Форум по Астрология
Астрология, Мистика, Съновник, Здраве => Астрология => Темата е започната от: Yaya в Юли 06, 2011, 07:03:06 pm
-
.
-
ами имаше една малка сентенция, която силно важи за Плутон
Господи, дай ми сили да променя това, което мога да променя.
Дай ми търпение да приема това, което не мога да променя.
Дай ми мъдрост - да различа едното от другого!
нещо такова беше.......
мисля, че в ситуацията ще помогне смирение и търпение....явно Сатурн е много важен тук.....
-
Yaya, изплува в главата ми е един цитат: " Ако не можеш да промениш обстоятелствата,
промени отношението си към тях ! "
Мисля, че имаш нужда да потърсиш нещото което ти липсва в себе си :blink:
-
просто спри да бягаш!!!
и аз съм в същата ситуация и честно казано, дотолкова ми писна, че спрях да се замислям, просто се пуснах по течението, пък да става, каквото ще...
-
Всяко бягство от проблема , не само не го решава , а го задълбочава....
А израза *Защо на мен?* е въпрос на избор...
-
не бягам от роблема но не мога да го реша. преследва ме а решението не зависи от мен. това което ми трябва също не зависи от мен. иначе одавна щях да го забравя. дали затова е съвпада на СЛВ с у7? Дали това е кармата? Да ме следва и докога? Научих си урока а то продължава. Днешния ден ме срина...
-
не бягам от роблема но не мога да го реша. преследва ме а решението не зависи от мен. това което ми трябва също не зависи от мен. иначе одавна щях да го забравя. дали затова е съвпада на СЛВ с у7? Дали това е кармата? Да ме следва и докога? Научих си урока а то продължава. Днешния ден ме срина...
Не...това не е кармата...
Повторението означава , че не си научила уроците...Тази цикличност не е просто хей така...Погледни проблема от друг ъгъл...
Няма да е и последния такъв бъди сигурна...,ще има още много които ще те сриват и изправят....Така , че просто се усмихни...
-
И аз само и трупам в душата си ,а така искам да се освободя .
Защо съм в тази ситуация и кога ще разбера урока ? Защо не мога да "видя" след като толкова много искам да науча урока и да се освободя?
Опитвам се да приема ситуацията ,но не знам как,не ми се получава,а виждам ,че така не е добре за мен .Толкова много искам промяна ,а съм сякаш в най-големия застой.Всякак опитвам ,но за първи път в живота ми се случва да се чувствам така безпомощна пред съдбата и скована от страх и се питам защо на мен ,какво ми има ,че Вселената не иска да ми помогне - поне малко тласък да ми даде.
-
Това, подозирам, съм го превеждала от Хъбард, мотае се из клуба ми...
Две правила за щастлив живот:
Първо: Бъдете в състояние да понесете каквото и да е.
Второ: Причинявайте само това, което хората са в състояние да понесат с лекота.
Човекът е имал много златни правила . Будисткото правило, което гласи: “Постъпвайте с хората така, както вие бихте искали те да постъпват с вас”, често се е повтаряло от други религии. Но такива златни правила, макар че те са допринесли да се издигне човекът над животните, не са довели до истинска разумност, успех и щастие. Такова златно правило се отнася само към точка-причина. Или в най-добрия случай към точка-следствие , която се явява следствие на самата себе си. Това е, което човек прави сам на себе си и има тенденция да довежда всички и всичко в натрапчиво състояние на причина. В това правило не се отделя внимание на това как би следвало да се постъпва с отправените към самия човек действия на други хора, които не са възпитани по подобен начин.
Как човек може да се справя със злото, което му причиняват? В будисткото правило за това не се говори. И като резултат – множество случайни отговори. Ето някои от тях. Отговор на “Християнската наука” : “На теб нищо не може да ти повлияе”, отговор на ранното християнство: “Стани мъченик”, отговор на християнските свещеници: “Прокълни всички грехове”. Подобни отговори (за това как следва да се постъпва с външни въздействия, отправени към самия човек) насочват човека към състояние на ума, което едва ли може да се нарече здраво (без да споменаваме дори доколко този човек ще бъде нещастен).
След като нечий дом изгори и при това е загинало цялото му семейство, няма да бъде голямо утешение 1) да си даде вид, че това не се е случило, 2) да уподоби себе си на Йов или 3) да прокълне всички подпалвачи.
Дотогава, докато човек се намира в страх пред насилието или страда от неговото въздействие, срещу него ще бъде отправяно насилие. Когато човек е в състояние да понесе всичко онова, което му причиняват – о, чудо – това не се случва!
Как да бъдем щастливи в тази вселена? Ето задача за пряко разглеждане, с която малцина пророци и мъдреци са се осмелявали да се захванат. Ние откриваме, че те”решават” тази задача за щастието, уверявайки ни, че човек е обречен на страдание. Те се опитват да ни кажат не за това как да бъдем щастливи, а за това как, като сме нещастни, да го понесем. Такова небрежно признание, че щастието е невъзможно, е довело дотам, че ние сме пренебрегвали изследванията на каквито и да било реални способи да бъдем щастливи. Така, задъхани, ние сме се устремили към страната на отрицателната цел: да се избавим от цялото нещастие на Земята и да получим сносна, пригодна за живеене планета. Ако човек постоянно се стреми да се избави от нещо, той постоянно признава, че не може да конфронтира това нещо – и в резултат всички са се спуснали по наклона. Животът се е превърнал в движение по низходящата спирала с все по-голямо количество от това, което не сме могли да конфронтираме. И така ние сме вървели към слепота и нещастие.
За да бъде щастлив, човек просто трябва да бъде в състояние да конфронтира, т.е. да бъде способен да понесе това, което съществува.
Нещастието – това не е нищо друго, освен неспособност да се конфронтира това, което съществува.
Затова: 1) Бъдете в състояние да понесете каквото и да е, което може да се случи.
Тези страни от живота, които се отнасят до следствието, заслужават щателно обмисляне. Тези, които се отнасят до причината, създавана от самия човек, също заслужават разглеждане.
Създавайте само такива следствия, които другите хората биха могли да понесат с лекота – такъв подход ни дава съвършено ново правило за живота. Та нали, ако човек постъпваше по този начин, то какво ли толкова би могъл да направи, че да му се налага да го крие от другите? Човек няма причина да крие собствените си постъпки или да съжалява за тях (което е едно и също), ако другите са способни с лекота да понесат това.
Това е универсален критерий (и правило) за добро поведение: да се прави само това, което другите са в състояние да понесат.
Ако разгледате своя живот, ще откриете, че ви безпокоят само тези действия на който и да било човек, които хората не са били способни да приемат. Затова животът на човека може да се превърне в смесица от моменти, в които той удържа себе си от насилие, като в резултат привлича насилие от страна на другите хора.
Не е необходимо да водите бурен живот, само за да докажете, че можете да понесете каквото и да било. Идеята не е в това да докажете, че сте способен да понесете нещо, а в това да възстановите способността си да понесете всичко.
Така ние имаме две златни правила за щастлив живот:
1. Бъдете в състояние да понесете всичко;
2. Причинявайте само това, което хората са в състояние да понесат с лекота.
По това как реагирате на тези правила, вие ще разберете колко дълъг е пътят, който все още ви предстои да изминете.
-
.
-
Сигурно проблемът ти е много личен и затова не го споделяш тук, но ако не се знае, за какво точно става въпрос, нали се сещаш, че освен с общи приказки и философстване няма как да ти помогнат :)
-
.
-
Аз съм със секстил м/у Слънце и Сатурн,за протокола.
И аз търся равновесието.Разбирам ,че проблема е в мен и аз привличам такива обстоятелства ,но не мога да разбера защо и как да ги отработя.Напоследък чета за цветята на Бах и смятам да опитам.Не спирам да опитвам да намеря отговор.
Мисля,че няма значение конкретиката на проблема ,защото за един едно е драма ,за друг друго.
За мен най-общо ,че е не се чувствам в хармония с живота си.Не мога да намеря мясото си.
-
Аз опитах с "Тайната", опитах с положителното мислене, поръчките към Вселената, опитах матодът Силва, опитах да се пренастроя, препрограмирам или каквото и да е там. По едно време си бях повярвала, докат проблемът не напомни отново за себе си. Е, ако това е било карма по затъмнение, както стана ясно, то тя не се ли изживя???
-
И аз опитвам всякакви техники ,но може би се вкопчам толкова силно в това желание затова не се получава.
За други малки желания ми се получава - например един път се осмелих да си пожелая да откажа цигарите и много скоро се случи.
-
аз съм пробвала и повтарянето като мантра за дребни неща. В един момент обаче усещам, че сам зъпочнала да мисля/правя нещо друго, а мантрата автоматично си я мрънкам... не знам от това дали има ефект
-
Скоро четох "Холистично лечение на Плутоновите кризи" на Дона Кънингам и като,че ли получих някакво облекчение и разбиране.
Да си призная обаче,не мисля,че съм силна -често ми се иска да избягам ,но явно няма да стане.
-
Момичета здравейте,аз също постоянно чета и се лутам за да си отговоря на тези въпроси и се чудя за същите неща ,но съм стигнала до някои изводи и ще ги споделя с вас:
Мисля,че точно тогава когато се вкопчим в нещата каквито и да са били те -точно тогава нищо не става -просто се вманиачаваме и става по-тежко-за самите нас.
Когато се отпуснем и просто се откажем-тогава Вселената ще ни даде и на нас :blink:
Успокоявам се с мисълта,че света в който живеем е променлив и един ден ще стигнем и ние които днес сме притеснени до мига в който няма да си зададем въпроса ,,Защо на мен"
-
Така е ако не беше надеждата да ни крепи ,но не съм сигурна дали е добре да се надяваме ,защото така не може да се откажем.
-
:blink: някои хора тук знаят какъв е проблемът. Въпросът е как да ес отърве човек от натрапчивите мисли и как се решава проблем, който не зависи от теб.
