опитвам се да мисля позитивно, все си казвам имай търпение, нещата ще се подредят по най-добрия начин, но има моменти, в които тъгата отново ме обзема.
търся нещо, за което да се хвана и да се издърпам от дъното, но успокоението е краткотрайно.
не харесвам жената, в която се превърнах, не харесвам живота си, нищо не ме радва, така както преди, а не искам да е така.
Къде е спасението? Явно не мога да си помогна сама!!!!