http://www.youtube.com/watch?v=GcmJqbH0iWY&feature=related

23 часа:
- Обичам те...
- Не ми го казвай...докато не осъзнаеш защо!
Още няколко обаждания през това време през 15-20 мин. По това време говоря в Скайп....
0:30 се разпада връзката. 0:36 вече я има , човека от скайпа го няма....има просто обяснение , че си ляга и лека нощ с целувка....

0:45 чувам тази песен в телефонната слушалка...Или...той разбира много неща...защо и как се е влюбил....просто защото вали в душата му.....Навън вали , времето плаче...минути преди това съм получила поредния СМС с текст: "Не вали...,аз плача"...Никога не съм слушала тази песен...,но сякаш е позната...,чета превода и слушам мелодията....01:03...телефона звъни....думите са:"Ще излезеш ли за минута?" Излизам...Навън вали...Той ми казва:"Затвори очи отвори ръцете си!"
Затварям очи...студено ми е ...треперя...,май не беше само от студ....Усещам в ръцете си нещо леко...Отварям очи и виждам едно листо...просто оцветено ...на петна....червено , жълто...,кафяво и зелено....сякаш усещам есента

...Чувам думите..."Нямаше цветя....но то ме спря на пътя.Знам , че обичаш много скъпи и много евтини неща."
Единия заспива , а другия тръгва....

просто нанякъде...защото иска да стигне..., другия вероятно си мисли...,че вече е там... пристигнал е и е незаменим...има своето място....Този от Скайпа е бил навсякъде ...бил е дори вътре в мен...,другия не ме докосвал...,но ми е предложил много неща...на които няма жена която да устои...
Аз "желязната лейди"

...поглеждам и питам...Защо? Чувам само две думи...,които съм казвала преди близо година....някъде ...,някога,в интернет, сякаш обречени думи като куршуми са...."Как защо...пътувам към себе си! Търсех светлина. И я намерих."
Дъждът вали...От луксозната кола се носи аромат на лукс , на мъжка сила и на още нещо....

..непознато...Срещу мен стоят възможности...,но сърцето ми е другаде...То е там...заспало....някъде м/у скайпа , сайтовете и реала...

и сънува вече....
http://www.youtube.com/watch?v=382h5YapvM8&feature=relatedКачвам се в колата...,мъжките ръце са прегърнали волана...,погледа е влажен и проницателен...Думите застиват....мълчание....ужасно мълчание....неловко....Думите обаче са излишни....Филип Киркоров пее за една жестока любов....
http://www.youtube.com/watch?v=UYMSQ2OWLgsи нарушава ритъма на мълчанието....Аз обожавам тази песен...Някой трябва да наруши мълчанието...Този някой не съм аз...Но душата ми иска друго....Отварям вратата...той казва"Можеш да тръгнеш винаги..., вземи сърцето ми и тръгвай!"
Казвам лека нощ...и тръгвам...Не спира да вали...Пред входната врата....той сваля стъклото и ми казва...Хей Джут....усмихвайки се....слушай това....Stand by me....
Но Джут тръгва...всъщност само с едно щракане на пръста Джут избира другия живот ...отново....
Вероятно греши...,а може би не...или САМО ДЪЖДА ЗНАЕ ЗАЩО...СЕ СЛУЧВА ТОВА....

ВАЛИ....

СЪРЦЕТО МИ СПИ... В ПРЕГРЪДКИТЕ НА ДРУГИЯ ,А ДУШАТА МИ БРОДИ МЕЖДУ ДВА ГРАДА И ЕДНО МОРЕ...ОБРЕЧЕНА НА ТИШИНА....ВАЛИ....

Та въпроса е накъде във вторник?

Няма ли трети...искам още едно изпитание...Божее, аз мога да нося...пращай....двама са малко, трима са много...,но ще имам възможност да избера....

...
П.П. поради технически причини и обилни валежи...Дъжда не спря....
Няколко думи... искам....

,и повярвайте не е от суета!