Преди 4г се разведох. По грозен начин, без да съм го провокирала с действия. Всичко беше действие на другия, аз само наблюдавах, докато не ми писна да наблюдавам и излязох от ситуация. Но проблемът остана и не може да се промени. А равновесието го няма. И не се вижда на хоризонта.
Опитвам се да се справя сама. Не съм пикла, не мрънкам без причина, мъжко момиче съм. Но вече ми идва много, понасям много. Но само понасям, няма на какво друго да се зарадвам.
Е, вие как се справяте с тези проблеми? Рая, сподели... За Лина не знам, мога да предполагам за проблема.
Но, когато ти се навира в лицето, и, както Марая каза, проблемът е вързан с корабни въжета за теб... как се развързвате? Когато нямате избор? И не можете да го приемете, защото просто този вариант не съществува? Един проблем изчезва, когато се реши, не, когато свикнеш да живееш с него и го приемеш...
Ти споменаваш натрапчиви мисли. Само , който е имал такива, може да разбрере за какво точно става въпрос. Това е нещо много неприятно, което може да ти съсипе не само ежедневието, но и живота ти. Те са причина за страховете ти. Засилват се, когато имаш повишена тревожност. Лошото е, че могат да се превърнат във вид автохипноза, което още повече може да затрудни решението на проблема. Каза, че си пробвала много методи за да се измъкнеш от това положение? При психотерапевт ходи ли? Ако не си, моя съвет е - иди. Пробвай и това.
Ако наистина имаш натрапчиви мисли- едва ли ще можеш да се справиш сама. Ти вече си пробвала този варианат и не се е получило. За това си има специлисти. Довери им се. Всичко друго е губене на време и причиняване на излишни страдания за теб.
Метода Силва, който си пробвала, според мен е добро решение, но се прави поне 3 месеца по 30-40 минути на ден.
Не разбрах дугия ти проблем - не можеш да се отървеш от бившия съпруг ли?
-
Ма Силва психолог ли е? Чела съм, че и той се самообразовал? Демек нема тапия по психология?
-
.
-
Чела ли си за барон Мюнхаузен - когато паднал в едно блато се хванал за косата и се измъкнал сам - това, обаче противоречи на физичните закони. Ако наистина смяташ проблема си за сериозен - нужна ти е помощ, ако не - успех в справянето сама :blink:
"Защо на мен", "докога" - ти си вкарала в подсъзнанието си програми, които те карат да губиш вяря в себе си, в Бог, в живота. Всъщност живота не е толкова безнадежден, колкото тези програми те карат да го чувстваш. Ако друга жена, с друга психика, би била поставена в същите житейски обстоятеслтва като теб, би приела тези неща, които се случват много по- леко, по-различно.
Понеже търсиш помощ тук /с такова впечетление останах/, за това ти предложих психотерапевт :)
-
Ако Силва не е психолог, то много интересно защо Венера признава Силва, а пък отрича Хъбрад основно на принципа, че последния няма тапия...това пак ми замириса на прилепнал постулат. ;D
-
Ако Силва не е психолог, то много интересно защо Венера признава Силва, а пък отрича Хъбрад основно на принципа, че последния няма тапия...това пак ми замириса на прилепнал постулат. ;D
Защото Методът Силва ми бе препоръчан от мой приятел психотерапевт и защото Силва не е сектант. А ти не си ми приятелка, не си и психотерапевт и не мога да се доверя на човека, който ти препоръчваш. Това, което четох в нета за Хъбард не ми харесва. Инфото ми е само от нета, но и ти за мен си човек от нета. По какви причини трябв да ти се доверя на теб, а не на всички статии в нета и новините по бтв и нова...?
Не мислиш, че това, което Хъбард проповядва няма да се превърне в постулати след време..дори и собствена терминология си е измислил. Това, че всичките му последователи повтаряте като папагали терминологията му е факт че вече са постулати.
-
Ясно. ;D
Просто ми беше интересно, щото бях останала с впечатление, че отричаш всичко, което не е "научно", а се оказа, че отричаш само онова, което не ти е препоръчано от приятели.
-
И е така и не е така. Не отричам всичко ненаучно. Някои ненаучни неща съм изпробвала сама /въпрос на интуиция/ и ако вършат работа ги препоръчвам на приятели. Ако приятел ми ги препоръча ги предпочиатам. Както избирам лекари, които са ми препоръчани. Е, понякога има изключеняи и пак може да се набуташ..но понякога е и късмет.
-
.
-
Практически - един човек те дразни умишлено, а ти трябва да стискаш и да търпиш, защото не разполагаш с инструмент да: 1) го накараш да спре, 2) да му повлияеш по същия начин, за да разбере, че боли и да спре, и, 3) няма кой да ти помогне да го спреш, защото има един единствен начин - подкрепата/закрила/защита на друг. Е, другия го няма.
Не можеш да се отървеш от бившия ли? Как точно те дразни? Заплашва ли те нещо? Ако Да, уведомила ли си за това съответните служби? Казваш, че няма кой да ти помогне - споделила ли си, че те притеснява с твои близки или приятели? В такива случаи обикновено трябва да знаят колкото се може повече хора около теб. Ако си манипулирана по някакъв начин не бива да оставаш сама.
Не съм чела Алхимия на 9те измерения
-
.
-
sajalqvam, no ne6to kirilicata mi se gubi!!!
Yaya, peka se na sashtiq ogan!!!
Razbiram te!!!
Ne moga da izbqgam ot fakta, 4e bivshiq e ba6ta na decata mi, kolkoto i na nego da ne my dreme ot tozi fakt - ostavi ni bez jili6te, bez pari i bez moralna podkrepa -teji mi, zaradi tqh, no sam si obe6tala kolkoto i da mi e trudno da ne spiram da se borq, pak zaradi tqh!!!
Ima momenti v koito reva ot bezsilie, no sled tova se nadahvam otnovo.
Slanceto v Lav si kazva dumata.
Borba, borba i vprqgane na vsi4ki sili, dokato ne polu4a, jelanite ot men ne6ta.
-
.
-
to4no, za6toto mi pisna sprqh da izjivqvam ne6tata tolkova tejko.
no kogato re6i da napomni za sebe si, otnovo me vrahlitat emociite.
ako ima6e kak bih go za4erknala ot jivota si.
-
Yaya, не те познавам ... Може и да греша, затова не ми се обиждай :)
Обикновено ние излъчваме сигнали, които другите четат. От твоите постове аз усещам отчаяние и слабост. Мъжът ти сигурно също усеща това - усеща те слаба и беззащитна, възполза се от това, за да те манипулира. И ако е наистиана е така-ако излъчваш слабост, скоро няма да се отървеш от него. По някакъв начин трябва да му покажеш, че си силна. Трябва ясно и точно да му поставиш твоите условия, да определиш някакви правила. Да включищ в борбата с него и твои близки. Обикновено мъжете с ниско самочувстие се хващат като удавник за сламка за бившите си и ги тормозят. Така се чувстват силни и значими.
Ако имате дете, проблемът сигурно е по-сриозен ... :-\ Съжалявам, за това, което ти се случва...
ХОРАТА СЕ ДЪРЖАТ С ТЕБ, ТАКА, КАКТО ИМ ПОЗВОЛИШ.
-
Ако Силва не е психолог, то много интересно защо Венера признава Силва, а пък отрича Хъбрад основно на принципа, че последния няма тапия...това пак ми замириса на прилепнал постулат. ;D
Кайли, за да не махнеш с ръка пренебрежително и да си кажеш- "на тая главата никога няма да увре" ;D и за да не ме разбереш погрешно да ти поясня- аз тоя хъбард не го отричам тотално. който има потребност от него, да си го ползва. И аз бих могла да го ползвам, но само в определени случаи и без да се вманиачавам в учението му- ако примерно ми е сдухано или се събудя със задника нагоре с удоволствие бих си початила с тебе и може да науча някоя мъдрост и да прозра нещо важно ... обаче ако имам натрапчиви мисли, паник атак, тежка депресия или нещо такова тогава ще търся квалифицирана помощ. ;) :tauruss:
-
Yaya, не те познавам ... Може и да греша, затова не ми се обиждай :)
Обикновено ние излъчваме сигнали, които другите четат. От твоите постове аз усещам отчаяние и слабост. Мъжът ти сигурно също усеща това - усеща те слаба и беззащитна, възполза се от това, за да те манипулира. И ако е наистиана е така-ако излъчваш слабост, скоро няма да се отървеш от него. По някакъв начин трябва да му покажеш, че си силна. Трябва ясно и точно да му поставиш твоите условия, да определиш някакви правила. Да включищ в борбата с него и твои близки. Обикновено мъжете с ниско самочувстие се хващат като удавник за сламка за бившите си и ги тормозят. Така се чувстват силни и значими.
Ако имате дете, проблемът сигурно е по-сриозен ... :-\ Съжалявам, за това, което ти се случва...
ХОРАТА СЕ ДЪРЖАТ С ТЕБ, ТАКА, КАКТО ИМ ПОЗВОЛИШ.
Грешиш :blink: аз не показвам емоция. Не му се и давам. На всяко негово действие отвръщам осезаемо. Но, ако той засяга емоцията в мен(което си позволих да призная само в тази тема, понеже, ако прочетеш поста на Рая точно преди този твой който цитирам - в същото усещане съм), то аз мога да засегна едниствено неговите финанси ;D.
Истината е, че искам да се отърва от него, но заради детето сме вързани до скончание света....
Вероятно ще кажеш, че трябва да спра и да не отвръщам. Да, ама моята Империя не може да спре и да не отвърне на удара, щото той ще ми се качи на главата - тогава ще види, че съм слаба, щото ще го оставя да ме тъпче. А така, сега, мога само да му кажа "виж кво, ти се занимаваш, но, когато ти го правиш, и аз ще го правя, когато ти спреш, и аз ще спра". Дори съм му го казвала директно. Еми, явно съдба, ще си го влача като гербова марка.
