леле колко сте се разписали,
Марайче,знаеш (то кой не знае де), че темите свързани с кариера, пари и ъъ работа лично ме интересуват
още повече съм в период на един вид трансформация - вярно понякога се чувствам като момиченце с плитки, загубило се в голям град от небостъргачи, може би заради г-н Сатурн, никак не е лесно да намериш себе си

странно, защото уп. на 10-ти ми е в 5-ти, но пък от друга страна май Сатурн ми се води гокленов? и един високо поставен марс - в знака на счетоводството (винаги съм се учудвала как без необходимото образование с лекота се оправям в океана с документи - усещам точно кой закон ми трябва, къде да потърся, кое приложение... )
подобно на сверите свързани с чувствата и тук все пак гледам целия си живот и колкото повече се взирам толкова повече се чудя какво ми липсва. опит може би. реално винаги съм предприемала нещо да си изкарам странични доходи - смешни, но с оглед години мисля, че са били доста креативни.
за да се посмеете
спомням си един от първите ми "бизнеси" беше писане и продаване на медицински бележки в училище. Тъй като дете не бях с завидно здраве имах достъп до почти всякакви медицински кабинети, бях си направила и тефтерче, в което си записвах диагнози и колко дни се дават за тях - не пишех винаги ОВИ

. Карах другите деца да си пишат - от мен само листчето с печат и диагноза (явно съм се досетила, че глупаво всички бележки да са с един и същи почерк, а и моят е доста специфичен.... малко калиграфски и трудно се обърква)
сетих се и друг случай - на времето често посещавах едномесечни санаториуми в хисаря - бъбреци, сатурн какво да кажа, тъпо е че май разрушиха всичко това, а колкото и да е гадничко да си далече от мама и тате това лечение се оказа доста успешно не само за мига, ами и в последствие някак си обучава децата как сами да се грижат за своето слабо място (когато забременях доктора ми направо настръхна, че ще има работа около мен, ама на никакви проблеми). Освен всичко до тук казано тези места са си сериозно училище по оцеляване - децата дори и за месец, когато са извън семейството са съвсем други. Нямат задръжки, проявява се злоба - абе държат се като едни малки зрели хора. Тъй като винаги съм била капризна по отношение храна и най-вече нейния вид рядко ядях в стола - вече беше започнала една от многото кризи "картофи и ориз - това е нашия девиз" и държавата не отпускаше големи субсидии, не ми харесваше храната въпреки, че се водеше диетична с оглед заболяванията. Редовно си пазарувах от града, когато ни водеха на разходки. Често обаче финансите рано, рано привършваха - все пак се досещате, че мама и тате не могат да идват всяка седмица, а и мисля, че не даваха. Тогава пък търгувах с някакви стихчета, римички - предназначени за попълване на лексикони - помните ли ги?
но както и да е. надявам се че се забавлявате както и аз

чудя се кое сега е попрекалило меркурия - може би задръжките на Сатурн? според вас има ли опция точно този Сатурн да помогне (ако изобщо говорим за помощ) след като се завърне? Все пак като смятам на ум, през тези години тр. Сатурн е минавал през всички лични планети

на 15 е бил на десц.