късни рецидиви са винаги трети години след началната 681-ва и всички други години дилом, носители на първичния държавнотворчески Аспарухов импулс. А от написаното за третите години можем да научим, че както в 864-та, така и в 1944-та, в 1956-та, в 1968-ма и т.н. главното, което е ставало в стра¬ната, е държавен преврат, обезглавяване и покоряване на народа и държавата под диктата на една или друга имперска сила отвън. За повече подробности не би било трудно да се провери на съответното място в астрологичния ключ. Но трудно е след такива усилия да не се стигне до заключението, че новите някога религии – християнството и комунизмът – са употребени /и продължават да се упот¬ребяват/ в България главно като противникови инструмен¬ти за държане в покорство и подчинение. Заради това, и защото е трябвало все пак да оцелеят, българите били принудени да се примирят външно с тях, но вътре в душите си почти не ги допускали – нали там нищо не може да се уреди със заповед. Така че приетата чрез Византия през 864-та година нова религия едва ли е имала нещо много общо с могъщия импулс на Исус в началото на Новата ера, способен да твори чудеса. И това е така, защото е функционирала и продължава да функционира преди всичко като маскирано вътрешно оръжие за тайна външна употреба. Разбира се, ролята й не винаги се е ограничавала само с такива функции, особено през робството, но все пак те са били основно определящите.
Като финален акорд от казаното дотук би могло да се обобщи следното: от 864-та година на всеки 12 години в несекващ ритъм се е проявявало и продължава да се проявява – по един или друг начин, в една или друга степен – някакъв вид покръстване /препокръстване/ и при това – ви¬наги под неизменния външен диктат. Тъй вътрешното огъване, огъването в душата, с течение на годините се е превърнало в почти неуправляем рефлекс, в трудно преодолим общностен навик за нас, българите. То е било и е главната причина за всички най-големи и трайни наши общи страдания и нещастия през вековете, та и до днес. А може би – и за в бъдеще, ако този навик не бъде най-после изко¬ренен.
Но как може да се спре вътрешното огъване?... От¬къде да се вземе сила и твърдост за това?... Нали "всичко тече и се променя". Сигурно поради тази причина, обзети от растяща слабост и пълзящ страх, още в най-древни времена хората упорито започнали да търсят най-трайното и неизменното, та за него да се хванат и закрепят в бурите и изпитанията на живота. И търсейки така, още оттогава те открили, че има такова трайно и неизменно нещо и то е скрито в една сила. Невидимата сила, която кара дърве¬тата да растат, цветята да цъфтят, птичките да пеят и хората – да се обичат; която подрежда и намира на всяко нещо отделно място и всички неща обединява в единен организъм. Та тази именно сила допускали те в себе си, вселявали я в душите си и ставали твърди, силни и неогъваеми като нея. Тогава открили и тъй важната тайна, че който работи за Нея, и Тя най-усърдно започва да работи за него.
И не е толкова важно как я наричаме тази сила, важното е,  че тя съществува и функционира реално. Тя присъства във всичко и навсякъде със своята всеорганизираща, координираща и зареждаща мощ и само глупакът е в състояние да отрече това и да я пренебрегне. Не е ли вече време и ние, българите, най-после да поумнеем и да станем вътрешно твърди и неогъваеми, т.е. вярващи хора, а не само да се преструваме на такива?... Разбира се, отдавна  е време, но големият въпрос е как – как да го направим? Как народът ни да излекува своята душевна рана и се отърве от хилядолетния си комплекс?
За подобни случаи има такава една терапия, казва се регресивна. Чрез нея основният стремеж е връщане далече назад към преживения в миналото ужас, изваждане на дълбоко потуления в подсъзнанието спомен за него и качва¬нето му в съзнанието. Така отново се извиква на живот всичко преживяно някога, заедно с причините и обстоятел¬ствата около него, та големият шанс е най-после да се постигне дълготраен психичен имунитет и надживяване. Цялата тази операция е малко болезнена, но затова пък – твърде ефикасна. А и няма друг начин един човек или народ окончателно да се освободи от своите вътрешни окови, наречени комплекси. Особено ако те са така стари и непо-датливи на въздействие като нашите българските.
Та когато се наех да ровя в тази наша стара и об¬ща рана – Покръстването и неговите многобройни последствия – изобщо нямах предвид да преследвам самоцелна при¬умица или да изпадам в мазохистично опиянение. А напро¬тив – много се надявах и продължавам да се надявам, че така поне малко ще помогна за нейното оздравяване. Дано се окаже, че съм имал право и основание да мисля и дейст¬вам така.