А притесненията ми са свързани единствено с детето - това са натрапчивите мисли. Защото той може и да се грижи перфектно за него, но в мен оставя усещането, че нещо се случва...
Както и да е.
Как да се освободим от натрапчивите мисли? :blink: Как да решим проблем, който не зависи от нас?
-
Да, сигурно, Хм, но ми е бивш. Само дето натрапливо мисля за него, като разбера, че е оставил детето само.... Да знаеш какви неща му мисля тогава... А полудявам от натрапчиви мисли за детето, не за баща му ;D
Оставете бившия ми, казах какъв е проблема с него, защото Венера попита и реши, че съм отчаяна заради него.
Кажете как се справяте с натрапчивите мисли и с проблемите, които ви влияят, но не зависят от вас.
-
Кажете как се справяте с натрапчивите мисли и с проблемите, които ви влияят, но не зависят от вас.
Пренасочване на вниманието- гледаме според хороскопа си на къде в тоя период са насочени външните енергии, за да сме в синхрон с тях и по-лесно да стават нещата, а после търсим красота около себе си:)
-
А притесненията ми са свързани с детето - това са натрапчивите мисли. Защото той може и да се грижи перфектно за него, но в мен оставя усещането, че нещо се случва...
Както и да е.
Как да се освободим от натрапчивите мисли? :blink: Как да решим проблем, който не зависи от нас?
Натрапчивите мисли в повечето случаи издават стремеж за свръхконтрол над нещата. Все пак и той е баща и той иска да се грижи за детето. И аз съм майка, разбирам ти притесненията, но ти сама казваш "той може и да се грижи перефктно за детето.." т.е. мислиш ли, че е добър баща? Имаш усещането, че нещо се случва ... Тези натрапчиви мисли само на базата на усещането ли са ? Имаш ли нещо, което да подкрепи това усещане? притесняваш се за нещо, което може и никога да не се случи. Един от начините за справяне с натрапчивите мисли е логиката и оптимизма. негативизма и черногледтсвото са добра почва за натрапчивите мисли. Опитай се да погледнеш нещата от добрата им страна - детето може би се радва да е с баща си. Ако ти мислиш, че нещо се случва, трябва да намериш начин, за да го докажеш, че е така. Ако нямаш доказателва, значи притесненията ти са неоснователни. В такъв случай осъзнай, че това са просто мисли, мисли, които нямат нищо общо с реалността. Колкото повече се бориш с тези мисли, те ще се връщат с още по-голяма сила. Остави ги да се случват, без да се бориш с тях, като ги приемеш изцяло, но с ясното съзнание, че са ПРОСТО МИСЛИ, мисли, които пораждат страх у теб, страх, който идва от теб самата който няма общо с реалността...
-
Ма Силва психолог ли е? Чела съм, че и той се самообразовал? Демек нема тапия по психология?
:57: :haha:
-
Я и аз да кажа нещо по темата.Всички хора около мен, включително и аз сме тотално изтрещели напоследък.Дупка,депресия,стрес или е с някакво друго име.Всеки си му дава различно име.Дори и тези,които са материално добре.Мисля си дали нещо в мунданен план не се е разпростряло над всички нас.Марая да каже.Не може все пак в заобикалящата не действителност от пошлост,мръсотия,лъжи,страх и прочие "екстри" да няма все още нещо хубаво.
http://vbox7.com/play:516e290de2
Ето ви нещо хубаво,подарък е моя син за мен.
-
Стига с тия тЪпии и каналния ред, въртящ бизнес с мозъци серийно производство. Майкъл Фарадей, Бенджамин Франклин, Лайбниц, Едисон, Колю Фичето - все самоуки звезди. :) А от изкуството да не изреждаме.
Забелязали ли сте, че няма светулки вече години наред? Преди в локалния парк имаше нощем. А сега няма. През последните седмици трябваше да излетят и комарите в атака. Но няма и комари - чисто!
-
Това за светулките наистина е така.Къде изчезнаха светулките? А мравките не виждат,че има звезди,но ако бяха като нас , можеха и да ги видят. Всички онези, които ходят над бездната се надушват. Това е от една моя любима книга "Над бездната" на Ан Ривърс Сиддънс.
-
Да, сигурно, Хм, но ми е бивш. Само дето натрапливо мисля за него, като разбера, че е оставил детето само.... Да знаеш какви неща му мисля тогава... А полудявам от натрапчиви мисли за детето, не за баща му ;D
Оставете бившия ми, казах какъв е проблема с него, защото Венера попита и реши, че съм отчаяна заради него.
Кажете как се справяте с натрапчивите мисли и с проблемите, които ви влияят, но не зависят от вас.
Мислех да не се намесвам, ма сърце юнашко не трае...има процесинг за всичко...сигурно ще измислим нещо подходящо и за теб в един момент...обаче на тоя етап твоето положение ми прилича на дребния тиран, прочети Кастанеда Огънят отвътре, глава втора май беше.
В процесинга има техника Натискане на бутони - с тая техника очевидно работи и Господ - един бутон се натиска, докато се изчерпи заряда от него.
А при дребния тиран се създава една нова сплав - то е като каляване на желязото. Просто има неща, които трябва да се изтърпят, за да минеш в горно ниво. И на желязото не му е кеф да го потапят ту в огън, ту във вода...
-
Това горното беше за проблемите. А за натрапчивите мисли - пробвай от прима виста го казвам, пробвай с промяна на значимостта и промяна на отношението.
Примерно
Тази ми мисъл е много важна. Тази мисъл е маловажна. после пак и пак
Всъщност трябва да хванеш точно коя е натрапчивата мисъл, ако е че той ще направи нещо лошо на детето и почваш
той ще направи нещо лошо на детето, той ще направи само хубаво на дедето.
Нещо подобно...
Аз мисля, че лесно можеш да я опаткаш натрапчивата мисъл, ако не с една ,с друга е такава лесна техника, ма сега не мога да ровя да ти търся.
Пробвай с горните две: на важността и на промяна на отношението.
-
Стига с тия тЪпии и каналния ред, въртящ бизнес с мозъци серийно производство. Майкъл Фарадей, Бенджамин Франклин, Лайбниц, Едисон, Колю Фичето - все самоуки звезди. :) А от изкуството да не изреждаме.
Забелязали ли сте, че няма светулки вече години наред? Преди в локалния парк имаше нощем. А сега няма. През последните седмици трябваше да излетят и комарите в атака. Но няма и комари - чисто!
Интересно при мен е пълно със светулки, влизат и в стаята в която спя... ;D Голяма красота са....
-
Стига с тия тЪпии и каналния ред, въртящ бизнес с мозъци серийно производство. Майкъл Фарадей, Бенджамин Франклин, Лайбниц, Едисон, Колю Фичето - все самоуки звезди. :) А от изкуството да не изреждаме.
Забелязали ли сте, че няма светулки вече години наред? Преди в локалния парк имаше нощем. А сега няма. През последните седмици трябваше да излетят и комарите в атака. Но няма и комари - чисто!
ааа комари си има ;D при това ме обичкат :(
-
Това горното беше за проблемите. А за натрапчивите мисли - пробвай от прима виста го казвам, пробвай с промяна на значимостта и промяна на отношението.
Примерно
Тази ми мисъл е много важна. Тази мисъл е маловажна. после пак и пак
Всъщност трябва да хванеш точно коя е натрапчивата мисъл, ако е че той ще направи нещо лошо на детето и почваш
той ще направи нещо лошо на детето, той ще направи само хубаво на дедето.
Нещо подобно...
Аз мисля, че лесно можеш да я опаткаш натрапчивата мисъл, ако не с една ,с друга е такава лесна техника, ма сега не мога да ровя да ти търся.
Пробвай с горните две: на важността и на промяна на отношението.
това с редуване ли? Не трябва ли като мантра да си повтарям "всичко с детето ще е наред при него, на детето ще му е добре" или трябва да има антагонизъм?
Колкото до натискането на бутоните - скоро не съм го правила, но преди, като ме стискаше нещо, беше ме шубе или не бях сигурна в него, нарочно му се бутах между шамарите. Щото тогава, дори и да те е страх, се сблъскваш фронтално с това нещо и го решаваш, няма мърдане, като при квадратурите, само че сама се натрисах на проблема си нарочно и умишлено, не чаках да ми се случи отстрани. Не съм чела Кастанеда, улучих ли с Огъня?
-
Венера, не бих посетила психолог не, защото не ги уважавам или ги подценявам, а защото съм убедена, че ще се справя сама. Е, явно засега неуспешно, но пък и психолога няма да ми каже нещо, което не знам или което сама не осъзнавам. На мен проблемът ми е как да приключи това. И тези от рода на "трябва да приемеш това положение" не ми вършат работа. Говорихме си веднъж с една позната, не директно, но пък тя е психолог. И това й беше тезата. Е, мерси, не ми върши работа. ;D
Кайли, Силва е интересна методика на релакс и самовнушение. Дали човечецът има тапия, не знам, но светът е луднал по него. Дано има защо ;D
Yaya, колко години още искаш да опитваш да се справиш с проблема си сама без компетентна помощ? Не мислиш ли, че четери години са прекалено дълъг период?
Що се отнася до самостоятелното решаване на даден проблем месец-два е достатъчен период за това. Ако през този период проблемът е все още налице, то тогава е желателно да потърсим компетентна помощ.
Работата на психолога или психоаналитика е не да ти решава проблема, а да ти помогне ти самата да го решиш. Тези специалисти са подготвени за това. Те имат необходимите знания и умения, както и нужните "инструменти", за да изчистят "тлаката", насабрала се в душата ни.
Пожелавам ти от сърце да намериш възможно най-скоро душевния комфорт, който да те накара да се чувстваш истински щастлива!
-
Понякога нещата не се случват просто защото твърде силно се опитваме да ги осъществим.
А пробвала ли си да проследиш всеки страх до корена му? Какво откри - откъде произлизат?
-
Ей, Дивна, много съжалявам, ако съм ви изглеждала толкова нестабилна досега. С Венера направо ме изкарахте параноидна невротичка :blink: Не, мила, не мисля, че съм за психолог, при цялото ми уважение към специалистите без да ги подценявам.
Тъй като всичко се случва спорадично, но се случва и продължава, реших да си изплача мъката и да питам другите как се справят.
Ето, Рая и Кайли ме разбират правилно. Благодаря ти за участието в темата, но наистина не съм се сринала тотално, а вчера ми беше ужасно неуравновесен ден, защото ми беше поднесена поредната порция информация. Така се случват нещата, а не всеки ден да съм акто ударен самолет. Но в дни акто вчерашния, се връщат натрапчивите мисли, и така, докато ги овладея. Ама така ли ще е постоянно? :-\
Келвин, не знам как да стигна до корена на проблема :blink:
-
това с редуване ли? Не трябва ли като мантра да си повтарям "всичко с детето ще е наред при него, на детето ще му е добре" или трябва да има антагонизъм?
Колкото до натискането на бутоните - скоро не съм го правила, но преди, като ме стискаше нещо, беше ме шубе или не бях сигурна в него, нарочно му се бутах между шамарите. Щото тогава, дори и да те е страх, се сблъскваш фронтално с това нещо и го решаваш, няма мърдане, като при квадратурите, само че сама се натрисах на проблема си нарочно и умишлено, не чаках да ми се случи отстрани. Не съм чела Кастанеда, улучих ли с Огъня?
Онова с редуване, като мантра ще се опиташ да си вбиеш клин в съзнанието на принципа клин клин избива. А като осъзнато прочувствено редуваш, ама го осъзнаваш и го чувстваш и го осмисляш, като си го казваш и го редуваш - то е като как вадиш бурен от земята, нали го клатиш насам натам да му разхлабиш корените.
Въпросът е, че когато редуваш и ги чувстваш противоположностите и почваш ти да контролираш мисълта. Щото помисли - ако можеш убедено да кажеш едното и после също убедено другото - явно и двете мисли зависят от теб. А натрапчива е мисъл, от която ти зависиш и не можеш да се избавиш.
Също е важна значимостта - ти придаваш твърде голямо значение на неговото присъствие, трябва да свалиш значимостта.
Какви прилепнали убеждения, чувства или физ. усещания бихте искали да приемете? Просто им позволете да бъдат тук, да присъстват, без да ги избягвате или задържате.
Какво се явява противоположно на вашето убеждение или чевство? Можете ли да си позволите да изпитате противоположността, а след това отново да преместите вниманието си върху самото чувство, убеждение или усещане?
Направете 3 пъти това преместване между противоположностите. Какво изпитвате сега относно залепналата същност?
Каква значима служба или полезни неща върши за вас залепналото чувство, убеждение или усещане? Дайте си достатъчно време за отговор и го запишете. Изпитайте напълно значимата служба или полезните неща, които върши за вас залепналото чувство, убеждение или усещане.
Благодарност. По всякакъв начин, който ви се стори подходящ, дайте на своето чувство, убеждение или усещане да знае колко много сте му признателни за работата, която върши за вас. Изразете благодарност с максимална сърдечност и убеденост на глас.
Ако след 10 год се огледате назад, как ще се чувствате по отношение на факта, че даденото чувство, убеждение или усещане е било прието от вас сега? След като го приемете, как ще го оцените?
Залепналото чувство, убеждение или усещане има начало, среда и край. Вие вече сте създали началото и средата, а сега създайте желания край как сте приели това чувство, убеждение или усещане. Пълноценно изпитайте този край.
Ако някой друг изпитваше вашето чувство, убеждение или усещане, как би го приел той? Какво би го накарал да приеме по-леко тази същност?
Въобразете си, че това чувство, убеждение или усещане образува около вас затворен заплашителен кръг. Какво изпитвате?
Въобразете си, че залепналото чувство, убеждение или усещане приема образа на усмихнато лице. Какво изпитвате?
Ако прилепналото чувство, убеждение или усещане изисква опрощение, преди да бъде прието, меко натиснете 12 пъти центъра на месестата област между палеца и показалеца и произнесете убедено на глас: "Аз площавам на себе си, на другите хора, на събитията и на самата вселена за съществуването на това залепване."
Позволете си отново напълно да изпитате прилепналото чувство, убеждение или усещане, без каквото и да е намерение да го удържате или избягвате. Ако все още нямате пълно приемане, повтаряйте процеса.
-
Кайли, изписа тука 50 страници примери. Вземи напиши книга, провеждай курсове и изкарай пари от това ;D Серозно! ;)
-
Кайли, златна си!!! :kissd:
много ясен и точен пост, поздравления!
-
Мислила съм си, Аурора, ама навремето не стана и ми мина меракът. Сега ми е интересно що изобщо се отвори приказка за това, може пък да му е дошло времето..казвали сте ми, че имам данни по хороскоп да си направя нова религия. ;D
Ама вече ми е все тая - нали разправят, че нещата се получават, когато вече не ги искаш...
-
Кайли, златна си!!! :kissd:
много ясен и точен пост, поздравления!
Сега си седни на д-то и го прави известно време да видим докъде ще го докараш. Ако не стане, поне ще го разклатиш, а после ще направим малко визуализации и ще му видим сметката по всяка вероятност.
-
;D ще почна да се омагьосвам
А ти да не би да си със Сатурн в 11 дом, та ще слагаш основи на нова религия?
-
Не мислиш ли, че коренът на всички страхове е страхът от смъртта? Те избуяват от там и са един вид негови манифестации.
-
от смъртта? Да, логично е, дори много. Но не моята, а на друг и няма да го обсъждам повече, за да не го проектирам ясно :-\
-
Ей, Дивна, много съжалявам, ако съм ви изглеждала толкова нестабилна досега. С Венера направо ме изкарахте параноидна невротичка :blink: Не, мила, не мисля, че съм за психолог, при цялото ми уважение към специалистите без да ги подценявам.
Тъй като всичко се случва спорадично, но се случва и продължава, реших да си изплача мъката и да питам другите как се справят.
Ето, Рая и Кайли ме разбират правилно. Благодаря ти за участието в темата, но наистина не съм се сринала тотално, а вчера ми беше ужасно неуравновесен ден, защото ми беше поднесена поредната порция информация. Така се случват нещата, а не всеки ден да съм акто ударен самолет. Но в дни акто вчерашния, се връщат натрапчивите мисли, и така, докато ги овладея. Ама така ли ще е постоянно? :-\
Келвин, не знам как да стигна до корена на проблема :blink:
ЯЯ, никога не си ми изглеждала нестабилна. Всяко живо човешко същество има своите си проблеми. Те са част от живота. Има проблеми обаче, които можем да решим бързо и други, които не сме "всевишни" и не е по силите ни да ги решим ... не поне както решаваме другите, за кратко. В такива моменти един интелигентен човек си задава въпроса:
"Защо трябва да продължавам да страдам, като мога да съм щастлив/а?" И след няколко месечни самостоятелни опити да си реши проблемите, човек започва да търси помощ. Според нивото на интелекта той се обръща за помощ или към църквата или към врачките или към психолозите/психиатрите.
Знам, че в БГ, хората се срамуват да кажат, че посещават психолог или психиатър, за да не ги помислят за луди. Факт е обаче, че един луд никога не търси сам психолог/психиатър - него го водят при такъв, а един интелигентен човек сам търси помощ от професионалист, защото е достатъчно наясно, че не е Господ-Бог и не винаги може да си помогне сам.
-
И всичко това ще приключи, когато се появи друг, но за момента съм сама. А друг няма как да се появи, щото това не зависи от мен :blink:
Верно ли така мислиш?! Еми наистина няма да се появи тогава...
-
Yaya, приеми моите поздравления, че си решила да споделиш тук smiley Това, че ти говориш/пишеш тук е знак, че ти осъзнаваш и търсиш начин, а това е една стъпка напред, към успеха.
Ще споделя какво мисля, но имай предвид, че нямам голям житейски опит и нямам намерения допълнително да те обърквам... Ще пиша от гледна точка на 24-годишен човек имал страхове, натрапливи мисли и посещавал когнитивно-поведечески психолог... Понякога не е необходимо да се крием зад красиви маска, а да си казваме истината в очите smiley
Казват, че съществуват две основни чувства - страх и любов, и всички останали произхождат от тях. В даден момент ти си допуснала страхът, защото всичко започва отсамите нас и сега той владее по-голяма част от теб, от тук идват и натрапливите мисли, а те са като една спирала, която няма край ... Колкото повече ти отблъскваш страха, толкова повече се отдалечаваш от победата над него и влизаш в порочния кръг, колкото повече бягаш (още от самото заглавие се вижда думата "избягаме", толкова повече страхът в очите ти ще става все по-голям. Трябва да спреш да го игнорираш, а да се изправиш срещу него и да го приемеш. С постепенното ни израстване страховете стават все по-малки...Опитвай се да живееш тук и сега, концентрирай се върху настоящия момент, не мисли за миналото какво е било, то вече е минало и не означава, че нещата ще се повторят отново. Не мисли и за бъдещето какво ще е..... Приеми всичко, през което преминаваш през един път, през който трябва да минеш, за да станеш човека, който трябва да станеш, добър момент да се отласнеш ида намериш себе си.
А колкото до "защо на мен", защото Бог знае кое е най-доброто за нас и понякога (почти винаги) най-неприетните неща, които ни се случват са най-големите подаръци от съдбата...
Може би за момента трябва да спреш с книжките по позитивна л-ра, защото доста могат да ни объркат мислите (от личен опит) и да потърсиш помощ при подходящ специалист. Той ще ти каже най-подходящата за теб техника, която да използваш, ще ти помогне да подредиш мислите си... В допълнение ти препоръчвам да приемаш подходяща Бахова есенция.