ПРИНЦИПИТЕ НА СЛЪНЦЕ И НА САТУРН

Няма нищо на Земята, което да не се подчинява на енергийния модел на нашата Слънчева система и да не го копира.
Слънцето стои в центъра на тази система и излъчва топлина, светлина, лъчиста енергия. Благодарение на това, сякаш за да се сгреят, планетите неспирно кръжат около не¬го, като акумулират и преработват лъчите му във вид на най-разнообразен живот. Подобно нещо можем да видим и в лет-ните месеци при някоя улична лампа – безброй мушици и пеперудки безспирно кръжат около нея, поради сходни причини. Не е много по-различно и в което и да е човешко общество. Ако там в него има поне един обаятелен човек със силно личност¬но излъчване, той скоро се превръща във фокусен център, около който закръжават множество хора – отново за да се сгре¬ят, за да получат нов импулс и нова енергия за живот.
Но що за излъчване има такъв човек, че стопля, активира, зарежда и обединява другите хора около себе си?... С какво той ги топли и храни?... Всъщност с нищо по-различно от същата психична топлина, позната от как свят светува на хората под името любов. Обичащият или способният да обича човек много скоро започва да излъчва едно особено сияние и може с голяма сигурност да се каже: той става слънцеподобен. Такъв човек, откъдето и да мине, бързо съживява, раздвижва и повлича след себе си всичко околно. Хората доброволно му се подчиняват и с радост тръгват след нега, защото му се възхищават, защото на свой ред го заобикват. Защото на всеки от тях му трябва вътрешна топлина и вътрешна сила.
Докато Слънцето стои в центъра, Сатурн е за нас външната видима с невъоръжено око планета и затова нейният действащ принцип, в противовес на слънчевия, се съдържа в основното предназначение на всяка Периферия: да обгражда и обособява, да структурира и оформя, да осъщес-твява натиск отвън и да налага.
Слънцето действа отвътре навън – то е огънят, на който се греем и с който воюваме със студа, страха, неподвижността и мрака.
Сатурн действа отвън навътре – той е печката, в която гори този огън и ни предпазва от пожар, той е и сте¬ните, посред които е печката.
Слънцето привлича, съчетава и обединява отделните сили и същности за всеки истински творчески акт.
Сатурн обособява и разграничава отделните сили и същности и прилага резултатите /плодовете/ от този акт.
Слънцето е сърцевината, съдържанието, източникът на енергия; Сатурн е формата, структурите, каналите, по които протича тази енергия.
Слънцето е вътрешната сила, любовта и чувствата и затова стопля и активира; Сатурн е вътрешната подред¬ба, устойчивостта и разума и затова охлажда и канализира.
Тези два основни противоположни принципа – на Слън¬це и на Сатурн – стоят в основата на всяка енергийна сис¬тема, па била тя слънчева система, общество, група от хора или отделен човек. Отслаби ли се единият принцип, веднага за компенсация се активира другият – иначе неизбежно настъпва разпад и пълна разруха. Например ако едно общество се крепи главно на строгостта, аскетизма, железните правила и закони, на дисциплината и заповедта, това значи, че в него почти няма място за изява на Слънчевия принцип. И обратното: ако в друго общество основният свързващ и поддържащ елемент е братската взаимопомощ между хората и тяхната любов към Бога /Владетеля/, който на свой ред ги обича, то Сатурновият принцип би ставал все по-излишен и ненужен.
Всички предхристиянски цивилизации са залагали, макар и не изцяло, но главно на Сатурновия принцип. Затова в тях се е акцентирало в изучаване на космическия порядък и неговото стриктно прилагане в живота на хората. По съ¬щество те били цивилизации на защитата, така че предпазването от злини и всякакви негативизми стояло в основата на съществуванието им.
И ето че идва Исус и той е дал за пръв път приори¬тет на другия главен принцип – Слънчевия. Това тогава е предизвикало такова сътресение в основните цивилизационни посоки, че е разклатило из корен хилядолетни устои. А последва¬лата по-късно цивилизационна промяна била толкова всеобхватна и значима, че след около 3 века започнали да броят го¬дините отново. За година първа от новото летоброене възп¬риели рождената година на Исус, наречен след Възкресението си Христос /Спасител/. А новото християнско летоброене /т.н. Нова ера/, заедно с новата тогава християнска цивили¬зация, след време така разширили своето влияние и значение, че били възприети за основни и водещи в целия свят.
Християнската цивилизация, в отличие от всяка дру¬га преди нея, е цивилизацията на слънчевия принцип – на по¬ощрението към доброто, ценното и позитивното. И това е така, въпреки средновековните отклонения, въпреки Инквизицията, когато срещуположният Сатурнов принцип – на за¬щита от злото и негативното – възвърнал своята власт за векове наред. А нали всяко поощрение предизвиква творческа активност и буен растеж, както това правят слънчевите лъчи с живота на Земята. Тази е причината за отприщването на големия съзидателен бум след Ренесанса в Европейс-ката култура, наложила се с течение на годините като све¬товна теглителна сила.
Изглежда, че тези два главни и противоположни енер¬гийни принципа съществуват и се изявяват поотделно. Но истината, както при всички други противоположности, е че не могат един без друг. Те са си така необходими взаимно, както черупката на охлюва, както бреговете са необходими на реката и както въздухът на огъня. И обратното. Тази е главната причина учението на Исус да не остане в първич¬ния си вид, а органично да се съчетае и спои като надстройка над една или друга преходна езическа култова систе¬ма. Поради същото в Библията са останали и еврейската Тора или Старият завет.