Не забравяй, че всеки един, който е на Земята е на еднакво разстояние от звездите... kiss
П.П. Не мисля, че нещата ще се промеят, ако се появи друг. Може би ти трябва да се промениш най-напред, защото ние хората сме на принципа на огледалото...
-
Да, права си, на принципа на огледалото.... А и не винаги това, което виждаш в огледалото е това, което се отразява. При всичко, което съм изчела, е застъпена една основна теза и херметически закон(въпреки, че се сблъсках и с наличието на спор за автентичността на херметическите закони, предивд факта, че се появяват за пръв път в публикация в САЩ в началото на 20 в.) е за менталната Вселена. Разбирай Съзнанието определя битието.
Не знам до каква степен наличието на определена мисъл може да бъде материализирано.
Ето, в момента обсъждам с вас това, което ме безпокои и все повече осъзнавам, че едва ли един баща би наранил детето си. От друга страна, когато знае, че определени неща психират майката, ги натрапва с удоволствие.
Е, ако човек се поддаде на страха, е ли възможно той да се случи реално и каква е вероятността - от гл.т. на вашия опит и наблюдения?
И другата страна - ако човек не обърне внимание на страха, а го игнорира като вероятен за съществуване, но невероятен за случване, дали наистина със силата на мисълбта би избягал от него?
Баба ми казва "Ако ти дойде на ума, ще ти дойде и до главата" :blink:
-
Всяка силна мисъл се материализира, светът работи на тоя принцип, ако не срещне равна по големина или по-силна противоположна мисъл и тогава може да се материализира другата.
На тоя принцип работят и всички техники за самовнушения.
-
Всяка силна мисъл се материализира, светът работи на тоя принцип, ако не срещне равна по големина или по-силна противоположна мисъл и тогава може да се материализира другата.
На тоя принцип работят и всички техники за самовнушения.
знаеш, че съм фен на техниките ти и разсъжденията ти :)
сигурно ще си задам отговор, но защо когато повтаряме положителни мисли и нагласи, често е нужно само едно мъничко дяволче, прокраднала се не до там положителна мисъл, която да те върне обратно в първи клас, от кота 0 :(
-
Щото силната мисъл е и устойчива. Ако една дребничка мисъл може да я разклати, тя устойчива ли е?
-
Хъбард казваше на такава мисъл "мокап". Разликата между мокапа и обикновените мисли е, че мокапът е стабилен, устойчив и силен. Всъщност всичко, което трябва да направим, е да се научим да уплътняваме мислите си. Обаче докато още не сме готови да ги контролираме, по-добре че не умеем да ги уплътняваме, щото всяка дребна негативна мисъл ще е в състояние да се материализира и ето ти адът.
-
Според хиндуистките вярвания, във Вселената има много светове и много планети. В нашия свят мислите се материализират след известен период от време и известна настойчивост. Когато преминеш на по-горно ниво, отиваш в свят, в който мислите ти веднага се материализират. Затова е много важно дотогава да си изчистил мислите си, защото последиците за теб могат да са лоши.
Затова си мисля, че Сатурн, който е време и ограничение, всъщност е страж на този свят. Той може да забави, да отложи във времето или да ограничи негативното и това трябва да се отнася и за мислите.
Но, от друга страна, Сатурн дава лоши мисли.
-
Всяка силна мисъл се материализира, светът работи на тоя принцип, ако не срещне равна по големина или по-силна противоположна мисъл и тогава може да се материализира другата.
На тоя принцип работят и всички техники за самовнушения.
знаеш, че съм фен на техниките ти и разсъжденията ти :)
сигурно ще си задам отговор, но защо когато повтаряме положителни мисли и нагласи, често е нужно само едно мъничко дяволче, прокраднала се не до там положителна мисъл, която да те върне обратно в първи клас, от кота 0 :(
:72:
-
Но от друга страна, Сатурн дава лоши мисли.
Според мен, Плутон, блокирал светило, дава натрапчивите мисли и нуждата винаги да се безпокои човек.
-
знаете отлично принципа на стократно повторената "лъжа" (дали е лъжа положителната мисъл или волево контролиране това е за друга тема) - рано или късно става истина.
Например:
не сте уверени, че ще вземете теста, учили сте, но все пак нещо ви съмнява. тръгвате към залата повтаряйки си нон стоп "мога, знам" но в един "брилянтен" момент се прокрадва едно дяволче - "сигурна ли си, че е така" и всичко отива на кино.
аз също съм убедена, че мислите се материализират - ако не бях нямаше да следя темата :)
-
Положителните мисли изисват по-голяма енергия за материализация.
Образно невчесана коса и прическа. Необходимо е усилие за прическата, а невчесаната сама си става.
Лошите мисли са невчесани и е необходима една доза невчесани кичури, за да развалят прическата.
-
Положителните мисли изисват по-голяма енергия за материализация.
Образно невчесана коса и прическа. Необходимо е усилие за прическата, а невчесаната сама си става.
Лошите мисли са невчесани и е необходима една доза невчесани кичури, за да развалят прическата.
Теоретиците твърдят обратното, но реалността друго подсказва (т.е. съгласна съм с теб). :blink:
При мен 99% от "невчесаните" мисли се материализират (вероятно заради големия емоционален заряд). За положителните...процентът не знам дали ще бъде дори двуцифрено число.
-
Вероятно, значение има и степента на желание - тоест, колкото е по-голяма, толкова повече те е страх да не изгубиш възможността да получиш желаното. Аз, например, имам само 1-2 области, с които не мога да се справя, но са много важни за мен. В останалите, "искам и получавам". Вероятно в такива моменти се появява страхът, а не невчесаната мисъл. Нали всичко беше Любов и Страх :blink:
-
Вероятно, значение има и степента на желание - тоест, колкото е по-голяма, толкова повече те е страх да не изгубиш възможността да получиш желаното. Аз, например, имам само 1-2 области, с които не мога да се справя, но са много важни за мен. В останалите, "искам и получавам". Вероятно в такива моменти се появява страхът, а не невчесаната мисъл. Нали всичко беше Любов и Страх :blink:
да това също - често тръгвайки (тръгването не съвсем символично казано) с нагласата "не ми пука" и без никакви мисли - нито положителни, нито отрицателни, с нагласа "аз правя каквото трябва пък да става каквото ще" и се получават - все пак колкото и да си мислим, че сме неутрални винаги имаме някакви очаквания и дребнички желания за изхода :)
-
Това за светулките наистина е така.Къде изчезнаха светулките?
Ха, пък при нас има. Даже с изумление го установих, вечеряйки на терасата, не бях виждала от години, но не е еднократен случай от тази година.
-
Съзнанието определя битието.
A! Най-после да го прочета казано и от друг така. Понеже тази поговорка си я мрънкам открай време обърната по начина, по който си я написала. Нещо повече - то е и битието. Разбира се, съзнанието може да се направи, че това не е така.
А за страха от смъртта - психолозите твърдят, че това е нормален страх, оставяйки впечатлението, че не подлежи на разтваряне. Но не съм на това мнение.
-
Вероятно, значение има и степента на желание - тоест, колкото е по-голяма, толкова повече те е страх да не изгубиш възможността да получиш желаното. Аз, например, имам само 1-2 области, с които не мога да се справя, но са много важни за мен. В останалите, "искам и получавам". Вероятно в такива моменти се появява страхът, а не невчесаната мисъл. Нали всичко беше Любов и Страх :blink:
Айде сега, хвана и прихвана друг прилепнал постулат и давай да вървим. ;D
Що си толкова сигурна, че всичко е любов и страх?
Виж дали не можеш да се справиш с тия две области, именно защото са много важни за теб. Повишила си нивото им на важност до степен да ги гледаш отдолу нагоре и да не смееш да ги пипнеш сакън да не ги развалиш.
Когато направиш нещо много важно в съзнанието си, почваш да не работиш с него, щото то нали е велико и важно...
-
Разбира се, съзнанието може и да избере да се направи, че то е определяно от битието.
Друг много важен "закон" на процесинга...
Ти си винаги причината за нещата. Дори ако в един момент си следствие, преди това в ролята си на причина си постановил, че искаш да бъдеш следствие...
-
Вероятно, значение има и степента на желание - тоест, колкото е по-голяма, толкова повече те е страх да не изгубиш възможността да получиш желаното. Аз, например, имам само 1-2 области, с които не мога да се справя, но са много важни за мен. В останалите, "искам и получавам". Вероятно в такива моменти се появява страхът, а не невчесаната мисъл. Нали всичко беше Любов и Страх :blink:
Айде сега, хвана и прихвана друг прилепнал постулат и давай да вървим. ;D
Що си толкова сигурна, че всичко е любов и страх?
Виж дали не можеш да се справиш с тия две области, именно защото са много важни за теб. Повишила си нивото им на важност до степен да ги гледаш отдолу нагоре и да не смееш да ги пипнеш сакън да не ги развалиш.
Когато направиш нещо много важно в съзнанието си, почваш да не работиш с него, щото то нали е велико и важно...
Ами, а, де??? Що, откъде да знам що са толкова важни. То нали затова не мога да се справя ;D осъзнаването на проблема е крачка към решаването. Да лепна още една заучена фраза ;)
Ама виж сега какво мисля - Любов е, защото е търпение, защото, ако аз не те обичам, няма да съм търпелива към теб и всичко, което ти представляваш. Ако не си обичам работата, няма да съм щастлива да я работя и пр. позобни блудкави примери. А страхът е страх, защото това те спира. Мен ме е страх от високо, ама мнооого. Съответно, не бих тренирала скално катерене. Преди исках да скачам с парашут, за да го преодолея. Не го направих, защото ме беше страх и нямах вяра в себе си. Знам, че първия скок е с придружител, но ако нещо стане? Ще си умра, без да съм оставила поне детенце след себе си ;D Та така, Любовта ръчка, а страхът спира. Досега не съм оборила в практиката този постулат, но предстои още вода да изтече.