ГОДИНА ПЪРВА ИЛИ ИСКРАТА НА ИСУС

Възприетото ново летоброене, с начало рождената година на Исус, наедно с непрекъснато растящото влияние и значение на новата религия, създали с годините и вековете един нов и твърде важен обществен ритъм. Отново става реч за пулсациите на 12 годишния цикъл, с неговата характерна вътрешна динамика и универсален ключ за раз¬биране, но вече приложени в други времеви граници.
Но за да бъде цикълът и този път надеждно проверен и изпитан, започнах отново да прибавям по 12 години към началната, в случая 1-ва година от н.е. – 1-ва, 13-та, 25-та... – докато след изписването на няколко колонки от числа стигнах до 1981-ва, 1993-та, 2005-та... Това бяха всички го-дини петел /тох/ оттогава до днес, според източния и спо¬ред древнобългарския календар. В съответствие с вътреш¬ната логика на 12-годишния цикъл, би трябвало във всяка такава година /изявяваща се като начална/ да е на ход препотвърждаване по какъвто и да е начин на първичната искра, дошла и запалена в света с идването на Спасителя в него. Но дали наистина е станало и става така?
Първото, което открих като отговор тук, беше, че до година 301-ва от н.е. /отново "петел"/ са се навършили точно 25 цикъла по 12 и 5 цикъла по 60 години и по едно стечение на обстоятелствата в същата тази година цар Тиридат III въвежда християнството за пръв път в света като официална държавна религия. Това става в тогавашна Армения.
А второто беше, че 12 години по-късно - в година 313-та от н.е. и отново "петел" – чрез така наречения Милански едикт, император Константин узаконява християнството за официална религия в цялата Римска империя, а оттам то за¬почва своето шествие из Европа, а по-късно – и по света.
Само тези две, твърде красноречиви събития са дос¬татъчни за да стане пределно ясно на всеки, че те никак не са случайни, а са движени от същия космичен часовник, цъкал точно и безпогрешно на всеки 12 години в продължение на хилядолетия и все още продължаващ да цъка и движи.
Но тъй като впоследствие християнството се пре¬върнало в господстваща световна религия и новото ле¬тоброене бива възприето от всички народи по целия свят, то напълно оправдано е да се мисли и за още нещо. Би мог¬ло да се мисли, че циклите започнати от година 1-ва от н.е. са определяли и диктували главните процеси и събития в света от много време насам. Направената историческа справка и този път убедително препотвърди, че съм на прав път. А за историците и любителите би било истинско приключение и лично преживяно откровение, ако направят същото. Ако сами се убедят, че дълго време светът се е подчинявал и все още продължава да се подчинява на пър¬вичната искра на Исус и на създадения от нея ритъм – от година първа, та до днес, че и за в бъдеще.

ГОДИНИ ТОХ /ПЕТЕЛ/ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ХРИСТА И НАЧАЛОТО НА НОВАТА ЕРА ДО ДНЕС
1    301    601    901    1201    1501    1801
13    313    613    913    1213    1513    1813
25    325    625    925    1225    1525    1825
37    337    637    937    1237    1537    1837
49    349    649    949    1249    1549    1849
61    361    661    961    1261    1561    1861
73    373    673    973    1273    1573    1873
85    385    685    985    1285    1585    1885
97    397    697    997    1297    1597    1897
109    409    709    1009    1309    1609    1909
121    421    721    1021    1321    1621    1921
133    433    733    1033    1333    1633    1933
145    445    745    1045    1345    1645    1945
157    457    757    1057    1357    1657    1957
169    469    769    1069    1369    1669    1969
181     481    781    1081    1381    1681    1981
193    493    793    1093    1393    1693    1993
205    505    805    1105    1405    1705    2005
217    517    817    1117    1417    1717    2017
229    529    829    1129    1429    1729    2029
241    541    841    1141    1441    1741    2041
253    553    853    1153    1453    1753    ...
265    565    865    1165    1465    1765    
277    577    877    1177    1477     1777    
289    589    889    1189    1489    1789    

Няма да занимавам читателя с проявленията на пър¬вичната искра на Исус през вековете по-късно, както казах вече, той сам би могъл да направи това, ако пожелае. Но не мога да отмина току така някои тъй важни и съдбоносни години от току-що отминалия век.
Пренасяме се в 1933-та година – отново "петел" или начална за света. Както знаем, това е времето на голямата световна икономическа депресия, когато в Германия чрез избори на власт идва Адолф Хитлер.
Сега ние добре знаем каква трагедия се е разиграла по-късно, но тогава, когато мизерията и нищетата, морал¬ният упадък и духовният разпад шестват навред, Хитлер наистина е бил посрещнат и приет от германците като пратеник на самия Бог – като техен Спасител. И никак не е случайно, че Втората световна война започва 6 години по-късно – през 1939 година - тъкмо когато се активират /вж. Астрологичен ключ/ най-мощните враждебни сили на първичния импулс от началната, в случая 1933-та година. Така започването на войната тогава, в същността си е означавало, че Хитлер е тръгнал да воюва срещу важна част от самия себе си – срещу вътрешната сила, издигна¬ла го на върха. Означава още, че той е бил личност, изтъ¬кана от силни и непримирими противоречия, в която божието и сатанинското съжителствали едно до друго, но никога не спирали да воюват помежду си докрай. По-късните трагични събития и собствения му завършек /самоубийство/ недвусмислено говорят за същото.
Започването на войната през 1939-та година е оз¬начавало още, че Хитлер се е изправил не само срещу све¬товното християнство и неговия дух, а и срещу цялото човечество. Така че ако наистина е имал добри съветници в областта на езотеричното, както някои изследователи изтъкват, той никога не би започнал тази "обречена" вой¬на точно тогава.
Пренасяме се 12 години по-късно и идваме в 1945-та година - отново "петел" и следователно - начална за све¬та. Всеизвестно е, че в тази година приключва Втората световна война и заедно с това бива подписан договорът за мир, започва и мирният следвоенен процес, продиктуван от новия световен ред. Един ред, наложен на света главно чрез крайните резултати от войната. Но независимо от всичко, 1945-та година полага основите на твърде важно и градивно общочовешко начало.
Прескачаме няколко 12-годишни цикъла и идваме в 1981 година - отново "петел" и начална за света. Проявяват се "Солидарност", Лех Валенса, Католическата Църква в Полша... - поставя се начало на Възраждане на християнс¬ките норми и ценности в комунистическия свят и в също¬то време – и начало на краха на комунизма.
И след още 12 години - 1993-та и отново "петел" -след събитията в СССР /Русия/, процесът към демократи¬зиране на страните от целия Социалистически лагер наби¬ра скорост и става необратим, край на комунизма.

По подобен начин могат да се прогнозират и много бъ¬дещи години от световно значение. Най-интересното за нас, българите може да стане, обаче когато наложим цикличността с начало година 681-ва върху цикличността на Све¬та, с начало година 1-ва. Тогава много бързо ще сме в състо¬яние да разберем: какво сме ние за света и какво бихме могли да бъдем и обратното – какво е светът за нас и какво той би могъл да бъде. Значи тогава би ни станала максимално ясна технологията на идеалното взаимно вписване помежду ни. А едва ли може да има нещо друго от по-изключително значение за един народ и една страна от това да намери своето истинско място и реална сила под слънцето.
От представената таблица е видно, че първата пред¬ходна начална за света година, от 681-ва назад, е 673-та. Де¬лят ги точно 8 години, а това означава, че българското нача¬ло по отношение световното се е проявявало и винаги ще се проявява в година осма, след началната световна. А там в универсалния астрологичен ключ е записано, че във всички такива осми години главното, което е ставало и ще става, е духовното Възраждане и обновление. Следователно: мисията на България и на българите по отношение на света, особено християнския свят, стои именно в това, да обнови и възроди неговия дух, да го зареди с нови стимули и вътрешна сила, да му даде нови хоризонти и нова цивилизационна посока. Тук някой болен от скептицизъм и нихилизъм, като много други днес българи, може би ще поклати глава в знак на недоверие. Но гореказаното наистина не е измислица, не е само благопожелание – не е гола приказка, породена от нуждата да се ударим отново в гърдите – то е самата действителност, защото ве¬че е ставало. То е доказан и съвсем реален исторически факт.
В средата на Х век – при царуването на Византийския наместник на българския престол цар Петър /927 – 970/ - навред, по цялата територия на тогавашна България настъп¬ва невиждан духовен срив и всеобщ морален разпад и произвол. Налице били всички признаци за това, че насилствено приса¬деното преди около век византийско християнство не само не се е прихванало, но и е създало в народната душа мощен съпротивителен отпор. А пресни били още спомените, наново оживявали разказите и преданията за предходните и неприс¬тъпни нравствени норми, за Тангра и Орфей, за времето, ко¬гато се знаело, че българските канове са от Бога владетели, че са Негови наместници тук, на Земята.
Та точно тогава, сред такива разкази и предания, като факел в непрогледния мрак, възниква и учението на поп Богомил. Едно учение дало много на света, но тогава обявено за най-опасната ерес, а многобройните му последователи – богомилите – бивали жестоко преследвани и изтезавани. Докато в следващите години и векове голяма част от тях намерили трайно убежище във Франция и Италия, в цяла За¬падна Европа и там, известни повече като катари, патарени или просто булгари /бугри/, през най-мрачните векове пре¬несли жива светлината, отприщила по-късно с такава мощ Реформацията и Ренесанса. Да – това е истината: българс¬ките богомили са духовните възродители на Европа и стоят в зародиша на господстващата и до днес Европейска циви¬лизация, имаща толкова много, но неуки привърженици у нас в настоящето. И тази истина е засвидетелствана от мно¬го, запазени от онова време документи.
В какво обаче се е криела същността и голямата сила на богомилството, оказало такова мощно влияние на различни народи в Европа и света? Много от съвременните изследователи, опирайки се на повърхностен анализ в най-видимото и без задължителния езотеричен поглед отвътре, му приписват несъществуващи прилики и отлики, качества и недостатъци. В техните елементаризирани представи богомилството изглежда като дуалистично учение, основано на твърдението за непримиримото противоборство между Бог и Сатанаил, т.е. дявола. И освен това – като продължение на първообраз, породил се в Азия. Само че ре¬алността, както винаги в такива случаи, се оказва по-различна и по-сложна.
Най-първото нещо, което направил поп Богомил, е отлично да разбере най-важното, а именно: учението на Исус е неугасим свещен пламък, но то не е огнището, къ¬дето може да се прояви този пламък; то не е и гориво за огнището; не е и въздухът, поддържащ горенето.
И още: учението на Исус е превъзходно семе, но то не е почвата, където може да бъде посято това семе; не е и влагата, която да го покълни; не е и жизнените сокове, които да го задвижат и порастат.
И разбрал още поп Богомил тогава, че всичко онова, което не е и не може да бъде учението на Исус, той може лесно да го намери и то в превъзходно състояние в предходния религиозен живот /наречен езически/ на българи, славяни и траки - в тяхната Космогония, в астрономичните и езотеричните им познания, в религиозните им практики, в представите и вярванията им. А в онова време всичко това било все още много живо и годно за употреба.