-
осъзнаването на проблема е крачка към решаването. Да лепна още една заучена фраза
Те някои фрази може и да са верни, а може и да са полезни даже. Не е речено, че трябва с баданарката да отсечем всичко. Не, трябва да го осъзнаем и преразгледаме. Ако остане същото, ОК.
В случая за мен тази заучена фраза си работи...
-
Какви прилепнали убеждения, чувства или физ. усещания бихте искали да приемете? Просто им позволете да бъдат тук, да присъстват, без да ги избягвате или задържате.
Какво се явява противоположно на вашето убеждение или чевство? Можете ли да си позволите да изпитате противоположността, а след това отново да преместите вниманието си върху самото чувство, убеждение или усещане?
Направете 3 пъти това преместване между противоположностите. Какво изпитвате сега относно залепналата същност?
Каква значима служба или полезни неща върши за вас залепналото чувство, убеждение или усещане? Дайте си достатъчно време за отговор и го запишете. Изпитайте напълно значимата служба или полезните неща, които върши за вас залепналото чувство, убеждение или усещане.
Благодарност. По всякакъв начин, който ви се стори подходящ, дайте на своето чувство, убеждение или усещане да знае колко много сте му признателни за работата, която върши за вас. Изразете благодарност с максимална сърдечност и убеденост на глас.
Ако след 10 год се огледате назад, как ще се чувствате по отношение на факта, че даденото чувство, убеждение или усещане е било прието от вас сега? След като го приемете, как ще го оцените?
Залепналото чувство, убеждение или усещане има начало, среда и край. Вие вече сте създали началото и средата, а сега създайте желания край как сте приели това чувство, убеждение или усещане. Пълноценно изпитайте този край.
Ако някой друг изпитваше вашето чувство, убеждение или усещане, как би го приел той? Какво би го накарал да приеме по-леко тази същност?
Въобразете си, че това чувство, убеждение или усещане образува около вас затворен заплашителен кръг. Какво изпитвате?
Въобразете си, че залепналото чувство, убеждение или усещане приема образа на усмихнато лице. Какво изпитвате?
Ако прилепналото чувство, убеждение или усещане изисква опрощение, преди да бъде прието, меко натиснете 12 пъти центъра на месестата област между палеца и показалеца и произнесете убедено на глас: "Аз площавам на себе си, на другите хора, на събитията и на самата вселена за съществуването на това залепване."
Позволете си отново напълно да изпитате прилепналото чувство, убеждение или усещане, без каквото и да е намерение да го удържате или избягвате. Ако все още нямате пълно приемане, повтаряйте процеса.
Мисля, че тази практика би била успешна дори за спирането на цигарите, ще пробвам и ще споделя резултата. kaily наистина чета писанията ти с интерес
-
:-[ И моля да ме извините но нещо не се справям с цитатите
-
:-[ И моля да ме извините но нещо не се справям с цитатите
Отстрани има един бутон "цитат". Натискаш го и пишеш под текста :rolleyes:
-
Написаното от мен влиза в цитата :blink:
-
Защото ето тази скоба [/quote] е някъде много надолу. Текста ти трябва да е след нея. Освен това, ако искаш да цитираш поредица изречения, но отделно, трябва да имаш отваряща и затваряща скоба за всяко по отделно.
-
Мисля, че тази практика би била успешна дори за спирането на цигарите, ще пробвам и ще споделя резултата. kaily наистина чета писанията ти с интерес
Пробвай, лично аз си пуша. ;D
Обаче - от 25-30 цигари на ден намалих на 3-4, рядко до 5 на ден. И пуша с огромно удоволствие сага, направо чиста медитация. :blink:
Ако искаш, да ти споделя как ги намалих? Щото то техники се измислят в крачка, те не са само техниките на Хъбард, имам от Ошо, от визуализации, отвсякъде събирам като Плюшкин техники...и накрая си измисля мои...неволята учи. :confuse3:
-
Мисля, че тази практика би била успешна дори за спирането на цигарите, ще пробвам и ще споделя резултата. kaily наистина чета писанията ти с интерес
Пробвай, лично аз си пуша. ;D
Обаче - от 25-30 цигари на ден намалих на 3-4, рядко до 5 на ден. И пуша с огромно удоволствие сага, направо чиста медитация. :blink:
Ако искаш, да ти споделя как ги намалих? Щото то техники се измислят в крачка, те не са само техниките на Хъбард, имам от Ошо, от визуализации, отвсякъде събирам като Плюшкин техники...и накрая си измисля мои...неволята учи. :confuse3:
моля те, сподели :)
-
Благодаря Aurora :08:
kaily , това което ми се завъртя в главата си беше смес, но някак твоя пост даде направление.
Ако пуша само по 5 цигари на ден ще си направя медал от кибритени клечки ;D
-
Благодаря Aurora :08:
kaily , това което ми се завъртя в главата си беше смес, но някак твоя пост даде направление.
Ако пуша само по 5 цигари на ден ще си направя медал от кибритени клечки ;D
:-\ това е супер идея... но мога само айфевола кула :-[
за храната беше лесно .. един личен метод. по едно време бях почнала да качвам за мой огромен ужас и просто си пренесох визулано-чувствената погнуса от други образи върху не рационално меню - стана лесно, но с цигарите това не се получава :(
-
Разбира се, съзнанието може и да избере да се направи, че то е определяно от битието.
Друг много важен "закон" на процесинга...
Ти си винаги причината за нещата. Дори ако в един момент си следствие, преди това в ролята си на причина си постановил, че искаш да бъдеш следствие...
Просто уникално! :o Изключително точно...Грабвам си го...ще ти събирам мъдрите мисли...,да знаеш.... :P ;D...
Хайде дай повечко за цигарите...Дай да пробваме...Прегряла съм.... ;D
-
аз вече искам да се телепортирам на друго място :91:
уморих се от заблуди и надежди.
уморих се от борби.
уморих се да се чувствам гадно.
току се прокрадне някой светъл лъч и в следващият момент тъмнината отново ме поглъща.
защо е всичко това?
с какво съм го предизвикала?
ако някой преди година ми беше казал, че ще се озова в това положение и ще се срина тотално, не бих му повярвала?
вече тотално загубих вяра в себе си!
и се питам къде изчезна онова борбено и уверено в себе си момиче?
-
Цигарите пробвах по много начини да ги спра, обаче аз съм от типовете хора, които а нещо им се забрани, а света ще обърнат да си го доставят. Т.е. не върви тая техника при мен да река, да отсека и край..
Та техниката е изумително проста, просто се чудя как никой досега не я е измислил. На първо време почнах да пуша, само когато ми се пуши. А не когато ми е скучно, когато няма какво да правя и прочее.
От 25 ведната паднах на 12-13. Пуших така половин година и после свалих на 6-7, а след още половин година на 3-4.
Техниката е да пушиш само когато ти се пуши. Пробвайте, може да има резултат.
-
Рая ще трябва да запазиш увереността си, но не се бори с вятърни мелници, дори звездите подсказват, че понякога не трябва да се бориш а да съзерцаваш. Може да звучи този пост както си иска :mellow:
Марая, започнах с това да влизам в онова усещане когато си в автобус, трябва да сдържаш желанието за цигарения дим цели осем часа, опитвам се да изживея усещането многократно като го приемам в цялата му "цветност", всеки сам си решава ситуацията, ще трябва да интерпретирате от тук на сетне, това беше само насока. Днес като станах, първо закусих, за мен това е новост и запалих първата си цигара след две глътки кафе :blink:
Ще продължа по интуиция, мисля ще има резултат :rakeattack:
-
Цигарите пробвах по много начини да ги спра, обаче аз съм от типовете хора, които а нещо им се забрани, а света ще обърнат да си го доставят. Т.е. не върви тая техника при мен да река, да отсека и край..
Та техниката е изумително проста, просто се чудя как никой досега не я е измислил. На първо време почнах да пуша, само когато ми се пуши. А не когато ми е скучно, когато няма какво да правя и прочее.
От 25 ведната паднах на 12-13. Пуших така половин година и после свалих на 6-7, а след още половин година на 3-4.
Техниката е да пушиш само когато ти се пуши. Пробвайте, може да има резултат.
интересно звучи!
в действителност повечето цигари се пушат ей така "защото няма какво да се прави друго" - чакаш автобуса, докато вървиш на някъде без компания, чакаш компа нещо, да мине време...
със забрана не се получава - точно обратния ефект има, захапваш цигарите все едно са злато, сякаш ти вземат нещо важно, забраната предизвиква обратна реакция
-
Моя личен опит за цигарите - всъщност най-трудното от цялата работа беше да се осмеля да пожелая да не пуша и да взема решение -отне ми години.От там нататък беше трудно първите няколко дена и то не на физическо ниво ,а на психичческо.Психическата зависимост си остава .За това сигурно казват ,че няма бивш пушач.
Препоръчвам ви този сайт www.nicofree.bg .Не съм ги отказала заради сайта,но докато ги отказвах изчетох всичко.
-
за това харесах онази книга от спиралата (ако някои иска пак ще пусна линка) там цялата идея е да се приеме желанието за пушене, то няма как да изчезне, но колкото по-малко се пуши, толкова по рядко и слабо е то :) Според мен авторката е права, защото отказването не е да подтиснеш желанието (рано или късно ще му се подадем), а да приемеш това желание, редом до много други :) нереални и не осъществявани желания. :)
жалко, че няма магическа пръчка, с която да се откаже този навик :(
-
То всичко в крайна сметка опира до приемането.
Всички трънчета и буци са се появили заради неприемане и в основата на целия процесинг е да се научим да приемаме. Конфронтацията е това - да си спокоен в присъствието на нещо значи в крайна сметка да си го приел...