Така, чрез взаимно допълване между отделните еле¬менти на различни култури и духовни традиции, поп Бого¬мил създал едно органично и хармонично цяло, способно да расте и се размножава, да покорява умовете и сърцата и да създава нов живот наблизо и надалече. Едно органично цяло – българско по произход и универсално по приложение.
Като извор от мощна подземна река излязъл на по¬върхността и духът на гоненото, преследваното и пренеб¬регваното дотогава "езичество", за да се влее то във великата река на духа, начената от Исус в година Първа от н.е.
В предходната глава вече беше изяснявано колко много са си необходими взаимно Слънцето и Сатурн и съот¬ветните на тях енергийни принципи за доброто функциониране на която и да е енергийна система. Тъкмо тогава всичко това станало неопровержим факт и много съществен действен фактор.
Именно тук стои и обяснението: защо богомилството израснало така стремително и получило такъв отглас, размах и разпространение – далече извън границите на страната. Просто хората го възприемали за свой пътево¬дител масово, защото го чувствали близко и родно, истински живо, обновяващо и възкресяващо духа. За разлика от насила наложената "византийска вяра", към която не могли да преодолеят вътрешната си съпротива, неприязън и отчуждение и която ги водела към всеобщ морален упадък. В "онази вяра" просто липсвал родния корен, към който да се прихване, да порасне и да даде плод – основната грешка, поправена тъкмо от поп Богомил.
И не дуализмът стои в основата на това учение, а тъкмо обратното - синархизмът. Синархията като прин¬цип: "от Бога владетел" или "както на небето, така и на земята". Смисълът на всичко това стоял във вярата, че всяка земна /човешка/ власт трябва да е продължение на небесната /божествената/ и само когато се наруши това правило, земната власт се изражда в нещо много разруши¬телно, саморазрушително и опасно, т.е. в сатанинско. Друг е въпросът, че по онова време между човешката и божествената власт зеела истинска пропаст, поради което сатанинското наистина владеело навред извън богомилските общности. В това учение е заложен и мирогледът за един¬ството на Вселената – на Човек, Бог и Природа.
Богомилското движение в онова време приело характера на истинска революция за национално и духовно възраждане и би дало съвсем друга посока на нашата общностна съдба, ако с него не бяха се разправили така жестоко и брутално. Все пак смятам, че за четири века съществуване то е оставило в общностната българска душа трайни следи и тези следи стоят в основата на вътрешната сила и ус¬тойчивост на българите оттогава та до днес.
Векове наред е насаждан един абсурден мит – ми¬тът за несъвместимостта между Христовото учение и предходните религиозно-култови системи в България. Оттук се е наложило и трайното схващане, че не би могло да има християнство в страната ни, ако преди това от ней¬ната духовна нива не е било изсечено из корен всичко съ¬ществувало преди него. Не е трудно да се разбере кой е авторът на това абсурдно твърдение, но чудно е все пак, че то е печелило доверие в средата на най-потърпевшите от него.
Сега, за колебаещите се в своите преценки тук, бих препоръчал да използват още веднъж универсалния астро¬логичен ключ.
Когато те наложат отново една спрямо друга две¬те 12-годишни цикличности – от година 1-ва и година 681-ва – няма как да не се убедят, че Христовият импулс и импулсът на Аспарух наистина са идеалното съчетание.
Но нека проверим взаимовръзката година 1-ва – го¬дина 681-ва в нейната обратна посока. От 681-ва до след¬ващата начална за света /"петел"/година 685-та има точ¬но четири години. А от това веднага разбираме, че Хрис¬товият импулс, движещ целият свят, би оказвал онова ос¬новно въздействие върху народа български, свързано със способността му да се обединява, да се активира творчески и не на последно място – да обича. С други думи – със способността да изявява в максимум слънчевия принцип в себе си. А едва ли би могло да се мечтае за нещо по-добро... но само, ако българите имаха достъп до автентич¬ния Христос и неговите послания, а не до по-късните византийски фалшификати от 864-та година.
Да – не е пресилена горната квалификация и в това всеки би могъл да се убеди, като съпостави двете цикличности – от година 1-ва и от 864-та – годината на Покръстването. Разстоянието е точно 11 години, а в такава го¬дина от началната се проявява разпадът и разложението. Сиреч именно разпадът и разложението на Света са вградени в нашето злощастно начало в 864-та, периодично из¬биващо на повърхността в нови рецидиви и до днес.
Но разбира се, има много още признаци и доказателства в защита на убеждението, че в зачатието или в ге¬незиса на византийското православие в България са зало¬жени разложението и упадъкът. Вероятно такава посока е била породена първоначално от това, че Империята се е намирала вече в процес на постепенен, но неудържим нрав¬ствен и цивилизационен упадък, та не би могло част от еманацията на този упадък да не се е вградила в нейната уж "Христова" Църква. Една институция, както е известно, служила главно като крепител на императорския трон и като основен властови механизъм на Императора в него¬вите завоевателни стремежи.
Парадоксално, но Православието в България изживява необикновена метаморфоза и истинско ново раждане тъкмо в най-тежките времена – петвековното робство. Точно тогава, когато са отпаднали основните му дотогавашни функции: да крепи властта на самозвани и привнесени царе, господари и властолюбци. Въпреки външния гнет, тогава то е престанало да превива гръб, престанало е да гледа навън и се е обърнало навътре – към сърцето и душата на собствения народ. И от явно антинародна, се е превърнало в истински народна религия. Тогава и голяма част от ревниво съхраняваните през вековете в народния бит обичаи, обреди и традиции от далечните езически времена най-после намерили своето постоянно приложение и били трай¬но вградени в новото християнско битие на българите.
И никак не е случайно това, че точно в този робски период, Православието в България ражда своите най-достойни синове. Достатъчно е да се споменат тук име¬ната само на Паисий, на Софроний, на Иларион Макариополски, на дякон Левски... И пак така никак не е случаен и фактът, че в борбата си за свобода – за свобода на човешкия, на българския дух – те не изпускат из предвид и фанариотите в Цариград.
За голямо съжаление обаче всички ние виждаме как натрупания тогава духовен капитал днес така безразсъдно се пилее. Ставаме свидетели на срамни сцени, унижаващи човешкото достойнство, когато архиереи и клирици, под¬тикнати от низки страсти и желания са се хванали за гу¬шите в свирепа борба за власт и за лични облаги. А това прогресивно отблъсква вярващите, внася в техните души смут и отвращение, та както е тръгнало не би било чудно, ако много скоро православните ни отци се окажат генера¬ли без армии.
Пристрастен съм към нашето Православие и към Православната ни Църква и може би словата ми са малко по-остри от необходимото. Но то е, надявам се, за добро и главно поради това, че отлично разбирам тяхното огромно значение за общото ни бъдеще. Смея да кажа още: те са по-важни от всяка светска власт, от бизнес и икономика, от правителства и всевъзможни други образувания с вре¬менен статут и смисъл и накрая – те са по-важни от всич¬ки тези неща взети накуп... И те са такива, защото са застанали на подстъпите към самия Първоизвор... или поне се опитват да застанат... или най-малкото си дават вид, че го правят. Но ако така или иначе не бъдат готови да се поправят, не бъдат обновени и реформирани и ако не се постигне възкресението вътре в тях, за да застанат твърдо на висотата на своята мисия, то много скоро ще се случи така, че ще бъдат изметени като от вихрушка. Нали се знае, че Природата не търпи никакъв вакуум... осо¬бено днес... и още по-малко – утре. Но това би било вече развръзка с безброй трагични оттенъци и тя в никой слу¬чай не бива да се допуска.
И тук, като база за размисъл, ще напомня за една астрологична прогноза, основана на обективни дадености. Както беше вече изяснено, тя се основава на движението на най-отдалечената от нас планета Плутон през небесния сектор, обозначен с името Стрелец. Това движение е за¬почнало още от 1996-та година и ще продължи до 2008-ма. За същото време общочовешките мирогледни системи – на първо място всички световни религии – вече преминават и ще преминават през невиждани сътресения. Ще преминават в едно и също време през всеобща разруха и през възраждане в ново качество. Особено силно са вече засегнати и ще бъдат засягани онези от тях, чиито структури, орга¬низационни принципи и канони са прекомерно закостенели и остарели. А близко до ума е тук да бъде причислено и световното Православие. Така че ако Православието не е го¬тово да преживее Реформация, подобна на преживяната преди векове от Западното християнство, ако то не се реформира из основи за посочения срок /до 2008-ма година/, вероятно у него ще започне необратим вътрешен разпад. Ако Православието не влее в себе си "нова кръв" и нови импулси на жизненост, ако не засили своята притегателна сила за всички поколения и особено - за младежта, скоро у него ще настъпят такива необратими промени, че всякаква реанимация впоследствие би станала излишна. Така би станало, ако неговите водачи останат глухи за вековната мъдрост: "Само онова, което се променя отвън, има надежда и шанс да се запази и оцелее отвътре!"
Но големият шанс за Българската православна Църква и нейните водачи е: като спрат да се оглеждат за нареждания отвън, да се вслушат навътре, да поставят ръка на пулса на своя народ и накрая – сами да поведат хорото на Реформацията. Едно хоро, което така или иначе вече се играе и ще продължи да се играе. Като че ли е настало време и за всички други българи усилено да изучават него¬вите стъпки и ритми.
Като че ли се задава време, когато най-после поп Бо¬гомил да бъде истински разбран, а защо не – и реабилитиран.
Като че ли се задава време, най-после искрата на Исус да достигне и нашите граници, та и при нас да лумне нейният свещен огън, за да стопли сърцата на българите и ги превърне отново в славен народ.