-
;D едно от последните ми предизвикателства бе да приема овехтяла, стара, незабравена любов, по нов начин, приятелство, неподправено, не гонещо изгода и интереси - може да ви се вижда странно, но никак не ми беше лесно :rolleyes: все пак тук говорим за нещо повече от приемане на обстоятелства - прошката, не към другия, а към самия себе си :)
приемането на света такъв, какъвто е не е лесно, приемането на нашите недостатъци и грешки също, те са частица от нас, но не е лесно да си останат само като част от нашето минало и опит, а по трудно е да не допускаме да ги проектираме в сегашното.
Волни или неволни болезнени частици са тези, които могат да изкривят цялото ни битие - ти си го писала, първата крачка е да се осъзнаят, да се разберат, да се овладеят и ако има начин (не винаги е възможно) да се излекуват и премахнат.
понякога проблем се явяват съвсем безобидни и невидими трънчета, малки но остри, незабележими, но пускащи отровата си във всичко здраво
-
аз вече искам да се телепортирам на друго място :91:
уморих се от заблуди и надежди.
уморих се от борби.
уморих се да се чувствам гадно.
току се прокрадне някой светъл лъч и в следващият момент тъмнината отново ме поглъща.
защо е всичко това?
с какво съм го предизвикала?
ако някой преди година ми беше казал, че ще се озова в това положение и ще се срина тотално, не бих му повярвала?
вече тотално загубих вяра в себе си!
и се питам къде изчезна онова борбено и уверено в себе си момиче?
Рая, няма да се даваш! Като започне да ти става лошо от глупостите на живота, измести фокуса. Аз се опитвам и така да променя случващото се. Например, смени прическата, нали знаеш, че една жена, като иска да промени нещо в саба си, обикновено започва от косата и дотам спира ;D Винаги съм била с дълга коса, но от година насам съм с почти къса. Ей така, нарочно. Малко ми е трудно като Шива със сешоара, ама е интересно. После смени цвета, после може стила на обличане. Ползваш ли шалове? Я омотай един тънък около врата, над потника. Или един на дръжката на чантата. Сложи си малко шарени безопасни игли на подгъва на панталона.... Това си е вид самозаблуда, ама пък при теб може да проработи.
Дръж се, все едно няма проблем. Ти го решаваш, занимаваш се с него, но той е толкова незначителен, че не може да те притесни. :blink:
Знам, че фактът, че отворих темата, означава, че не това е тактиката, ама аз така го правя
-
леле Yaya , искрено се засмях за това с косата и винаги съм била с дълга коса е не до кръста, но през последните години както расте.. ако съм по-сериозна по отношение подкастряне ще стигне, но не това, представям си какъв фурор и ужас ще настане ако се клъцна късичко ;D всички ще са пред инфаркт, а недай си реша да сменя и цвета :P
ай момичета и момчета забавлявайте се повече, понякога ама никак не ми харесва да се държа сериозно, малко инфантилност и несериозност много помагат. ;D,
повече усмивки - лекуват
-
Fairy миналата година си кръцнах косата, беше много дълга и я направих 5 см ,
собствената ми дъщеря не ме позна :57:
Да не говорим, че на втория ден вече ми се ревеше, обаче това го споделям само и единствено тук.
Съвет не поискан от никой - Не се разделяйте с дългата си коса, това си е равно на "да се загубиш"
-
Аз не съм на това мнение - не бих си я пуснала отново дълга. Тя, моята не е къса, до раменете е, но така ми изглежда по-прибрано... не така разхвърляно, по-стилно... дори и по-младежки, ако щете. Била съм с дълга коса от 5 клас - 11г, до 28. Едно и също - права, дълга, на опашка, на кокове, шноли... и един и същи външен вид. А сега, както я подвия, така ще стои ;D е, не стои много, защото е мека, но повече се харесвам. А много държах на дължината, дори съм се ядосвала на фризьор, че е махнал не само връхчетата, ами около 3-4 см от косата ;D голямо диване бях.
-
Е аз ако бях я кръцнала до раменете, щеше да е ок :rakeattack:
И все пак чувството беше, все едно съм си загубила ключа за вселената, за хората около мен си беше шок . Обаче аз съм си диване, успявам да изненадам дори себе си понякога :confuse3:
-
хаха Yaya, и аз съм така при фризьорите - налитам на бой, че прекалил с клъцкането ;D ;D ;D но се оказва, че съм доста суетна на тема коса... вярно все едни и същи дето казваш ти, кокове, шноли, крада на малката ластиците :57: един път детето ми се и скара, че ластика бил неин :-[
Deter, мога да си представя, навремето баща ми е ходил с мустаци и брада (до ден днешен е така), но един ден решил да се обръсне и дошъл да ме вземе от детска градина, грешка, рев - "това не е моя татко" - кои знае какъв комплекс съм му създала :57: от тогава (не го помня де) не съм го виждала без тези мъжки аксесоари
за сега на косата няма да си посягам (как звучи само), но пък дори и нов стил дрешка върши работа ;) ;D
-
Това с баща ти и мустаците ме срази! :85: представям си го....
-
Значи излиза, че моята коса със сигурност e осезаемо по-дълга от тази на някои от вас (визирам Deter и Yaya) и не бих я скастрил. Но се мъкна и с ония фейски бащини атрибути, че да не ме объркат. ;D
-
е, моята е малко под раменете в момента.... докато не се въна от морето ;D
-
Ами... зависи къде точно под раменете, оти може пак да е по-къса. :P
-
;D Келвин малко като 70-те :))) готини са мъжете с коса :mellow: всички са готини - стига да им седи добре де
-
Ха-ха-ха...и косата е на Сатурн.... ;D И страховете са от него....Каквото и да си говорим все става дума за Сатурн....
-
:-[ е добре де чувствам се по-добре като знам, че Сатурн е виновен за всичко :rolleyes:
п.с. Днес вообще ми липсва концентрация мили другарчета, пред мен стоят 5 обемисти папки, не мога да вържа едно с едно, за сметка на това оспамих всички теми тук. Моля да ме извините ако ви идвам в повече :25:
-
Ха-ха-ха...и косата е на Сатурн.... ;D И страховете са от него....Каквото и да си говорим все става дума за Сатурн....
;D че какво е виновен Сатурн за дългата коса? или Венера, че я смята за един от най-чисто женствено-еротични атрибути :-[ :rolleyes: - тук има доста мъже и сигурно ще се съгласят, че свободно падащата дълга коса (във всеки цвят) е красива ;)
-
Ха-ха-ха...и косата е на Сатурн.... ;D И страховете са от него....Каквото и да си говорим все става дума за Сатурн....
;D че какво е виновен Сатурн за дългата коса? или Венера, че я смята за един от най-чисто женствено-еротични атрибути :-[ :rolleyes: - тук има доста мъже и сигурно ще се съгласят, че свободно падащата дълга коса (във всеки цвят) е красива ;)
Нали затова се смея...,в темата за страховете и защо на мен...се стигна до косата...Просто иронизирам...,но трудно ме разбират ;D ;)..,все пак мерка ми е ретро и е в стрелец.... ;D ;D ;)
-
така де... Сатурн - къде са му мустаците и брадата, това не е моят татко :85: :tongue2:
-
Не е да се хваля, но вече трети ден не пуша :blink:
-
Браво !
След 3 ден никотиновата зависимост започва да изчезва ,остава само психическата ,но за нея не знам кога изчезва .На мен все още ми се случва да имам пориви ,но номера е да не палиш ;)
Успех ,после ще си много доволен.
-
аз избягах чрез астрологията.
До сега не съм видяла двама човека с еднакъв хороскоп, и съм се убедила, че всеки е уникален и му се случват уникални неща. И добри и лоши, т'ва е. Не познавям човек, който да му се случват само добри или само лоши неща, след всяка зима идва пролет..........
Обаче съвременният живот е лош - живеем с толкова много други хора, телевизията и училище и самото общество - в Европейската цивилизация сравнението е начин за контрол на масата.
-
Yaya,може и да не съм разбрала точно какъв е проблема,за което се извинявам предварително.Но ако съм,то той има много лесно решение-не бягай от страховете си.Виж си само заглавието,ти не искаш решение,а бягство.И правиш точно това,да да,с всичките тези методи за 'справяне' за които сте писали.Основният страх не в това,че на детето ти може да се случи нещо,а че ти не си достатъчно силна колкото ти се иска.Е приеми го де.И това че не се даваш на бившия си е много показателно.
1)явно бившият ти те държи в някаква зависимост (финансова може би),от която ти не искаш да се откажеш.На всичко отгоре те познава по-добре отколкото ти него,защото умело знае как да те удря психически.Да се бориш с нож срещу калашников е тъпо.Следователно ти си наистина по-слабата страна,но те е страх да му го покажеш.А той го знае мила и ти гледа сеира.Появяването на друг мъж е просто оправдание от твоя страна да не предприемеш крайни мерки и да разкъсаш окончателно връзката си с бившия.Явно той ти е необходим за нещо.Да не разкарваш детето си по инстанции също е оправдание,за да не направиш каквото е необходимо.
2)Бъди слаба, каквато очевидно си.Защо те е страх да го покажеш?Бих се обзаложила,че ако те види слаба не след дълго ще те остави на мира.В това има огромна 'магия',която ще те оставя сама да откриеш.А и за теб ще бъде огромно облекчение да спреш да се правиш на нещо,което в случая не си.
Дано съм полезна поне частично.
-
Yaya,може и да не съм разбрала точно какъв е проблема,за което се извинявам предварително.Но ако съм,то той има много лесно решение-не бягай от страховете си.Виж си само заглавието,ти не искаш решение,а бягство.И правиш точно това,да да,с всичките тези методи за 'справяне' за които сте писали.Основният страх не в това,че на детето ти може да се случи нещо,а че ти не си достатъчно силна колкото ти се иска - нищо подобно, точно обратното.Е приеми го де.И това че не се даваш на бившия си е много показателно.
1)явно бившият ти те държи в някаква зависимост (финансова може би - категорично НЕ, в никаква, най-малкото финансова. Единствената зависимост е детето.),от която ти не искаш да се откажеш - аз, ама никак, не обичам да съм зависима, оибчам да се справям сама.На всичко отгоре те познава по-добре отколкото ти него,защото умело знае как да те удря психически - тук си права, той е доста изкусен манипулатор, с железни нерви, скорпион, пускала съм му картата -е, доста е интересна в това отношение .Да се бориш с нож срещу калашников е тъпо.Следователно ти си наистина по-слабата страна,но те е страх да му го покажеш - не виждам защо трябва да парадирам пред него със страха си.А той го знае мила и ти гледа сеира - тук си права, поради по-горните причини, които посочих.Появяването на друг мъж е просто оправдание от твоя страна да не предприемеш крайни мерки и да разкъсаш окончателно връзката си с бившия - и да искам, не мога да я разкъсам, защото поне още 10тина години ще ми се мярка пред очите. Явно той ти е необходим за нещо.Да не разкарваш детето си по инстанции също е оправдание,за да не направиш каквото е необходимо - ти имаш ли дете? Би ли го подложила на срещи със социални, полиция и пр?.
2)Бъди слаба, каквато очевидно си - е, мерси ;D постоянно повтарям, че име само едно единствено нещо, с което не успявам да се справя.Защо те е страх да го покажеш?Бих се обзаложила,че ако те види слаба не след дълго ще те остави на мира. - в това вероятно има логика, ще го обмисля, въпреки че не ми е в съзнанието да го приложа. В това има огромна 'магия',която ще те оставя сама да откриеш.А и за теб ще бъде огромно облекчение да спреш да се правиш на нещо,което в случая не си. - какво според теб не съм?
Дано съм полезна поне частично.
Нула, болднала съм отговорите. Мерси за включването и за съветите.
Сега, ще го кажа за последно ;D ;D ;D - денят, в който пуснах темата, беше отвратителен. Слава Богу той мина. Такива дни имам периодично, когато един човек реши да се намеси там, където не е много желан. А нека аз да съм запозната повече с правните възможности в страната и да преценя кога и с какво мога да се боря.
Не знам защо се правя на нещо, което не съм, сигурно защото никога досега не съм падала по гръб и не съм си позволявала да съм зависима от никой, освен от родителите ми в ранните години.
И все пак, нека тази тема не е само за моя проблем, с който периодично ми се случва да се конфронтирам. Благодарна съм за съветите на всички, но в голямата си част не ми помагате, може би защото аз самата съм ви подвела - звуча прекалено отчаяно, а не съм такъв човек. Но не съм свикнала да се провалям в нещо, а по този въпрос се провалям. Нека не обсъждаме вече БИВШИЯ ми.
Нека обсъждаме страховете на хората и начинът им на справяне с проблеми, независещи от тях. Оставете моя проблем в частност. Да погледнем глобално на нещата.
Или аз съм единствения човек, който има подобни терзания? На вас всичко ли ви е наред? С всичко ли се справяте? А ако то зависи от действията и преценките на трето лице? Какво правите - манипулирате ситуацията, като се правите на жертва, на слаби, за да ви съжалят и да ви оставят на мира? Или започвате да се борите със зъби и нокти на принципа на реваншизма? Аз си признавам, че предпочитам втория вариант. Порочно ли е?
Все пак Имам У7 в квадрат с Уран и в Лъв - не обичам да се давам на другите. Но дали това е правилното, след като разговорите и нормалната комуникация не винаги помагат на другия да ти влезе в положението?
И как приемате усещането, че ви влияе нещо, което не зависи от вас, не зависи от съдбата, а то преценката на трето лице? Или това е кармата?
-
Или започвате да се борите със зъби и нокти на принципа на реваншизма?
И двете не, с неща/хора, които ни поставят на по-сериозни изпитания ританките или опитите за надмощие по подмолен начин не са подходящ избор.
-
....
как приемате усещането, че ви влияе нещо, което не зависи от вас, не зависи от съдбата, а то преценката на трето лице? Или това е кармата?
Аз лично приемам нещата много болезнено.Както казах и преди чувствам се абсолютно безсилна да противодействам по какъвто и да е начин и стигнах до изводи близки до тези на нула.Просто трябва дя приема ситуацията и да спра да ритам с/у калашника ,образно казано.
Само ,че как??Как до постигна равновесието и стабилноста ,за което бленувам? Карма ли е какво ,не мисля,че го заслужавам .
-
Отговорът е ясен и прост и го писах няколко пъти - когато се научим да приемаме нещата такива, каквито са, чак тогава те стават други.
Преди не щат, мамка им и неща...така е устроен светът.
Ако не ви харесва, постройте си друг.
От мен съвет - по-малко енергоемко е да се научим да приемаме, и без това няма да имаме силата да построим нов свят ... ако я имахме тази сила, щяхме да сме почнали да приемаме. Значи ако не приемама, я нямаме....
-
Нека обсъждаме страховете на хората и начинът им на справяне с проблеми, независещи от тях.
Някои хора се самоубиват ;) ;D
-
Нека обсъждаме страховете на хората и начинът им на справяне с проблеми, независещи от тях.
Някои хора се самоубиват ;) ;D
;D ;D ;D
-
Нека обсъждаме страховете на хората и начинът им на справяне с проблеми, независещи от тях.
Някои хора се самоубиват ;) ;D
;D ;D ;D
;D ;D ;D ;D ;D е тва е най-кардиналното справяне ;D
-
Отговорът е ясен и прост и го писах няколко пъти - когато се научим да приемаме нещата такива, каквито са, чак тогава те стават други.
Преди не щат, мамка им и неща...така е устроен светът.
Ако не ви харесва, постройте си друг.
От мен съвет - по-малко енергоемко е да се научим да приемаме, и без това няма да имаме силата да построим нов свят ... ако я имахме тази сила, щяхме да сме почнали да приемаме. Значи ако не приемама, я нямаме....
изцяло подкрепям това мнение! Силата е да се приеме! А човек може да приеме абсолютно всичко, колкото и абсурдно да му се струва!
-
Споменавала съм, че напоследък чета и слушам един евреин - Лайтман, най-големият кабалист в наши дни. Има много интересни тези и заслужава да се следи, ако не и слуша задълбочено, за който има уклон.
Току що изслушах едно клипче по въпроса за страданията, ама е на руски.
http://www.laitman.ru/tora/48320.html
Страданията не съществуват. Страданието е нещо, предизвикано от
Природата или Творецът трябва да ни принудят да пожелаем да се вдигнем над себе си.
Страданията се случват, защото ти си длъжен да се повдигнеш на следващия етап, а ти се инатиш. Отгоре те дърпат, а ти се запираш. И това напрежение се усеща като страдание.
Всяко страдание е следствие от несъответствието на силата на движение и силата на твоето съпротивление.
Ако спреш да се съпротивляваш и започнеш да се движиш с подходяща скорост в посоката, в която те дърпат, страданията се прекратяват....
-
Споменавала съм, че напоследък чета и слушам един евреин - Лайтман, най-големият кабалист в наши дни. Има много интересни тези и заслужава да се следи, ако не и слуша задълбочено, за който има уклон.
Току що изслушах едно клипче по въпроса за страданията, ама е на руски.
http://www.laitman.ru/tora/48320.html
Страданията не съществуват. Страданието е нещо, предизвикано от
Природата или Творецът трябва да ни принудят да пожелаем да се вдигнем над себе си.
Страданията се случват, защото ти си длъжен да се повдигнеш на следващия етап, а ти се инатиш. Отгоре те дърпат, а ти се запираш. И това напрежение се усеща като страдание.
Всяко страдание е следствие от несъответствието на силата на движение и силата на твоето съпротивление.
Ако спреш да се съпротивляваш и започнеш да се движиш с подходяща скорост в посоката, в която те дърпат, страданията се прекратяват....
Кво ше кажеш да отворим наша си секта на сциентолозите в България, а на теб да ти се плаща малка сума, за да пропагандираш по форумите идеите на Лайтман? Хем се забавляваш, хем печелиш някой лев.
Може и да те направя лектор в църквата и после ще ти давам процент от доброволните дарения на сектантите.
Ама трябва и ние като сектата на съботяните да направим почитането на съботния ден задължително, за да може всички сектанти да се чувстват задължени да идват в църквата в събота, за да дават повече пари.
-
kaily, благодаря за инфото :blink:
В крайна сметка се убеждавам, че всичко е в правилното ползване на гледната точка.
-
Hm опитвам се, да си те представя, с голям бял цилиндър сбираща дарения :57:
-
..... а на теб да ти се плаща малка сума, за да пропагандираш по форумите идеите на Лайтман?
Мнооого ми хареса как се оценява труда на Кайли. :haha: Че тя сега го прави за без пари, защо й е въобще някаква сума?! :rolf:
-
..... а на теб да ти се плаща малка сума, за да пропагандираш по форумите идеите на Лайтман?
Мнооого ми хареса как се оценява труда на Кайли. :haha: Че тя сега го прави за без пари, защо й е въобще някаква сума?! :rolf:
Ами мотивацията е който както я разбира:) – важни са идеите:)
-
Е, на мен най ми хареса идеята да си направим секта на сциентолозите, в която да пропагандираме идеите на кабалистите, ма си затраях.
Вече даже и Хелото не ме кефи за бъзик, велики дела ме чакат, е го Армагедон доде ;D
-
Хелото с бизнес план. Не е лошо, ама изпуснА пика на този бизнес. Къде в 90-те остана, га комунизЪма се срути и трябваше нов опиум за широките народните маси. ;D
Предлагам ти да направиш нещо бутиково и с усещането за ексклузивност. Да бъде като ламборгини или някаква друга кола в малка серия, само че в полето на духа. Може да продаваш и вип места в Нирваната на вашата вяра. ;D Даже ще е добре да измислиш нова дума за Вяра, че тази семантично се е изтъркала и има и други смисли.