ТАЙНИ НА БЪЛГАРСКИТЕ ТРАДИЦИИ

Съществува едно неписано правило и то ни дава много точна представа за мястото на нашите родови и исторически корени в живота ни. Това правило гласи: бъ¬дещето е само продължение на вектора, съединяващ мина¬лото с настоящето. И наистина, позамислим ли се, няма как да не се съгласим, че без да познаваме добре живота на своите по-близки и по-далечни предци, не можем да имаме трайна посока и цел и в собствения си живот. Сигурно за¬щото в такъв случай безвъзвратно бихме загубили хори¬зонта напред, за да се примирим с неизбежната констата¬ция, че без минало, просто няма и бъдеще .
Съзнанието за тази истина вероятно е карало хо¬рата навред по света, още от най-дълбока древност, да приемат от предците си живи и действени историята и обичаите, фолклора и традициите, легендите и преданията на своите родове и народи. Да ги приемат и пазят като зеницата на очите си, за да ги предадат на свой ред непокътнати на идващите поколения. И така: предание след предание, поколение след поколение – от преди към сега и занапред, отдолу нагоре, както се движат соковете на дърветата, дни, години, векове и хилядолетия са се движе¬ли и "соковете" на националните култури и бит, движела се е вековната памет или духовната кръв на народите.
Имало ли го е това движение, имало е оцеляване, имало е и живот. Независимо от външните обстоятелства, независимо дали са съществували силни врагове, войни, по¬беди или поражения, независимо дали хората и народите живеели в мир, в свобода, в робство или в изгнание. Така даже покорени народи не само оцелявали, но и асимилирали своите завоеватели, а българите много векове под чуждо иго отстоявали своя културен идентитет.
Всичко това е тъй вярно и неопровержимо, че едва ли някой би се наел да го оспорва сериозно. Но нали освен минало, за бъдещето е необходимо и устойчиво настояще, както и надежден мост помежду им, за да има приемственост.
А историята на България помни няколко сериозни повреди на този "мост" между епохите. За някои от тях, като резултатите от насилственото покръстване и от неговите многобройни по-късни рецидиви, вече беше споме¬нато. Другите "повреди" се дължат предимно на робски времена и особено – на следосвобожденски периоди. Тогава народът ни по-скоро е трябвало да се оттласне от споме¬на за мрачните години на робството, да забрави култиви¬раните в него унизителен начин на живот, привички, ман¬талитет и традиции. Но с отблъскването от безрадост¬ното минало, случвало се е тласъкът да ни запрати в дру¬гата крайност – почти пълната му забрава.
Не прави изключение от посочените горе тенденции и последния следосвобожденски период – този след кому¬низма. В него се намираме все още и сега. А прибавим ли тук и напиращите глобални тенденции днес – към размиване границите между страни, народи и култури и небивало¬то проникване и уеднаквяване помежду им, можем по-ясно да съзрем надвисналата заплаха. Заплахата светът да зап¬рилича на монокултура, досущ като безкрайна нива, засята с едни и същи семена докъдето видят очите. Скучна и отегчителна гледка, навяваща мрачни асоциации за пусти¬нен пейзаж и мъртвешко спокойствие...

ще кача другата част от статията малко по късно

То за България е от ясно по ясно какво ще се случи. Просто има няколко различни сценарии, които в общи линии се препокриват. Не звездите определят бъдещето и, а съвсем различни външни фактори и групи от международни играчи.
Ако предположим, че астрологията има някакъв минимален прогностичен процент на познаваемост спрямо индивида, то да се твърди, че тя определя или чрез използването и може да се правят прогнози за развитието на дадена държава е меко казано в сферата на фантазиите.  Дори и да има капчица истина в подобен сорт практики, то знанията за тях отдавана са се изгубили през вековете или стоят заключени в някой масивен сейф, някъде по света. Няма как, ако съществува подобна информация тя да достигне до масовата част от обществото. Същото се отнася и за Библията, Корана или каквато и да е било подобна книга. Оригиналните текстове при всички случаи се пазят добре скрити някъде, а това което се пробутва на обикновенните миряни са някакви преработки с минимален процент от реалното съдържание- Астрологията не разполага със способи за проракуване, тъй като дори при транзитите съществуват множество от вариации на талкуване и реално няма как въобще да се предскаже дадено събитие. По скоро, може би някаква тенденция. Може да се напише достатъчно много по тази тема и да се развенчае мита за предсказателният характер на подобни практики, ама друг път ще допълня. 

 :nn010:

То за България е от ясно по ясно какво ще се случи. Просто има няколко различни сценарии, които в общи линии се препокриват. Не звездите определят бъдещето и, а съвсем различни външни фактори и групи от международни играчи.
Ако предположим, че астрологията има някакъв минимален прогностичен процент на познаваемост спрямо индивида, то да се твърди, че тя определя или чрез използването и може да се правят прогнози за развитието на дадена държава е меко казано в сферата на фантазиите.  Дори и да има капчица истина в подобен сорт практики, то знанията за тях отдавана са се изгубили през вековете или стоят заключени в някой масивен сейф, някъде по света. Няма как, ако съществува подобна информация тя да достигне до масовата част от обществото. Същото се отнася и за Библията, Корана или каквато и да е било подобна книга. Оригиналните текстове при всички случаи се пазят добре скрити някъде, а това което се пробутва на обикновенните миряни са някакви преработки с минимален процент от реалното съдържание- Астрологията не разполага със способи за проракуване, тъй като дори при транзитите съществуват множество от вариации на талкуване и реално няма как въобще да се предскаже дадено събитие. По скоро, може би някаква тенденция. Може да се напише достатъчно много по тази тема и да се развенчае мита за предсказателният характер на подобни практики, ама друг път ще допълня. 

Наивно..много наивно четиво.
Астролоията е съществувала и преди да бъдеш плниран ...още докато си билл някакъв замисъл...и ще съществува дълго след теб.
Липсата на познание и елементарно отношение към нея , това ,че не я разбираш не означава, че няма стойност над твоята.

Цитат на: sio1922 в Август 24, 2013, 07:37:39 pm

То за България е от ясно по ясно какво ще се случи. Просто има няколко различни сценарии, които в общи линии се препокриват. Не звездите определят бъдещето и, а съвсем различни външни фактори и групи от международни играчи.
Ако предположим, че астрологията има някакъв минимален прогностичен процент на познаваемост спрямо индивида, то да се твърди, че тя определя или чрез използването и може да се правят прогнози за развитието на дадена държава е меко казано в сферата на фантазиите.  Дори и да има капчица истина в подобен сорт практики, то знанията за тях отдавана са се изгубили през вековете или стоят заключени в някой масивен сейф, някъде по света. Няма как, ако съществува подобна информация тя да достигне до масовата част от обществото. Същото се отнася и за Библията, Корана или каквато и да е било подобна книга. Оригиналните текстове при всички случаи се пазят добре скрити някъде, а това което се пробутва на обикновенните миряни са някакви преработки с минимален процент от реалното съдържание- Астрологията не разполага със способи за проракуване, тъй като дори при транзитите съществуват множество от вариации на талкуване и реално няма как въобще да се предскаже дадено събитие. По скоро, може би някаква тенденция. Може да се напише достатъчно много по тази тема и да се развенчае мита за предсказателният характер на подобни практики, ама друг път ще допълня. 

Наивно..много наивно четиво.
Астролоията е съществувала и преди да бъдеш плниран ...още докато си билл някакъв замисъл...и ще съществува дълго след теб.
Липсата на познание и елементарно отношение към нея , това ,че не я разбираш не означава, че няма стойност над твоята.

Има проведени множество експерименти доказващи написаното от мене. Следователно извода е един единствен, а именно или астрологията е измислица основана на психологията на определен индивид или знанията за нея са изгубени безвъзвратно във времето и това което е останало е една прашинка. Но да убедиш малко дете в несъществуването на Дед Мороз е твърде трудно, а пък и не си заслужава усилията. Все едно да убедиш праволинейният комунист, че комунизма е една утопия, която съществува само проформа и няма начин да бъде приложена масово. 
Принципно дори в този форум може да се направи елементарен експеримент, доказващ думите ми, но резултата не би задоволил праволинейните подръжници на предсказателният характер на астрологията. 
Само да не ми се разсърди някой, все пак всяко мнение трябва да се зачита, а до достигане до истината може да се използва метода на полемиката. 

  E не, не  са се изгубили знанията

Галилео Галилей (Galileo Galilei, 15 февруари 1564 — 8 януари 1642) е италиански физик, астроном, астролог и философ.

Казал е например това:
"За да бъде унищожено учението на Коперник, съвсем не е достатъчно да бъде затворена нечия уста. Трябва да бъде забранена астрономията, а също трябва да се забрани на всички да поглеждат към небето."

и това...

"И все пак тя се върти!"

също и ...

"Библията не ни учи на това как е устроено небето; Тя ни учи как да възлезем на Небето."

Уважавам и двете мнения и Вашето и на Галилей, но определено  приемам последното за меродавно, независимо че е "обгорено на клада" 

Уважавам и двете мнения и Вашето и на Галилей, но определено  приемам последното за меродавно, независимо че е "обгорено на клада" 

Аз набързо прегледах безспорни факти доказващи думите ми. Това за мене е достатъчно все пак не съм анализатор по проблемите на паранормалинете явления и те ме интересуват само доколкото може да се извлече някаква полза от тя. За съжаление фактически установих, следното: Астрологията не може да предсказва конкретни събития. Рядко хваща дори някакви тенденции, като времето за прогнозираното събитие се различава съществено от предсказаното. Най-лесният метод да се утвърдят подобни практики, е чрез елементарни тестове. Тестовете които намерих и са били проведени в Русия и Сащ не потвърждават категорично предсказателният характер на астрологията / само открити източници на информация/.
Не може да се отговори на елементарни въпроси, като:
1 Защо еднояйчни близнаци имат коренно различна съдба?
2 Нима всички лагеристи до един са имали еднакви звездни карти и транзитни аспекти / примерно Гулаг или Нацистките лагери/- Правено ли е подобно проучване ?
3 Защо Змиеносец не е включено като зодия ?
4 Защо астрономите не споделят методите на астрологията тъй като през годините постоянно се откриват нови звезди,
5 Защо нацистите разполгащи с най-съвременната база и секретни данни в сферата на паранормалното загубиха катастрофално войната. / Или просто са използвали астрологията и другите подобни практики просто като пропагадно или дезинформационно средство спрямо народонаселението или противника/
Ако разполагахте с подобен мощен инструмент, защо не сте вече мулти милионери?-/не просто милионери/
Само предскзването на катаклизма в Япония би Ви осигурил поне милион от борсата.
Иначе поздравления на всички, които се интересувате от астрологията. Тя е невероятно трудна дори и без освременяване, дори и чрез начертаването на картата от компютър. Продължавайте в същият дух щом Ви харесва. 
други угасват, а астрологията реално работи с някакви трохи от информация останали и от миналото.
Относно Галилей и Коперник, поздравления че познаваш тяхното дело. Там няма да коментирам, тъй като не съм запознат много много.